Малта
- Вижте пояснителната страница за други значения на Малта.
| Малта | |
| Девиз: Virtute et constantia „Доблест и постоянство“ | |
| Химн: L-Innu Malti | |
Местоположение на Малта | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Република Малта |
| Местно име | на малтийски: Repubblika ta' Malta на английски: Republic of Malta |
| Официален език | малтийски, английски |
| Столица | Валета |
| Най-голям град | Биркиркара |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна република |
| Президент | Мириам Спитери Дебоно |
| Министър-председател | Робърт Абела |
| Организации | ООН, ЕС, СЕ, ОН |
| Законодателна власт | Парламент |
| История | |
| Независимост – дата | от Великобритания 21 септември 1964 г. |
| Република | 13 декември 1974 г. |
| Влизане в ЕС | 1 май 2004 г. |
| География и население | |
| Площ | 316 km² (на 186-о място) |
| Води | 0,001% |
| Климат | средиземноморски |
| Религия | 90% християнство —83% католици —7% други християни 5% нерелигиозност 2% ислям 3% други религии |
| Демоним | малтиец |
| Население (2021) | 519 562[1] (на 167-о място) |
| Население (2011) | 416 055 |
| Гъстота на нас. | 1751 души/km² (на 5-о място) |
| Градско нас. | 94,6% (на 10-о място) |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 29,36 млрд. щ.д. (на 148-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 56 338 щ.д. (на 24-то място) |
| БВП (ном., 2022) | 17,15 млрд. щ.д. (на 131-во място) |
| БВП на човек (ном.) | 32 912 щ.д. (на 31-во място) |
| ИЧР (2021) | 0,918 (много висок) (на 23-то място) |
| Джини (2019) | 28,0 (нисък) |
| Прод. на живота | 82,4 години (на 13-о място) |
| Детска смъртност | 7/1000 (на 107-о място) |
| Грамотност | 92,8% (на 75-о място) |
| Валута | Евро (EUR) |
| Допълнителна информация | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Лятно време | CEST (UTC+2) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | MT |
| Интернет домейн | .mt |
| Телефонен код | +356 |
| ITU префикс | 9HA-9HZ |
| Официален сайт | gov.mt |
| Малта в Общомедия | |
Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия.
Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Столицата ѝ е град Валета. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

География
[редактиране | редактиране на кода]
Малта заема Малтийския архипелаг, разположен в средата на Средиземно море. Той е съставен от три населени (Малта – 245,7 km², Гозо – 67,3 km² и Комино – 2,8 km²) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел с обща площ 0,4 km²) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка.
Дължината на цялата брегова линия на Малта е 186 km. Целият архипелаг е изграден предимно от олигоценови и миоценови почти хоризонтално залягащи варовици и глини. В релефа преобладава силно окарстено плато с височина до 240 m на остров Малта. Климатът е средиземноморски с горещо сухо лято и мека дъждовна зима. Средна февруарска температура 12°С, средна августовска – 25°С. Годишната сума на валежите е 530 mm. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Преобладава ксерофитната храстова растителност от средиземноморски тип. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.[2]
Най-големият в архипелага е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Южните и югозападните брегове на острова са скалисти, осеяни с множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Северните и североизточните брегове са ниски, плоски с удобни пристанища. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат земеделски култури.
Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г.[3][4] По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.
История
[редактиране | редактиране на кода]Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупации. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на Западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден (Малта му е резиденция от 1530 до 1834 г.), Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.
По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години на XX век икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Малта получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.
Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.
Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:
- Шест области – пет от тях на главния остров Малта
- Северно-пристанищна област
- Северна област
- Западна област
- Южно-пристанищна област
- Югоизточна област
- Област Гозо и Комино
- – Три региона – два от тях на главния остров Малта
- Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области
- Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка
- Острови Гозо и Комино регион
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година. Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.
Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.
Население
[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на средиземноморския тип на европеидната раса. От тях 96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо. Етнически се делят на:
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Външна политика на Малта
- Обсада на Малта (1565)
- Въоръжени сили на Малта
- Мери Мейлак
- Джгантия
- Андре Шембри
- Национална библиотека на Малта
- Итака

Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Саха Малта, режисьор Стилиян Иванов (2006), Документален филм-пътепис за Малта.
- Официален сайт на правителството на Малта
- Министерство на информацията на Малта Архив на оригинала от 2011-10-28 в Wayback Machine.
- Туристическа информация
- GuidetoMalta.net
- Malta Tourist Guide Архив на оригинала от 2009-09-09 в Wayback Machine.
- Try Malta Архив на оригинала от 2013-07-04 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||
| |||||||||||||||||
|