Заднонебна съгласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Венечно-небни
Ретрорефлексни

 • Средноезични
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-епиглотални

 • Радикални
Фарингални
Епиглото-фарингални
Епиглотални

 • Гласилкови

Заднонебните съгласни, известни още като „веларни“ (лат.: velaris - „завеса“), се звукоучленяват като задната част от средата на езика се приближи до задното меко небце. При образуването на тези съгласни дейният учленителен орган е езикът, а неподвижният учленител – задното небце. Тази задна част от устната кухина, позната като задно меко небце (велум), дава названието на този род съгласни звукове.

Тази разновидност съгласни звукове понякога биват наричани и „задноезични“. Понятието „заднонебни“ е по-точно определение, понеже дейният учленител в случая е средната част на езика, а не неговата задна част (или основа), намираща по-надолу в гърлото. Похватът на систематизация отнася този вид съгласни към средноезичните, което посочва техния деен учленителен орган, докато неподвижното място на учленение се явява задното меко небце. При употреба на понятието „задноезични“ се получава двусмислие, тъй като именувани по този начин, тези съгласни звукове биха били „средноезични задноезични“, което не посочва неподвижния учленител. Подобно несъответствие е избегнато при названието „средноезични заднонебни съгласни“, посочващо както дейния, така и пасивния учленителен орган.

Тъй като заднонебният участък от устната кухина е относително голямо пространство, а и движенията на езика не са строго определени, заднонебните съгласни често търпят фонетично уеднаквяване, измествайки мястото си на учленение по-напред или по-назад, съобразно влияещите им съседни гласни звукове. Това явление (разглеждано като относително учленение на звуковете) опосредства честото превръщане на заднонебните съгласни в предпоставени (преминавайки частично или напълно в пре-заднонебни, когато след тях стои предна гласна) или в задпоставени (преминавайки в пост-заднонебни, когато след тях стои задна гласна).

Палатализираните (онебнѐни) заднонебни съгласни понякога се наричат небно-веларни. В множество човешки езици съществуват и лабиализирани (оустнѐни) заднонебни съгласни (например [kʷ]), при които образуването на звука е съпроводено от съучленение, в случая – закръгляне на устните. Съществуват и устнено-заднонебни съгласни, представляващи производно на двойно учленение ([k͡p]). Задното меко небце участва и самостоятелно в съучленението с явление, известно като „веларизация“. При него езикът се повдига към задната част на устната кухина за образуването на съгласни звукове като [lˠ], [ɫ] и др.

Заднонебните съгласни звукове, разпознаваеми в Международната фонетична азбука, са следните:

МФА Описание Пример
Език Правопис МФА Значение
Xsampa-k.png беззвучна заднонебна преградна български кръв [krɤ̞f]
Xsampa-g.png звучна заднонебна преградна български глава [ɡlɐˈva]
Xsampa-x.png беззвучна заднонебна проходна български плъх [plɤ̞x]
Xsampa-G2.png звучна заднонебна проходна гръцки γάτα ɣata] „котка“
Xsampa-N2.png звучна заднонебна носова английски ring [ɹʷɪŋ] „пръстен“
Xsampa-X.png беззвучна устнено-заднонебна апроксимантна английски which[1] [ʍɪt͡ʃ] „който“
Xsampa-Mslash.png звучна заднонебна апроксимантна испански pagar[2] [paɰaɾ] „да платя“
Xsampa-Lslash.png звучна заднонебна странична апроксимантна вахги aʟaʟe [aʟaʟe] „световъртеж“
Xsampa-w2.png звучна устнено-заднонебна апроксимантна английски witch [wɪt͡ʃ] „вещица“
беззвучна заднонебна преградна изтласкваща арчински kIан [an] „дъно“
ɠ звучна заднонебна преградна имплозивна синдхи əro / ڳرو [ɠəro] „тежък“

Не е възможно учленението на заднонебни трептящи или едноударни съгласни. Разположението на езика при учленение на заднонебни съгласни възпрепятства извършването на движенията, нужни за образуването на трептящи или едноударни съгласни звукове. Поставеният в заднонебна учленителна позиция език е лишен от подвижността и повратливостта, нужна за създаването на заднонебни трептящи или заднонебни едноударни съгласни.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Отнася се за английските диалекти, различаващи which (който) и witch (вещица).
  2. Междугласният звук g в испанския език, често описван като едва осезаемо произносима звучна заднонебна проходна съгласна.
  3. Международната фонетична азбука

Използвани източници[редактиране | edit source]

  • Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.

Вижте също[редактиране | edit source]