Нар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нар.

Цвят на нар
Нар
Pomegranate DSW.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Висши растения (Embryophyta)
(без ранг):Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Семенни растения (Spermatophytina)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Myrtales
семейство:Блатиеви (Lythraceae)
род:Punica
вид:Нар (P. granatum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Нар в Общомедия
редактиране
Суров нар
Pomegranates, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 346 kJ (80 kcal)
Въглехидрати 18.7 g
      Захари 13.67 g
   Влакна 4 g
Мазнини 1.17 g
   Наситени 0.12 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.093 g
   Полиненаситени 0.079 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 1.67 g
Вода 77.93 g
Пепел 0.53 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.067 mg (6%)
Рибофлавин (B2) 0.053 mg (4%)
Ниацин (B3) 0.293 mg (2%)
Пантотенова к-на (B5) 0.377 mg (8%)
Пиридоксин (B6) 0.075 mg (6%)
Фолиева к-на (B9) 38 μg (10%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 10.2 mg (11%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.6 mg (4%)
Витамин K 16.4 μg (14%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 10 mg (1%)
Желязо, Fe 0.3 mg (4%)
Магнезий, Mg 12 mg (3%)
Фосфор, P 36 mg (5%)
Калий, K 236 mg (5%)
Натрий, Na 3 mg (0%)
Цинк, Zn 0.35 mg (3%)
Мед, Cu 0.158 mg (18%)
Манган, Mn 0.119 mg (5%)
Селен, Se 0.5 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Нарът е вид широколистно дърво или храст от род Punica или неговият плод.

Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна Азия, до Хималаите. То е пренесено до Армения, средиземноморските региони, югоизточна Азия, тропическа Африка и югозападните части на САЩ. На много от тези места то се отглежда специално за ядливия си плод.

Дървото расте до около 8 метра, но рядко стига до толкова. Там където се е засадило само, без човешки грижи, често става храст или ниско дръвче. Листата му са малки, продълговати и тесни – дълги са 3 – 7 см дълги и са широки 2 см. Цветът му е оранжево-червен, едър с пет листа (понякога повече при култивираните растения).

Плодът е сферичен, голям колкото портокал или грейпфрут, с жълта до червеникава кора. Под кожата, месото е жълтеникаво. Във вътрешността се съхраняват десетки розови, червени или винени сочни зърна, които представляват семената на нара. Целите зърна са ядливи, на вкус сладки или леко кисели.

Нарът вирее в сухи райони и не обича влага, тъй като в такава почва лесно бива нападана от гъбични заболявания. Понася слана до около -10°C.

Нарът е определян като „лекарство“ и „антибиотик“, който подсилва много имунната система и предпазва от различни болести. С някои от своите съставки, той е полезен за сърцето, понижава холестерола, спомага за това да не се развиват ракови клетки и балансира кръвната захар. Той съдържа и много антиоксиданти.

Спомага за разширяване на кръвоносните съдове, а също и блокира ензимът „АСЕ“, вследствие на което се забелязва и понижаване на кръвното налягане. Кората на нара съдържа алкалоид, танин и гликозид, които помагат при борбата с глистите. Също така кората е „убиец“ на вируси и микроби. Помага и при кожни инфекции и рани. Друго свойство на нара е, че дава енергия и премахва умората.

Хората с ниско кръвно не трябва да пият сок от нар, защото той има свойството да понижава кръвното налягане.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Punica granatum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 5 януари 2020 г. (на английски)
  2. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)