Съгласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Начини на учленение на съгласните звукове
Шумни
Преградни
Африкатни (преградно-проходни)
Проходни
Шипящи
Сонорни
Носови
Едноударни
Трептящи
Приблизителни
Плавни
Гласни
Полугласни
Странични

Въздухопотоци

Белодробни
Изтласкващи
Имплозивни
Щракания

Време за начало на озвучението

Звучни
Беззвучни
Придихателни
Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Небно-венечни
Ретрофлексни

 • Средноезични
Задвенечни
Венечно-небни
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-надгръклянникови

 • Задноезични
Глътъчни
Надгръкляннико-глътъчни
Надгръклянникови

 • Гръклянови
Гласилкови

Съгласната (или още консонант) е говорен звук, чието място на учленение на съгласните (артикулация) се осъществява с пълно или частично затваряне на вокалния тракт. Например „п“ се учленява с пълна преграда, образувана от двете устни; при учленението на „т“ преградата се образува от предната част на езика, която се допира до венците, при учленението на „к“ средната част на езика се допира до задното небце (велум); „х“ е заднонебна проходна съгласна, а „ф“ е беззвучна устнено-зъбна проходна съгласна. Звуковете „м“ и „н“ са носови, сиреч при тяхното учленение през носната кухина преминава въздушна струя. Преодоляването на преградата или прохода, образувани при затварянето или стесняването на говорния тракт, води до произнасяне на звук, състоящ се предимно или само от шум. Съгласните се различават от гласните по това, че при гласните почти няма затваряне на вокалния тракт и в звука им отсъства шум.

В българския език съгласните се делят на сонорни (й, р, л, м, н), които са само звучни, и шумови, които от своя страна се делят на звучни и беззвучни (виж букви и звукове в българския език).[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стр. 11-12 от Пашов, Петър. Българска граматика. Хермес, 1999-2005. ISBN 9544596534. с. 456.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Roach, H. G. Widdowson. Phonetics. — Oxford, USA: Oxford University Press, 2001. — С. 20-24. — 116 с. — ISBN 978-0194372398.
  • Ian Maddieson, Patterns of Sounds, Cambridge University Press, 1984. ISBN 0-521-26536-3
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Consonant“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.