Тъканни клетки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тъкан)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за органичната материя. За текстилния продукт вижте плат.

Тъкан в биологията е материя, съставена от клетки със сходен строеж и функции.

Човешкият организъм се развива от една клетка – оплодената яйцеклетка – зигота. Тя се дели многократно и от нея се развива многоклетъчен зародиш. В клетките на зародиша постепенно, от едно клетъчно поколение в друго, се появяват различия в устройството и физиологията на клетките. Така в многоклетъчния зародиш се обособяват различните видове клетки. Всички клетки изпълняват някои общи функции – хранят се, дишат, растат, делят и др. Но същевременно те се специализират да извършват някои дейности по-добре от други. Например мускулните клетки са приспособени да се съкращават, рецепторните – да възприемат дразнения, жлезистите – да отделят вещества (секрети) и т.н. Клетките, специализирани в едно направление се групират в тъкани. Съвкупност от клетки със сходен строеж и функции, заедно с междуклетъчното вещество се нарича тъкан. Например тъкан е слоят от клетки, които покриват отвътре стената на стомаха. Те са жлезисти и отделят секрети, които подпомагат смилането на храната, но в стената на стомаха има и друг вид тъкан – мускулна. Мускулните клетки са приспособени да се съкращават и по този начин храната се размесва с храносмилателните ензими и се изтласква от стомаха.

В организма различни видове тъкани могат да образуват обща структура – орган: сърцето, стомаха, бъбреците, белите дробове. В органите различните тъкани работят съвместно, но всяка от тях си има свой строеж и функции. От това правило има редица изключения.

Тъканите се образуват след като в зародиша се обособят три зародишни пласта – външен (ектодерма), среден (мезодерма) и вътрешен (ендодерма).

Науката за тъканите се нарича хистология или, когато става дума за болести – хистопатология.

Животински тъкани[редактиране | редактиране на кода]

В тялото на животните има четири основни типа тъкани:

  • Епителна тъкан – осъществява защитата на органи и тялото като цяло, без да се възпрепятства обмяната – секреция и абсорбция на вещества. Това са най-външните слоеве клетки, покриващи тялото и храносмилателния тракт на животните, както и някои органи.
  • Съединителна тъкан – тъкан, която осигурява връзката между други типове тъкан, осигурявайки чисто механична устойчивост, както и физиологичната и метаболитна хомеостаза.
  • Мускулна тъкан – характеризира се с възбудимост и съкратимост, т.е. под влияние на определени сигнали (нервни импулси) може да се съкращава и по този начин да премества отделни части или целият организъм в пространството.
  • Нервна тъкан – специфичен комплекс, притежаващ свойствата възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и мускулното съкращение.

Някои учени отделят пети вид тъкан, включваща половите клетки (гаметите) и клетките, от които те произхождат. Така като половете са два, тъканта бива два вида – мъжка полова и женска полова тъкан.

Растителни тъкани[редактиране | редактиране на кода]

Примери за тъкани в други многоклетъчни организми са проводящите тъкани в растенията като ксилема и флоема. Разграничават се три основни типа тъкани (епидермис, проводяща и механична тъкан) и няколко подтипа:

Меристемна (образувателна) тъкан[редактиране | редактиране на кода]

От нея водят началото си всички останали растителни тъкани. Изградена е от кубични или цилиндрични клетки, с тънки стени, най-често без вакуоли. Клетките нарастват бързо и се делят митотично (митотичното делене е характерно за телесните клетки, докато мейозата е характерна само за половите клетки). Едната от дъщерните клетки запазва способността си да се дели, а другата поема пътя на специализацията. Разположение – в основата на листата, връхчето на корена и стъблото.

Покривна тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Покривната тъкан осигурява покривката на растението, запазвайки възможността за обмен на вещества. Включва повърхностния слой на корена (ризодермис) и надземното растително тяло (епидермис на стъблото и листата), както и граничната тъкан между вътрешния и външния цилиндър на корена (ендодермис). Устроена е от живи клетки с разнообразна форма, плътно допрени една до друга, разположени в един непрекъснат слой. Цитоплазмата съдържа една, рядко повече вакуоли, изпълнена с клетъчен сок. Клетките синтезират органичното вещество кутин, което отделят и натрупват върху външната клетъчна повърхност. Върху епидермиса се образува пластинка, наречена кутикула. Покривната тъкан е два вида: епидермис и корк. Епидермиса покрива меките растителни части (листа, плодове, зелени листа). Образуванията на епидермиса са:

  • восъчния налеп – сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец; той покрива кутикулата;
  • трихоми или власинки – едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция: при копривата са парливи клетки, лимон, еделвайс, маточина и др.;
  • устица – тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки; чрез тях растението си набавя необходимия въглероден диоксид.

Коркът покрива вдървенелите части на растението – корен, стъбло, клони на многогодишни растения. Не пропуска газове, обмяната на газове между растението и средата се осъществява от специализирани образования, наречени лещанки.

Паренхимна тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Паренхимната (основна, изпълваща) тъкан е най-слабо диференцираната, често с разнообразни функции. Включва хлоренхим (с фотосинтезираща функция), аеренхим (заграждаща въздухоносни празнини тъкан), запасна паренхимна тъкан и т.н. Клетките са живи, с тънки клетъчни стени като отделните клетки са свързани чрез цитоплазмени мостчета – плазмодезми. Между клетките има добре оформени междуклетъчни пространства. Цитоплазмата им съдържа голяма вакуола с клетъчен сок. При определени условия клетките могат да се делят и да дават началото на нови тъкани, орагани, дори на ново растение. Фотосинтезиращата паренхимна тъкан (или стълбчест паренхим, хлоренхим или асимилационна паренхимна тъкан) се разполага в листата и младите стъбла, клетките ѝ са богати на хлорофил и се осъществява процесът фотосинтеза. Въздухоносната (или гъбчест паренхим) има големи междуклетъчни пространства, доставя въздух на дълбоко лежащи клетки; добре развит е при блатните и водни растения. Резервната основна тъкан – това са органи, трупащи резервни хранителни вещества; плодове, семена, грудки, корени, луковици, клетките са едри.

Проводяща тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Проводяща тъкан участва в доставянето или изнасянето на различни химични вещества до определени части на растението. Проводящата тъкан е комплексна по строеж и включва елементи на флоема или ксилема, механични елементи (фибри) и паренхим. Клетките на проводящата система са два вида – ликови и дървесинни:

  • Дървесините са изградени от мъртви клетки и по тях има възходящ ток. Тъканта им е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеиди, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим.
  • Флоем или ликовите проводящи снопчета също са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви (съответстват на трахеите). Тук имаме низходящ ток.

Отделителна тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Отделителна тъкан – шизогенни и лизигенни влагалища, специализирани отделителни клетки (идиобласти), млечни цеви.

Механична тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Механичната тъкан придава еластичност, здравина и устойчивост на цялото растение – коленхим (жива) и склеренхим (мъртви фибри, обикновено живи склереиди).

  • Коленхим-живи клетки – имат частично задебелени стени и са опора на млади нарастващи части на стъблата на тревисти растения.
  • Склеренхим-мъртви клетки са с дебели стени, по които порите са сведени до минимум; намира се под епидермиса. Ролята му е да укрепва проводящите снопчета.
  • Каменисти клетки – образуват твърдите части на семената и плодовете. Намират се в семената и месестата част на круша и дюля.