Армения

Република Армения Հայաստանի Հանրապետություն
	Знаме Герб
	Национален химн; Մեր Հայրենիք
	Местоположение на Армения
География и население
Площ	29 743 km²; (на 138-о място)
Води	4,71%
Климат	Умерено; континентален
Столица	Ереван
Най-голям град	Ереван
Официален език	арменски
Религия	християнство
Демоним	арменец
Население (2018)	2 951 745; (на 133-то място)
Население (2011)	3 018 854
Гъстота на нас.	98,5 души/km²; (на 99-о място)
Градско нас.	63,1%; (на 89-о място)
Управление
Форма	унитарна полупрезидентска република
Президент	Армен Саркисян
Министър-председател	Никол Пашинян
Организации	Съвет на Европа, ООН, ОИСР
История
Наири	1200 г. пр.н.е.
Арарадско царство	840-те г. пр.н.е.
Ервандитска династия	540 г. пр.н.е.
Арменско царство	190 г. пр.н.е.
ДР Армения	1918 – 1920
Арменска ССР	1922 – 1991
Независимост	21 септември 1991
Икономика
БВП (ППС, 2019)	$32,893 млрд.
БВП на човек (ППС)	$10 995
БВП (ном., 2019)	$13,444 млрд.; (на 127-о място)
БВП на човек (ном.)	$4527; (на 104-то място)
ИЧР (2018)	0,760 (висок); (на 81-во място)
Джини (2017)	33,6 (среден)
Прод. на живота	74,9 години; (на 77-о място)
Детска смъртност	12,4/1000; (на 8-о място)
Грамотност	99,4%; (на 12-о място)
Валута	Драм (AMD)
Други данни
Часова зона	AMT (UTC+4)
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	AM
Интернет домейн	.am
Телефонен код	+374
ITU префикс	EKA-EKZ
	Република Армения в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Армения.

Армения (на арменски: Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е древна страна от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа. Граничи с Турция на запад, Грузия на север, има общи граници с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 km², от които 28 342 km² суша и 1401 km² водна площ.

География[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: География на Армения

Армения е страна в Южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагац на 4095 m н. в., а най-ниската е около 400 m. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 m.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Армения е предимно планински, силно разчленен от дълбоки речни долини. Голяма част от площта е заета от високото Арменско плато (с най-висок връх Арагац – 4090 m), обградено от североизток и изток от стръмните хребети на Малък Кавказ. Равнинен релеф има само на югозапад, където е разположена част от Араратската равнина. Армения има огромни хидроресурси – многобройни малки, но буйни реки и потоци, с много водопади и бързеи, и над 100 планински езера. Най-голяма е реката Аракс с притока ѝ Раздан. Най-голямо е езерото Севан – около 1360 km² площ и дължина на бреговата линия 232 km. То съставлява повече от 85% от повърхностните води на страната.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: История на Армения

Арменското царство, в най-широки граници

Арменската държава възниква през 6 век пр.н.е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от индоевропейската група езици.

Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.)^[3]^[4]^[5]. Последното Арменско царство (1050 – 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 г. Закавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз (30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Закавказката СФСР е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Население на Армения

Армения има население от 3 262 000 души (2010 г.) и е втората по гъстотата на населението сред бившите съветски републики. След разпадането на СССР съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на миграция, но този проблем е значително по-малък. Основната причина за това е притокът на арменци, завръщащи се в страната си, като тази тенденция се очаква да продължи и занапред. Очаква се, че до 2010 г. Армения ще възвърне положителните нива на своя естествен прираст на населението.

Етническите арменци са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: йезидите – 1,3% и руснаците – 0,5%, освен тях има още асирийци, украинци, гърци, кюрди, грузинци и беларуси. Има също и малки общности на власи и др. По съветско време азербайджанците представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989 г.). В резултат на конфликта в Нагорни Карабах почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в Азербайджан.

Възрастова структура (%)

0 – 14 години – 22,2% (M: 374 597; Ж: 363 115)
15 – 64 години – 67,7% (M: 1 104 100; Ж: 1 150 282)
65 години и по-възрастни – 10,1% (M: 141 330; Ж: 196 675)

Брой на работещите – 1,4 млн. (2001)

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Държавно устройство на Армения

Армения е полупрезидентска република. Президентът на Армения се избира за срок от 5 години, като не може да бъде избиран повече от два мандата последователно. Кандидатите за президент трябва да са на възраст над 35 години и да са живели в Армения поне 10 години.

Народното събрание е законодателен орган в Армения, състои се от 131 депутати, избирани за срок от 4 години. Мажоритарно избраните депутати са 56, а пропорционално избраните – 75. Изборната бариера е 5%.

Посослство на Армения в България

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Административно деление на Армения

Република Армения административно е разделена на 10 области, които включват градски и селски общини.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Икономика на Армения

Парична единица: драм
Автомобилен код: ARM
Брутен вътрешен продукт: 11,2 милиарда щатски долара (2001)
Ръст на промишлеността: 3,8% (2001)
Обем на вноса: 868,6 милиона щатски долара (2001)
Инфлация: 3,1% (2000)

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Култура на Армения

Сведения за литературни дейности по арменските земи се срещат от през 401 г. пр. Хр.

Григор Нарекаци

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Християнската арменска литература започва около 406 г. с изобретяването на арменската азбука от Mesrop с цел превод на библейските книги в арменски.

Арменски литературни класици[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Държавният университет в Ереван

Държавният университет в Ереван е основан през 1919 година. През Средновековието на територията на Армения са съществували университетите: Анийски (XI век), Гладзорски (XIII век), Татевски (XIV век), Санаинска академия (XII век), където, наред с богословие, са се преподавали и светски дисциплини: история, философия, граматика, математика, медицина, музика. През 1051 г. поборникът на арменското Възраждане Григор Магистрос превежда на арменски език геометрията на Евклид.

Поглед към манастира Татев от 9 век, в Южна Армения

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Конституция на Република Армения, чл. 12.
↑ ec.europa.eu
↑ Encyclopaedia Britannica.: Armenian Apostolic Church;
Armenia became the first country to adopt Christianity about 300 ce, when St. Gregory the Illuminator converted the Arsacid king Tiridates III.
↑ Encyclopaedia Britannica.: Saint Gregory the Illuminator;
He returned to Armenia in the midst of a Christian persecution pressed by King Tiridates III (who was a zealot for the regional idols) and was imprisoned in a burial pit. After being rescued, Gregory reputedly converted the king about 300, and Tiridates then became the first monarch in history to impose Christianity on his people. He did so about 20 years before Constantine I.
↑ Большая советская энциклопедия.: Аршакиды армянские;
При Тиридате III Великом [287 – 332] христианство стало около 301 государственной религией в Армении.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „География“

Портал „Армения“

[1] Конституция на Република Армения, чл. 12.

[2] .europa.eu

[БританникаАрм-3] Encyclopaedia Britannica.: Armenian Apostolic Church;
Armenia became the first country to adopt Christianity about 300 ce, when St. Gregory the Illuminator converted the Arsacid king Tiridates III.

[БританникаАрм2-4] Encyclopaedia Britannica.: Saint Gregory the Illuminator;
He returned to Armenia in the midst of a Christian persecution pressed by King Tiridates III (who was a zealot for the regional idols) and was imprisoned in a burial pit. After being rescued, Gregory reputedly converted the king about 300, and Tiridates then became the first monarch in history to impose Christianity on his people. He did so about 20 years before Constantine I.

[БСЭарм-5] Большая советская энциклопедия.: Аршакиды армянские;
При Тиридате III Великом [287 – 332] христианство стало около 301 государственной религией в Армении.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]