Направо към съдържанието

Устни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Устна)
Устни
Женски устни
Мъжки устни
Латински labia oris
Артерия горна лабиална, долна лабиална
Вена горна лабиална, долна лабиална
Нерв челен, подочничен
Устни в Общомедия

Устни (на латински: labia oris) са кожно-мускулни образувания разположени на входа на устната кухина. Съставени са от горна (labium superius) и долна (labium inferius) част. Те представляват видимата част на устата при хората и повечето други (гръбначни) животни, включително – приматите. Устните са меки и подвижни и служат за отваряне към храносмилателната система при приема на храна, като ерогенен орган при целуване и други актове на интимност, като осезаетелно-сетивен орган, както и в артикулацията на речта.

Устните при различни животни

[редактиране | редактиране на кода]
  • Говеда – дебели, къси и слабо подвижни
  • Овце – дълги, силно подвижни, с дълбока медианна бразда.
  • Свине – дълги, груби, слабо подвижни.
  • Коне – дебели, подвижни, чувствителни, покрити от нежна кожа.
  • Котки – горната устна е малка и слабо изразена.

Отвън видимата част на устните е покрита с кожа, която постепенно преминава в лигавица обвиваща вътрешната им част и преминаваща към венците. В строежа на устните се различават 3 съставни части:

  • кожна (pars cutanea) – притежава същинския строеж на кожата. Покрита е от многослоен плосък вроговен епител, има мастни и потни жлези, има и косми (респективно – мустаци). Под носа се образува улей т.нар. медианна бразда (на латински: philtrum).
  • междинна (pars intermedia) – участък с розов цвят, притежаващ тънък и прозрачен рогов слой. Това е мястото където кожата постепенно преминава в лигавица. Мястото изобилства от кръвоносни съдове, които индиректно придават червения цвят на устните.
  • лигавична (pars mucosa) – покрива задната част на устните. Покрита е с многослоен плосък невроговен епител. Тук се отварят малки устни слюнчени жлезички. В средата на двете части на устните се образува връзка с венеца наречено юздичка, съответно горна и долна.

В антропологично отношение устните се различават по дебелина, контур (очертания), ширина на отваряне на устата. По ширината на устните те са разделени на тънки, средни, дебели, изпъкнали и други.

Най-дебели са устните при негроидната раса, а най-тънки – у някои хора в Северна Европа и Азия. Горната устна може да притежава различна по форма медианна бразда – вдлъбната, изпъкнала. Последното е особено характерно за пигмеите от Централна Африка. Височината и профилът на горната устна, дебелите устни и широката уста варират и в зависимост от възрастта и пола. С възрастта намалява дебелината на устните (след 25-годишна възраст), а се увеличават височината на горната устна и ширината на устата.