Градински чай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Градински чай
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
триб:Mentheae
род:Пламъче (Salvia)
вид:Градински чай (S. officinalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Градински чай в Общомедия
[ редактиране ]

Градинският чай (Salvia officinalis) е вид покритосеменно растение от семейство Lamiaceae. Той се отглежда много като подправка и билка и понякога може да се обърка с някои близки видове от рода Salvia.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.

Отглежда се доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Градинският чай представлява малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове.

Съставки[редактиране | редактиране на кода]

Съдържа 1 – 2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол – 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) – 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият двутерпенов лактон карнозол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), β-ситостерол, витамини (В1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Приложенията и ползите, които му се приписват, са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:

  • Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;[2]
  • консервиращи овкусявания, например на сирене;
  • като подправка в готвенето.

В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло, въпреки че обикновено в тези случаи заедно с него се събират и обработват и други сродни видове като Salvia triloba.

Сортове[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко културни разновидности градински чай. Повечето от тях се отглеждат по-скоро като декоративни растения, отколкото заради техните лечебни свойства. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Отглеждат се лесно от летни резници.

Имена на културни видове са:

  • Purpurascens, с виолетови листа, смятан от някои за най-силния от градинските чайове;
  • Tricolor, с листа, изпъстрени в бяло, жълто и зелено;
  • Berggarten, с големи листа;
  • Icterina, с листа, нашарени в жълто и синьо;
  • Alba, с бели цветове,
  • Lavandulaefolia, с малки листа.

Една средновековна поговорка, приписвана понякога на Мартин Лутер, е заимствана всъщност от средновековната медицинска школа в Салерно и гласи, че „няма от какво да умре човек, който гледа градински чай“: "Cur moriatur homo cui Salvia crescit in horto?. Към това Хилдегард от Бинген добавя: „Защо човек трябва да умира, докато салвия расте в градината му, ако не защото нищо не може да победи смъртта?“. Именно затова известният средновековен каталонски философ Арналд от Вилянова се опитва да въведе градинския чай в кулинарните традиции на Пиренейския п-ов, но трактатите и съветите му не придобиват особена популярност в Иберия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Salvia officinalis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 129.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]