Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Армения.

Република Армения
Հայաստանի Հանրապետություն
    
Национален химн: Наше отечество
Наименование на местния жител: арменец
Местоположение на Армения
Местоположение на Армения
География и население
Площ 29 743 km²
(на 141-во място)
Води 4,71%
Граници Азербайджан, Грузия, Иран, Турция
Климат Умерено
континентален
Столица Ереван
40°16′ с. ш. 44°34′ и. д. / 40.266667° с. ш. 44.566667° и. д.
Най-голям град Ереван
Официален език арменски[1]
Население
(пребр., 2016)
Понижение 2 998 577[2]
(на 133-то място)
Гъстота на нас. 100 души/km²
(на 103-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Армен Саркисян
Министър-председател Никол Пашинян
Организации Съвет на Европа, ООН, ОИСР
История
Независимост от СССР 21 септември 1991
Наири 1200 г. пр.н.е.
Арарадско царство 840-те г. пр.н.е.
Ервандитска династия 540 г. пр.н.е.
Арменско царство 190 г. пр.н.е.
ДР Армения 28 май 19182 декември 1920
Икономика
БВП (ППС, 2014) $20.831 млрд.
(на 136-то място)
БВП на човек (ППС) $ 3.037
(на място)
БВП (ном., 2013) $10.325 млрд.
(на 125-то място)
БВП на човек (ном.) $6,128
(на място)
ИЧР (2014) 0,733 (висок
)
(85-то)
Коеф. на Джини (2008) 30.9 (среден)
Прод. на живота 72
(96-то)
Детска смъртност 28,9
(16-то)
Грамотност 99,5
(11-то)
Валута Драм (AMD)
Други данни
Код по ISO ARM
Интернет домейн .am
Телефонен код + 374
Официален сайт http://www.gov.am

Армения е древна страна от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.

Граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1401 км² водна площ.

География[редактиране | редактиране на кода]

Армения е страна в Южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагац на 4095 метра надморска височина, а най-ниската е около 400 м. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 м.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Армения е предимно планински, силно разчленен от дълбоки речни долини. Голяма част от площта е заета от високото Арменско плато (с най-висок връх Арагац – 4090 м), обградено от североизток и изток от стръмните хребети на Малък Кавказ. Равнинен релеф има само на югозапад, където е разположена част от Араратската равнина. Армения има огромни хидроресурси – многобройни малки, но буйни реки и потоци, с много водопади и бързеи, и над 100 планински езера. Най-голяма е реката Аракс с притока ѝ Раздан. Най-голямо е езерото Севан – около 1360 кв. км площ и дължина на бреговата линия 232 км. То съставлява повече от 85% от повърхностните води на страната.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Арменското царство, в най-широки граници

Арменската държава възниква през 6 век пр.н.е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от индоевропейската група езици.

Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.)[3][4][5]. Последното Арменско царство (1050 – 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 г. Задкавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз (30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Задкавказката СФСР е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Армения има население от 3 262 000 души (2010 г.) и е втората по гъстотата на населението сред бившите съветски републики. След разпадането на СССР съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на миграция, но този проблем е значително по-малък. Основната причина за това е притокът на арменци, завръщащи се в страната си, като тази тенденция се очаква да продължи и занапред. Очаква се, че до 2010 г. Армения ще възвърне положителните нива на своя естествен прираст на населението.

Етническите арменци са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: йезидите – 1,3% и руснаците – 0,5%, освен тях има още асирийци, украинци, гърци, кюрди, грузинци и беларуси. Има също и малки общности на власи и др. По съветско време азербайджанците представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989 г.). В резултат на конфликта в Нагорни Карабах почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в Азербайджан.

Възрастова структура (%)

  • 0 – 14 години – 22,2% (M: 374 597; Ж: 363 115)
  • 15 – 64 години – 67,7% (M: 1 104 100; Ж: 1 150 282)
  • 65 години и по-възрастни – 10,1% (M: 141 330; Ж: 196 675)

Брой на работещите – 1,4 млн. (2001)

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Армения е полупрезидентска република. Президентът на Армения се избира за срок от 5 години, като не може да бъде избиран повече от два мандата последователно. Кандидатите за президент трябва да са на възраст над 35 години и да са живели в Армения поне 10 години.

Народното събрание е законодателен орган в Армения, състои се от 131 депутати, избирани за срок от 4 години. Мажоритарно избраните депутати са 56, а пропорционално избраните – 75. Изборната бариера е 5%.

Посослство на Армения в България

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Република Армения административно е разделена на 10 области, които включват градски и селски общини.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

  • Парична единица: Драм
  • Автомобилен код: ARM
  • Брутен вътрешен продукт: 11,2 милиарда щатски долара (2001)
  • Ръст на промишлеността: 3,8% (2001)
  • Обем на вноса: 868,6 милиона щатски долара (2001)
  • Инфлация: 3,1% (2000)

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Сведения за литературни дейности по арменските земи се срещат от през 401 година преди Христа.

Григор Нарекаци

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Християнската арменска литература започва около 406 г. с изобретяването на арменската азбука от Mesrop с цел превод на библейските книги в арменски.

Арменски литературни класици[редактиране | редактиране на кода]

Атом Яраниан

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Държавния университет в Ереван

Държавния университет в Ереван е основан през 1919 година. През Средновековието светила на науката из Арменските територии са били:Гладзорски университет и Манастирската школа Татев.

Поглед към манастира Татев от 9 век, в Южна Армения

Личности[редактиране | редактиране на кода]


Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1.  Конституция на Република Армения, чл. 12.
  2. Евростат
  3. Encyclopaedia Britannica.: Armenian Apostolic Church;

    Armenia became the first country to adopt Christianity about 300 ce, when St. Gregory the Illuminator converted the Arsacid king Tiridates III.

  4. Encyclopaedia Britannica.: Saint Gregory the Illuminator;

    He returned to Armenia in the midst of a Christian persecution pressed by King Tiridates III (who was a zealot for the regional idols) and was imprisoned in a burial pit. After being rescued, Gregory reputedly converted the king about 300, and Tiridates then became the first monarch in history to impose Christianity on his people. He did so about 20 years before Constantine I.

  5. Большая советская энциклопедия.: Аршакиды армянские;

    При Тиридате III Великом [287 – 332] христианство стало около 301 государственной религией в Армении.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]