Старотюркски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старотюркски език
Регион Средна Азия
Брой говорещи мъртъв език към 13 век
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Източнотюркски
...→Старотюркски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизацция е примерна.
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---

Старотюркски език (още староуйгурски, орхонски тюркски) е условно наименование на езиците, засвидетелствани в най-ранните писмени паметници на езици от тюркската група. Корпусът със старотюркски текстове обхваща надписите на гьоктюрките и уйгурите от 7 до 13 век. Поради тази причина старотюркският език не може да се смята за предшественик на уйгурския език или на който и да е съвременен тюркски език, макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като чагатайски.

Източниците на старотюркски езици се делят най-общо на три основни групи:

  • Орхонски надписи в Монголия и по течението на река Енисей (7 - 10 век).
  • Уйгурски писмени паметници, намерени в днешната китайска провинция Синдзян (9 - 13 век), писани с различни азбуки (брахманска, манихейска, сирийска, уйгурска). Съдържат най-вече религиозни текстове (будизъм, манихейство, несторианство).
  • Караханидски ръкописи (11 век), написани с арабска азбука. Включват поема от 6500 двустишия, арабско-старотурски речник и речника „Dīwānu l-Luġat al-Turk“ от Махмуд от Кашгар. В речника на Махмуд от Кашгар авторът изрично разграничава думите от отделните тюркски диалекти - огузки, къпчакски, уйгурски.

Фонетични особености[редактиране | edit source]

Гласни[редактиране | edit source]

В старотюркските паметници се откриват следните девет гласни звука: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.

Съгласни[редактиране | edit source]

  двубърнени зъбни/
венечни
небни заднонебни
преградни p /p/ b /b/ t /t/ d /d/ k /k/ g /g/
носови   m /m/   n /n/   ń /ń/   ŋ /ŋ/
проходни       χ /χ/ ɣ /ɣ/
преградно-проходни     č /tʃ/ /dʒ/  
шипящи     s /s/ z /z/ š /ʃ/      
сонорни   v /β/ l /l/ r /r/   y /j/    

Съгласните /ŕ/ и /ĺ/ от тюркския праезик са засвидетелствани в тюркските паметници на арабска или согдийска графика като /z/, /š/. В тюркската руническа азбука знаците за /z/, /š/ са производни на знаците за /r/ и /l/, което може да означава, че по времето около 6-7 век в тюркските говори в Сибир и Монголия фонемите /ŕ/ и /ĺ/ са звучали все още като палатализирани /r/, /l/ (Хелимский 1991).

Вокална хармония[редактиране | edit source]

Старотюркският език се характеризира с вокална хармония.

Значение[редактиране | edit source]

Старотюркските езикови паметници имат важно значение за реконструкцията на алтайския праезик.

Литература[редактиране | edit source]

  • Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969.
  • Е. Хелимский. Об одном диакритическом приеме создания древнетюркского рунического алфавита. Исследование языковых систем в синхронии и диахронии: К 70-летию Э. Р. Тенишева. Москва, 1991, с. 150-158.
  • Е. Хелимский. Произхождение древнетюркского чередования р – з и дилемма „ротацизма – зетацизма“. СТ. 1986, 2, стр. 40-50.


п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език