Устни

Устни
	Женски устни
	Мъжки устни
Латински	labia oris
Артерия	горна лабиална, долна лабиална
Вена	горна лабиална, долна лабиална
Нерв	челен, подочничен
	Устни в Общомедия

Устни (на латински: labia oris) са кожно-мускулни образувания разположени на входа на устната кухина. Съставени са от горна (labium superius) и долна (labium inferius) част. Те представляват видимата част на устата при хората и повечето други (гръбначни) животни, включително – приматите. Устните са меки и подвижни и служат за отваряне към храносмилателната система при приема на храна, като ерогенен орган при целуване и други актове на интимност, като осезаетелно-сетивен орган, както и в артикулацията на речта.

Устните при различни животни

Говеда – дебели, къси и слабо подвижни
Овце – дълги, силно подвижни, с дълбока медианна бразда.
Свине – дълги, груби, слабо подвижни.
Коне – дебели, подвижни, чувствителни, покрити от нежна кожа.
Котки – горната устна е малка и слабо изразена.

У хората

Анатомия

Отвън видимата част на устните е покрита с кожа, която постепенно преминава в лигавица обвиваща вътрешната им част и преминаваща към венците. В строежа на устните се различават 3 съставни части:

кожна (pars cutanea) – притежава същинския строеж на кожата. Покрита е от многослоен плосък вроговен епител, има мастни и потни жлези, има и косми (респективно – мустаци). Под носа се образува улей т.нар. медианна бразда (на латински: philtrum).
междинна (pars intermedia) – участък с розов цвят, притежаващ тънък и прозрачен рогов слой. Това е мястото където кожата постепенно преминава в лигавица. Мястото изобилства от кръвоносни съдове, които индиректно придават червения цвят на устните.
лигавична (pars mucosa) – покрива задната част на устните. Покрита е с многослоен плосък невроговен епител. Тук се отварят малки устни слюнчени жлезички. В средата на двете части на устните се образува връзка с венеца наречено юздичка, съответно горна и долна.

Антропология

В антропологично отношение устните се различават по дебелина, контур (очертания), ширина на отваряне на устата. По ширината на устните те са разделени на тънки, средни, дебели, изпъкнали и други.

Най-дебели са устните при негроидната раса, а най-тънки – у някои хора в Северна Европа и Азия. Горната устна може да притежава различна по форма медианна бразда – вдлъбната, изпъкнала. Последното е особено характерно за пигмеите от Централна Африка. Височината и профилът на горната устна, дебелите устни и широката уста варират и в зависимост от възрастта и пола. С възрастта намалява дебелината на устните (след 25-годишна възраст), а се увеличават височината на горната устна и ширината на устата.

Вижте също