Международна фонетична азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Международната фонетична азбука (МФА) (на английски: International Phonetic Alphabet, IPA) е система за фонетична транскрипция създадена за употреба от езиковедите. Тя е предназначена да представи стандартизирано, точно и еднозначно всеки звуков елемент в човешкия език, разпознат като фонема.[1]

МФА е създадена с цел да анализира всички качества на езика (като думи, срички, фонеми), като игнорира онези, които нямат отношение към него (напр. качеството на гласа).[1]

Съгласни[редактиране | edit source]

IPA chart 2005 consonants.png

Гласни[редактиране | edit source]

IPA chart 2005 vowels.png

Международната фонетична азбука широко се използва в британски английски речници, като например Oxford Advanced Learner's Dictionary и Cambridge Advanced Learner's Dictionary [2] Повечето американски (а и някои британски) речници използват собствени конвенции, за които се счита, че биха били по-разбираеми от читателите, незапознати с МФА.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б International Phonetic Association. (1999). Handbook of the International Phonetic Association: A guide to the use of the International Phonetic Alphabet. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-65236-7 (hb); ISBN 0-521-63751-1 (pb).
  2. Phonetics. // Cambridge Dictionaries Online, 2002. Посетен на 2007-03-11.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]