Щракаща съгласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Начини на учленение на съгласните звукове
Шумни
Преградни
Африкатни (преградно-проходни)
Проходни
Шипящи
Сонорни
Носови
Едноударни
Трептящи
Приблизителни
Плавни
Гласни
Полугласни
Странични

Въздухопотоци

Белодробни
Изтласкващи
Имплозивни
Щракания

Време за начало на озвучението

Звучни
Беззвучни
Придихателни

Щракащите съгласни са група съгласни звукове, които се учленяват със задната част на езика, допряна до задното небце. По този начин се създава подналягане в устната кухина, което принуждава въздуха да нахлуе внезапно при разтваряне на зъбите или устните. Щраканията са устнени или носови, преградни или преградно-проходни, средноезични или странични, звучни и беззвучни. Сравнително широко се използват в група езици в Южна Африка.[1] В повечето останали езици присъстват главно като междуметия, например в българския цъкането при изразяване на отрицание или недоумение („ц—ц...“).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. click | speech sound. // www.britannica.com. Посетен на 26 ноември 2021.