Гласен звук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гласни са звуковете, които се произнасят без да се прегражда пътят на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език.

Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми: 6 гласни (а, ъ, о, у, е, и) . В старобългарския език гласните звукове са били 11.

Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната ъ под ударение, която в тази своя позиция липсва при другите славянски езици. Взаимовръзката, която се създава между гласната „А“ и гласната „Ъ“ в рамките на вокалната система, е присъща черта на българския вокализъм.

Гласните звукове в съвременния български език биват единствено устнени (орални). В по-стария свой период, в българския вокализъм е имало две носовки (носови гласни), които са отпаднали. В българския вокализъм липсват дълги и кратки гласни, сиреч дължината на тяхното произнасяне няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната все пак може да бъде удължена, но единствено с изразителна цел.

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.