Малта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Малта.

Република Малта
Republic of Malta / Repubblika ta' Malta
      
Девиз: Virtute et constantia
(„Доблест и постоянство“)
Химн: L-Innu Malti
Местоположение на Малта
Местоположение на Малта
География и население
Площ316 km²
(на 185-о място)
Води0,001%
Климатсредиземноморски
СтолицаВалета
Най-голям градБиркиркара
Официален език
Религиякатолицизъм
Демониммалтиец
Население (2021)Повишение 516 100[1]
(на 173-о място)
Население (2011)416 055
Гъстота на нас.1472 души/km²
(на 5-о място)
Градско нас.94,6%
(на 10-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна конституционна република
ПрезидентДжордж Вела
Министър-председателРобърт Абела
ОрганизацииООН, ЕС и др.
История
Независимост21 септември 1964
Република Малта13 декември 1974
Влизане в ЕС1 май 2004
Икономика
БВП (ППС, 2019)22,802 млрд. щ.д.
БВП на човек (ППС)48 246 щ.д.
БВП (ном., 2019)15,134 млрд. щ.д.
БВП на човек (ном.)32 021 щ.д.
ИЧР (2018)Повишение 0,885 (много висок)
(на 28-о място)
Джини (2018)28,7 (нисък)
Прод. на живота82,4 години
(на 13-о място)
Детска смъртност7
(на 107-о място)
Грамотност92,8%
(на 75-о място)
ВалутаЕвро (EUR)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOMT
Интернет домейн.mt
Телефонен код+356
ITU префикс9HA-9HZ
Официален сайтgov.mt
Република Малта в Общомедия

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден.

По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Нова сграда на парламента на Малта във Валета, проектирана от Ренцо Пиано

Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.

Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.

Административно деление на Малта

Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:

  • Шест области – пет от тях на главния остров Малта
  1. Северно-пристанищна област
  2. Северна област
  3. Западна област
  4. Южно-пристанищна област
  5. Югоизточна област
  6. Област Гозо и Комино
  •  – Три региона – два от тях на главния остров Малта
  1. Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области
  2. Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка
  3. Острови Гозо и Комино регион

География[редактиране | редактиране на кода]

Сателитна карта на Гозо и Комино

Малта заема Малтийския архипелаг, разположен в средата на Средиземно море. Той е съставен от три населени (Малта – 245,7 km², Гозо – 67,3 km² и Комино – 2,8 km²) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел с обща площ 0,4 km²) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Южните и югозападните брегове на острова са скалисти, осеяни с множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Северните и североизточните брегове са ниски, плоски с удобни пристанища. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат земеделски култури. Дължината на цялята брегова линия на Малта е 186 km. Целият архипелаг е изграден предимно от олигоценови и миоценови почти хоризонтално залягащи варовици и глини. В релефа преобладава силно окарстено плато с височина до 240 m на остров Малта. Климатът е средиземноморски с горещо сухо лято и мека дъждовна зима. Средна февруарска температура 12°С, средна августовска – 25°С. Годишната сума на валежите е 530 mm. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Преобладава ксерофитната храстова растителност от средиземноморски тип. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.[2]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Вече разрушеният „Лазурен прозорец“

Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г. [3][4]

По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.

Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Сейнт Полс Бей, най-големият град в Малта

Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на европеидната раса от средиземноморски тип.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо.

Филми за Малта[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]