Андора
Тази статия е за държавата в Европа. За града в Италия вижте Андора (Италия).
| Княжество Андора Principat d'Andorra | |
|---|---|
 (знаме)  (герб) | |
| Девиз: „С общата сила – по-силни“ | |
|
Национален химн: Великият Карл Велики | |
| Наименование на местния жител: андорец | |
 Местоположение на Андора | |
| География и население | |
| Площ |
468 km²[1] (на 179-то място) |
| Води | 0.26% |
| Климат | алпийски |
| Столица |
Андора ла Веля |
| Най-голям град | Андора ла Веля |
| Официален език | каталонски |
| Население (пребр., 2016) | 77,281 |
| Гъстота на нас. |
169 души/km² (на 71-во място) |
| Управление | |
| Форма | Парламентарна монархия |
| Ко-принц |
Еманюел Макрон Йоан Сицилия |
| Министър-председател | Антони Марти |
| Организации | Съвет на Европа, ООН, ОССЕ |
| История | |
| Независимост от Арагонска корона | 1278 |
| Независимост от Френската империя | 1814 |
| Конституция | 1993 |
| Икономика | |
| БВП (ном., 2016) |
$3.249 млн. (на 162-ро място) |
| БВП на човек (ном.) |
$36,987 (на място) |
| ИЧР (2016) |
 0.858 (висок)(32-ро) |
| Коеф. на Джини (2003) | 27.21 (нисък) |
| Прод. на живота |
82,36[2] (3-то) |
| Детска смъртност |
3,76 (13-то) |
| Валута | Евро (EUR) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+1 |
| Код по ISO | AD |
| Интернет домейн | .ad1 |
| Телефонен код | +376 |
| (1): Съвместно с него ползва и .cat | |
Княжество Андора е малка страна в Югозападна Европа, която няма излаз на море. Тя се намира между Франция и Испания, в източната част на планините Пиренеи. Андора процъфтява поради многото туристи, които я посещават, както и поради ниските данъци, привличащи инвеститори. Държавата е част от каталонската общност заедно с части от Испания и Франция.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Първите сведения за Андора са от 803 г., но за година на основаването ѝ се приема 819 г., когато било съставено „Писмото на свободата“, което давало независимост на скотовъдците, живеещи по долината на Валира и Ордино. В 1278 г. между епископа на Урхел (Испания) и граф Де Фуа (Франция) e постигнато споразумение (на френски: Paréage – така наречения „разделителен протокол“) за съвместно владение (кондоминиум) на Андора. Този статут, видоизменен, продължава да е в сила. 1866 – приета е Конституцията на страната. В периода 1940 – 44 германските войски, по време на Втората световна война окупират държавата. През 1982 г. е избран първият министър-председател на Андора – О. Р. Рейг. През 1986 г. е сформиран Изпълнителен съвет (правителство) с председател Ж. П. Соланс. През 1993 г. чрез референдум е одобрена конституция, установяваща парламентарно управление. Андора е членка на ООН от 1993 г.
География[редактиране | редактиране на кода]
Андора е разположена на висока средна надморска височина в източните части на Пиренеите, заградена от труднодостъпни върхове. Пейзажът е типично високопланински – огромни скални маси, зелени гори, пасища, кристално чисти ледникови езера. Върху територията на Андора се извисяват над 20 върха от 1800 до 2946 m. Между тях е долината на река Валира.
Най-високият връх в Андора е Кома Педроса с височина от 2946 m. Намира се в западната част на страната. [3]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в долината е сух с обилни валежи от дъжд през пролетта и есента, и снеговалежи, които се задържат по високите върхове повече от 7 месеца.
Население[редактиране | редактиране на кода]
.
Андорците представляват малка част от населението на своята собствена страна – само около 33 % от жителите. Най-голямата група чужденци са испанците (43%), португалците са 11%, а французите – 7%. Останалите 6% принадлежат на няколко други националности.
Единственият официален език е каталонският, говорен и в съседния испански автономен район Каталуния, с който културата на Андора има много общи черти. Обикновено се използват също и испански, португалски и френски език. Основната религия е католицизмът.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Държавното устройство е парламентарно княжество, представлявано от двама конституционни съуправители (държавни глави) – президентът на Франция и епископът на Сео де Урхел (Испания). Законодателен орган e Генералният съвет (парламент). Изпълнителен орган – Изпълнителен съвет, чийто председател се избира от парламента.
Първото правителство е създадено едва през 1986 г., а на жените е позволено да гласуват за първи път през 1971 г.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Княжество Андора е административно разделено на 7 общини (или църковни настоятелства, на англ. – parishes): Андора, Ла Масана, Канильо, Лес Ескалдес, Ордино, Енкам и Сан Джулия де Лория.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
БВП 1,2 млрд. USD (1996). Главно туристическо обслужване. Международен финансов център. Пасищно животновъдство (главно овце). Ечемик, царевица, ръж, картофи, тютюн. Овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, маслини. Занаяти (резба на дърво и камък). Няма жп линии, 269 km шосета (1994).
Износ: 58 млн. USD (1998) – тютюневи продукти, мебели. Внос: 1,077 млрд. USD (1998) – стоки за потребление, хранителни стоки, електрическа енергия.
Туризмът е в основата на малката, но състоятелна андорска икономика, осигурявайки почти 80% от БВП на страната. Приблизително 9 милиона туристи годишно посещават Андора, привлечени от безмитното положение на страната и от нейните летни и зимни курорти.
Предимствата на Андора през последните години са избледнели заради икономиките на съседните ѝ Франция и Испания, които са отворени и предлагат по-голямо разнообразие от стоки и ниски митнически тарифи.
Андора не е член на Европейския съюз (ЕС), но поддържа специални взаимоотношения с него – например няма мита за промишлените стоки от ЕС. Андора няма собствена парична единица и използва валутата на своите съседи. Допреди 1999 това са били френският франк и испанската песета, които сега са заменени от единната валута на ЕС – еврото. За разлика от други малки европейски страни, които използват еврото, Андора засега не сече собствени евро-монети. През октомври 2004 се постига споразумение между ЕС и Андора тя да може да сече собствени монети.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Андора в снимки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2147.html; CIA World Factbook.
- ↑ www.cia.gov
- ↑ Simonis, Damien. Catalunya & the Costa Brava. Lonely Planet, October 2003. ISBN 978-1-74059-381-6. с. 247–. Посетен на 3 ноември 2012.
Други[редактиране | редактиране на кода]
|
Франция |
| ||
|
||||
 Андора 
| ||||
| ||||
| Испания |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Главен портал (английски)
- Официален сайт на андорския парламент (каталонски)
- Информация за Андора в CIA World Factbook (на английски език)
| |||||||||||||||||
| ||||||||||
|
