Шипяща съгласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Начини на учленение на съгласните звукове
Шумни
Преградни
Африкатни (преградно-проходни)
Проходни
Шипящи
Сонорни
Носови
Едноударни
Трептящи
Приблизителни
Плавни
Гласни
Полугласни
Странични

Въздухопотоци

Белодробни
Изтласкващи
Имплозивни
Щракания

Време за начало на озвучението

Звучни
Беззвучни
Придихателни

Шипящите съгласни (също сибилантни) са група проходни съгласни (и съответните им преградно-проходни) с по-висока амплитуда и честота, които се учленяват чрез насочване на въздушен поток с езика към зъбите.[1] Шипящи съгласни в българския език са звуците, обозначавани със „с“, „з“, „ш“ и „ж“, и преградно-проходните им съответствия, означавани с „ц“, „дз“, „ч“ и „дж“.

Осемте основни шипящи съгласни звукове, разпознавани от Международната фонетична азбука са:[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ladefoged, Peter; Maddieson, Ian (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 978-0-631-19815-4.
  2. www.internationalphoneticassociation.org