Вена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вена
Veincrosssection.svg
Структура на вена в разрез.
Venous valve.png
Венозните клапи предотвратяват връщането на кръвта.
Латински vena
Система Сърдечно-съдова

Вена (от латински - vena) е кръвоносен съд, част от сърдечно-съдовата система, който пренася кръв към сърцето. В кръвоносната система на повечето животни (вкл. и човека), броят на вените превишава броя на артериите, тъй като повечето артерии се придружават от две вени (дълбока, която е едноименна на артерията и повърхностна)[1].

Факти[редактиране | edit source]

Функции[редактиране | edit source]

Всички венозни съдове, с изключение на белодробните вени, отвеждат редуцирана кръв от тъканите до дясното предсърдие, което я пренася в дясната камера на сърцето. Дясната камера напомпва кръвта в белодробните артерии, които я отвеждат до белите дробове. Наситената с кислород кръв от белите дробове преминава през белодробните вени, за да достигне до лявото предсърдие, и оттам до лявата сърдечна камера.

Анатомия[редактиране | edit source]

Строежът на вените наподобява този на артериите, но има и разлики. Вените имат по-голям диаметър и средният мускул е с един слой по-тънък, което го прави по-слабо еластичен. Затова при заболяване, вените се стесняват и кръвта преминава бавно. Вътрешният слой на някои от вените образува клапи, които позволяват движението на кръвта само в една посока.

Вените се изградени от три слоя:

  • Външен слой, който се състои от колагенови и еластични влакна и „външен еластичен лист“;
  • Среден слой;
  • Вътрешен слой, в чийто състав влизат ендотел и „вътрешният еластичен лист“.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Пенев, Дочо, С. Белчева, Б. Пирьова. Анатомия и физиология на човека. Медицина и физкултура, София, 1989, стр. 231