Обикновен здравец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновен здравец
Geranium E17.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Geraniales
семейство: Geraniaceae Здравецови
род: Geranium Здравец
вид: Geranium
macrorrhizum
Обикновен
здравец
Научно наименование
Уикивидове Geranium macrorrhizum
Linnaeus, 1753
Обикновен здравец в Общомедия

Обикновеният здравец (Geranium macrorrhizum) е многогодишно растение от семейство Здравецови (Geraniaceae).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Стъблото е изправено с дължина от 6 до 50 cm. Листата са едри (широки 4 - 10 cm), дълбоко нарязани, предимно приосновни, леко лепкави при допир. Те са ароматни, а през есента обикновено добиват жълтеникав или керемиденочервен отенък. Има дълги, дебели корени, които се разклоняват над повърхността на почвата.

Цъфти през юни и юли с розови до карминеночервени цветове. Често цъфти повторно в началото на есента. Чашелистчетата са изправени с червеникав цвят. Венчелистчетата са пурпурночервеникави.[1]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Расте на полусенчести до слънчеви, скали и храсталаци в планините.

Действие[редактиране | редактиране на кода]

Обикновения здравец има лечебно действие (понижава кръвното налягане) и широко се използвано като декоративно растение.

От здравеца чрез парна дестилация на свежи надземни части се извлича гераниево етерично масло. Ползва се в ароматерапията и в традиционната билкова медицина заради своите антибактериални свойства. Основен компонент на гераниевото масло е сескитерпен кетон на germacrone. В състава на етеричното масло се съдържат флавоноиди, сескитерпени, фенолни киселини, пигменти, витамини и минерални соли.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3