Междинна гласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.

Междѝнната гласна е гласен звук, използван в някои съвременни езици. Звукоопределящите стойности за този вид гласни включват позицията на езика, който стои по средата между отворена и затворена гласна. Единствената междинна гласна със свой собствен символ в Международната фонетична азбука е междинната средна гласна „шва[ə].

МФА разделя пространството между гласните на по три части, използвайки например полузатворената гласна като [e] или [o], както и полуотворената гласна като [ɛ] или [ɔ]. Истинските междинни гласни, които не притежават собствен символ, могат да бъдат изписвани посредством диакритични знаци за понижаване или повишаване, прибавени към вече съществуващи символи (понижено [e̞] или повишено [ɛ̝]).

Подобно е положението с междинната задна незакръглена гласна ɤ̞ (отговаряща най-точно на българския звук Ъ), която не притежава собствен знак в МФА. Затова към самостоятелния символ за полузатворената задна незакръглена гласна ɤ се прибавя, понижаващ диакритичен знак.