Нар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
нар
Pomegranate DSW.JPG
Природозащитен статут
незастрашен вид
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
подклас: Rosidae
разред: Myrtales
семейство: Lythraceae Нарови
род: Punica
вид: P. granatum Нар
Научно наименование
Уикивидове Punica granatum
Linnaeus, 1753
нар в Общомедия
Суров нар
Pomegranates, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 346 kJ (80 kcal)
Въглехидрати 18.7 g
      Захари 13.67 g
   Влакна 4 g
Мазнини 1.17 g
   Наситени 0.12 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.093 g
   Полиненаситени 0.079 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 1.67 g
Вода 77.93 g
Пепел 0.53 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.067 mg (6%)
Рибофлавин (B2) 0.053 mg (4%)
Ниацин (B3) 0.293 mg (2%)
Пантотенова к-на (B5) 0.377 mg (8%)
Пиридоксин (B6) 0.075 mg (6%)
Фолиева к-на (B9) 38 μg (10%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 10.2 mg (11%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.6 mg (4%)
Витамин K 16.4 μg (14%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 10 mg (1%)
Желязо, Fe 0.3 mg (4%)
Магнезий, Mg 12 mg (3%)
Фосфор, P 36 mg (5%)
Калий, K 236 mg (5%)
Натрий, Na 3 mg (0%)
Цинк, Zn 0.35 mg (3%)
Мед, Cu 0.158 mg (18%)
Манган, Mn 0.119 mg (5%)
Селен, Se 0.5 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Нарът е вид широколистно дърво или храст от род Punica или неговият плод.

Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна Азия, до Хималаите. То е пренесено до Армения, средиземноморските региони, югоизточна Азия, тропическа Африка и югозападните части на САЩ. На много от тези места то се отглежда специално за ядливия си плод.

Дървото расте до около 8 метра, но рядко стига до толкова. Там където се е засадило само, без човешки грижи, често става храст или ниско дръвче. Листата му са малки, продълговати и тесни – дълги са 3 – 7 см дълги и са широки 2 см. Цветът му е оранжево-червен, едър с пет листа (понякога повече при култивираните растения).

Плодът е сферичен, голям колкото портокал или грейпфрут, с жълта до червеникава кора. Под кожата, месото е жълтеникаво. Във вътрешността се съхраняват десетки розови, червени или винени сочни зърна, които представляват семената на нара. Целите зърна са ядливи, на вкус сладки или леко кисели.

Нарът вирее в сухи райони и не обича влага, тъй като в такава почва лесно бива нападана от гъбични заболявания. Понася слана до около -10°C.

Нарът е определян като „лекарство“ и „антибиотик“, който подсилва много имунната система и предпазва от различни болести. С някои от своите съставки, той е полезен за сърцето, понижава холестерола, спомага за това да не се развиват ракови клетки и балансира кръвната захар. Той съдържа и много антиоксиданти.

Спомага за разширяване на кръвоносните съдове, а също и блокира ензимът „АСЕ“, вследствие на което се забелязва и понижаване на кръвното налягане. Кората на нара съдържа алкалоид, танин и гликозид, които помагат при борбата с глистите. Също така кората е „убиец“ на вируси и микроби. Помага и при кожни инфекции и рани. Друго свойство на нара е, че дава енергия и премахва умората.

Хората с ниско кръвно не трябва да пият сок от нар, защото той има свойството да понижава кръвното налягане.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.