Място на учленение на съгласните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Места на учленение (дейни и неподвижни):
1. Външноустнени, 2. Вътреустнени, 3. Зъбни, 4. Венечни, 5. Задвенечни, 6. Преднонебни, 7. Небни, 8. Заднонебни, 9. Мъжечни, 10. Глътъчни, 11. Гласилкови, 12. Надгръклянникови, 13. Задноезични, 14. Пост-средноезични, 15. Пре-средноезични, 16. Ламинални, 17. Върхови, 18. Подвърхови

Мястото на учленѐние (артикулация) на съгласните звукове се обуславя от допирната точка в гласовия тракт, където дейният учленител (обикновено част от езика) и неподвижният (обикновено части от зъбите, венците или горното небце) влизат във взаимодействие. Мястото на учленение, заедно с начина на учленение и фонацията, придават завършеното звучене на съгласния звук.

Мястото на учленение се определя както от дейния, така и от пасивния учленител. Например долната устна може да взаимодейства с горната (двубърнени [m]) или с горния ред зъби (устнено-зъбни [f]). Твърдото небце може да бъде докоснато от предната или задната част на езика. При използване на неговата предна част, получаваме т. нар. ретрофлексни съгласни; при употреба на задната част — средноезично-небни или просто небни.

Съществуват пет основни учленителя: устните (устнени съгласни), гъвкавата предна част на езика (предноезични съгласни), средната част на езика (средноезични съгласни), надгръклянникът и основата на езика (задноезични съгласни), както и гръклянът (гласилкови (глотални) съгласни). Горепосочените учленители могат да действат независимо един от друг, но могат и да взаимодействат, който процес е известен като „съучленение“ (коартикулация).

Пасивното учленение е действие без строго определени граници. Местата, съответно, езично-устнени и междузъбни, междузъбни и зъбни, зъбни и венечни, венечни и небни, небни и заднонебни, заднонебни и мъжечни могат да претърпят сливане, което поставя производната съгласна някъде по средата между изброените места на учленение.

Когато се използва предната част на езика, това може да се отнася до неговата повърхност (ламинални съгласни), върха на езика (върхови съгласни) или долната част на върха на езика (подвърхови съгласни).

Места на учленение[редактиране | редактиране на кода]

Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Небно-венечни
Ретрофлексни

 • Средноезични
Задвенечни
Венечно-небни
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-надгръклянникови

 • Задноезични
Глътъчни
Надгръкляннико-глътъчни
Надгръклянникови

 • Гръклянови
Гласилкови
Деен учленител Дейно + неподвижно място на учленение
Устнени Двубърнени
Устнено-зъбни
Предноезични Ламинални Езично-устнени
Междузъбни
Ламинални зъбни
Ламинални зъбно-венечни
Ламинални венечни
Ламинални задвенечни (ретрофлексни №1)
Частично палатализирана (онебнена) (Частично палатализирани задвенечни)
Палатализирани (Палатализиарни задвенечни)
Върхови Върхови зъбни
Върхови венечни
Върхови задвенечни (ретрофлексни №2)
Подвърхови Подвърхови (предно)небни (ретрофлексни №3)
Средноезични Преднонебни
Небни
Пре-заднонебни (или среднонебни)
Заднонебни (или веларни)
Пост-заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-надгръклянникови
Задноезични Горни (носо-) глътъчни
Долни (гръкляно-) глътъчни
Надгръкляннико-глътъчни
Надгръклянникови
Гръклянови (ларингални) Гласилкови

Съучленение

Някои езици притежават съгласни звукове, които се учленяват едновременно на две различни места. Този процес е известен като съучленение (коартикулация). В тези случаи учленителите следва да могат да се движат независимо един от друг, поставяйки съгласния звук в една от следните категории: устнени, предноезични, средноезични или задноезични. Съгласна, която е плод на съучленение, не може да бъде гласилкова, тъй като гласилките не се смятат за учленител, а управлява фонацията и, понякога, въздухопотока.

Съществува и т.нар. вторично учленение, присъщо за приблизителните съгласни, при което и двете учленения могат да бъдат близки (лабиализирани устнени, палатализирани заднонебни и др.).

  • Лабиализация — закръгляне позицията на устните при създаване на съгласната ([kʷ]);
  • Палатализация (онебняване) — повдигане средната част на езика към твърдото предно небце (palatum) при образуване на съгласната ([sʲ, tʲ, dʲ]);
  • Веларизация — повдигане средната част на езика към мекото задно небце (velum) ([lˠ]);
  • Увуларизация — вторично учленение при съгласни и гласни, при което към съответния звук се добавя и повдигане корена на езика към мъжеца (uvula) и горните носоглътъчни пътища ([sʶ, dʶ, tʶ, ðʶ, lʶ]);
  • Фарингализация — рязко свиване на гълтача (pharynx) ([tˤ]);
  • Назализация — при учленение на звука през устата, част от въздуха нарочно бива изпуснат през носа ([ʝ̃, ɰ̃, ã, ṽ, ʔ̃]).
  • Двойно учленен преграден съгласен звук — преградна съгласна, произнесена едновременно с друга преградна съгласна (устнено-заднонебните [k͡p], присъщи за Западна и Централна Африка; устнено-венечните [t͡p, d͡b, n͡m], присъщи единствено за Нова Гвинея; сомалийската мъжечно-надгръклянникова преградна съгласна [q͡ʡ]).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Place of articulation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.