Малта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Малта.

Република Малта
Repubblika ta' Malta
Republic of Malta
    
Национален химн: Малтийският химн
Наименование на местния жител: малтиец
Местоположение на Малта
Местоположение на Малта
География и население
Площ 316,0 km²
(на 184-то място)
Води 0.001%
Граници Средиземно море
Столица Валета
35°53′ с. ш. 14°30′ и. д. / 35.883333° с. ш. 14.5° и. д.
Най-голям град Биркиркара
Официален език малтийски, английски
Население
(пребр., 1 януари 2016)
Повишение 434 403 [1]
(на 168-мо място)
Гъстота на нас. 1340 души/km²
(на 5-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Мари-Луиз Колейро Прека
Министър-председател Джоузеф Мускат
История
Независимост от
Великобритания
21 септември 1964 г.
Република Малта 13 декември 1974 г.
Влизане в ЕС 1 май 2004 г.
Икономика
БВП (ППС, 2002) 6818 млн. $
БВП на човек (ППС) 17 027 $
Прод. на живота 79,4
(на 21-во място)
Грамотност 92,8
(на 75-то място)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET
Интернет домейн .mt
Телефонен код +356

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.

Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.

Административно деление на Малта

Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:

  • Шест области – пет от тях на главния остров Малта
  1. Северно-пристанищна област
  2. Северна област
  3. Западна област
  4. Южно-пристанищна област
  5. Югоизточна област
  6. Област Гозо и Комино
  •  – Три региона – два от тях на главния остров Малта
  1. Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области
  2. Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка
  3. Острови Гозо и Комино регион

География[редактиране | редактиране на кода]

Малта е разположена на Малтийския архипелаг, съставен от три населени (Малта, Гозо и Комино) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Брегът на острова е скалист, съставен от множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат култури. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода.

Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Вече разрушеният „Лазурен прозорец“

Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г. [2][3]

По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.

Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на бялата раса от средиземноморски тип.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо.

Филми за Малта[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]