Сонорна съгласна

Сонорните съгласни (от лат. sono – правя шум, звук), са съгласните м, м’, н, н’, р, р’, л, л’, й, притежаващи специфични модални признаци.

Функционално образуват отделна група, която ги приближава до поведението на гласните фонеми. Тези съгласни са звучни и в съчетание с други съгласни се приближават по функция до гласните фонеми – не влияят върху тяхната звучност и самите те не се променят. Съгласните р и л са можели да образуват сричка и от тези т. нар. сонантични (сричкотворни) р и л се развиват групите с подвижно ъ: -ър-/-ръ-и -ъл-/-лъ-. Тези функционални особености противопоставят сонорните съгласни на останалите, които образуват групата на шумовите съгласни.

Сонорните съгласни звуци [l], [r], [m], [n] или [ŋ] са сричкообразуващ съгласен звук. Такива срички се срещат в много славянски езици, като в известната чешка и словашка скоропоговорка „Strč prst skrz krk“ (изговор, буквално „Мушни си пръста през гърлото“). В книжовния български език сричкообразуващи съгласни няма, но те са запазени в някои диалекти, както и в македонската литературна норма.

Децата в България запомнят лесно сонорните съгласни с думата ламарина, защото в нея са всички български звучни съгласни освен й. Думата, която съдържа всички сонорни съгласни, е ламинирай.