Маточина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за вида растения. За селото в България вижте Маточина (село).

Обикновена маточина
Melissa officinalis Bee Balm,Lemon Balm ბარამბო.JPG
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
род:Маточина (Melissa)
вид:Обикновена маточина (M. officinalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Обикновена маточина в Общомедия
[ редактиране ]

Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в южна Европа и Средиземноморието. За нейна родина се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка.

На височина достига 70 – 150 cm. Листата имат лека миризма на лимон. В края на лятото се появяват малки цветове, пълни с нектар. Те привличат пчели, откъдето идва и наименованието Melissa (гр. „пчела“). Традиционно маточината е използвана за улавяне на рояци от диви пчели или нови рояци, отделящи се от стар кошер.[1] Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места из цялата страна.

Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора.

Традиционно в България се използва за приготвяне на чай, а отделно – за приготвяне на болета и ликьори.

  1. Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 156 – 157.