Мъжечна съгласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Небно-венечни
Ретрофлексни

 • Средноезични
Задвенечни
Венечно-небни
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-надгръклянникови

 • Задноезични
Глътъчни
Надгръкляннико-глътъчни
Надгръклянникови

 • Гръклянови
Гласилкови

Мъ̀жечните съгласни се учленяват посредством задната част на езика, поставена срещу или близо до мъжѐца (по-назад в устната кухина отколкото заднонебните). В случая на мъжечните съгласни, дейният (подвижният) звукоучленителен орган е езикът със своята задна част, докато неподвижният учленител е мъжецът.

Мъжечните съгласни звукове могат да бъдат преградни, проходни, носови, трептящи или приблизителни, въпреки че в Международната фонетична азбука не съществуват отделни знаци за приблизителните мъжечни, като вместо това се използват символите за звучни проходни съгласни. Възможно е и образуването на мъжечни африкатни (преградно-проходни) съгласни, но подобни са рядкост.

Мъжечните съгласни според МФА:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8