Андора

Княжество Андора Principat d’Andorra
	Знаме Герб
	Национален девиз; Virtus Unita Fortior; („Съединението прави силата“)
	Национален химн; El Gran Carlemany
	Местоположение на Андора
География и население
Площ	468 km²; (на 178-о място)
Води	0,26%
Климат	алпийски
Столица	Андора ла Веля
Най-голям град	Андора ла Веля
Официален език	каталонски език
Религия	римокатолицизъм
Демоним	андорец
Население (2020)	77 543; (на 203-то място)
Население (2016)	77 281
Гъстота на нас.	163 души/km²; (на 71-во място)
Градско нас.	87,9%; (на 24-то място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна изборна диархия
Ко-принц	Йоан Сицилия; Еманюел Макрон
Министър-председател	Хавиер Еспот
Организации	Съвет на Европа, ООН, ОССЕ
История
	Независимост от:
– Арагонската корона	8 септември 1278
– Френската империя	1814
Конституция	2 февруари 1993
Икономика
БВП (ном., 2018)	$3,237 млрд.
БВП на човек (ном.)	$42 035
ИЧР (2018)	0,857 (много висок); (на 36-о място)
Джини (2003)	27,21 (нисък)
Прод. на живота	82,36 години; (на 3-то място)
Детска смъртност	3,76/1000; (на 13-о място)
Валута	Евро (EUR)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	AD
Интернет домейн	.ad1
Телефонен код	+376
ITU префикс	C3A-C3Z
	(1): Съвместно с него ползва и .cat
	Княжество Андора в Общомедия

Тази статия е за държавата в Европа. За града в Италия вижте Андора (Италия).

Княжество Андора е малка страна в Югозападна Европа, която няма излаз на море. Тя се намира между Франция и Испания, в източната част на планините Пиренеи. Андора процъфтява поради многото туристи, които я посещават, както и поради ниските данъци, привличащи инвеститори. Държавата е част от каталонската общност заедно с части от Испания и Франция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: История на Андора

Първите сведения за Андора са от 803 г., но за година на основаването ѝ се приема 819 г., когато било съставено „Писмото на свободата“, което давало независимост на скотовъдците, живеещи по долината на Валира и Ордино. В 1278 г. между епископа на Урхел (Испания) и граф Де Фуа (Франция) e постигнато споразумение (на френски: Paréage – така наречения „разделителен протокол“) за съвместно владение (кондоминиум) на Андора. Този статут, видоизменен, продължава да е в сила. 1866 – приета е Конституцията на страната. В периода 1940 – 44 германските войски, по време на Втората световна война окупират държавата. През 1982 г. е избран първият министър-председател на Андора – О. Р. Рейг. През 1986 г. е сформиран Изпълнителен съвет (правителство) с председател Ж. П. Соланс. През 1993 г. чрез референдум е одобрена конституция, установяваща парламентарно управление. Андора е членка на ООН от 1993 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: География на Андора

Андора е разположена на висока средна надморска височина в източните части на Пиренеите, заградена от труднодостъпни върхове. Пейзажът е типично високопланински – огромни скални маси, зелени гори, пасища, кристално чисти ледникови езера. Върху територията на Андора се извисяват над 20 върха от 1800 до 2946 m. Между тях е долината на река Валира.

Най-високият връх в Андора е Кома Педроса с височина от 2946 m. Намира се в западната част на страната.^[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в долината е сух с обилни валежи от дъжд през пролетта и есента, и снеговалежи, които се задържат по високите върхове повече от 7 месеца.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Население на Андора

Поглед от столицата – Андора ла Веля. Любопитен факт за страната е че тя няма система на градски транспорт

.

Андорците представляват малка част от населението на своята собствена страна – само около 33 % от жителите. Най-голямата група чужденци са испанците (43%), португалците са 11%, а французите – 7%. Останалите 6% принадлежат на няколко други националности.

Единственият официален език е каталонският, говорен и в съседния испански автономен район Каталуния, с който културата на Андора има много общи черти. Обикновено се използват също и испански, португалски и френски език. Основната религия е католицизмът.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Държавно устройство на Андора

Държавното устройство е парламентарно княжество, представлявано от двама конституционни съуправители (държавни глави) – президентът на Франция и епископът на Сео де Урхел (Испания). Законодателен орган e Генералният съвет (парламент). Изпълнителен орган – Изпълнителен съвет, чийто председател се избира от парламента.

Първото правителство е създадено едва през 1986 г., а на жените е позволено да гласуват за първи път през 1971 г.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Административно деление на Андора

Княжество Андора е административно разделено на 7 общини (или църковни настоятелства, на англ. – parishes): Андора, Ла Масана, Канильо, Лес Ескалдес, Ордино, Енкам и Сан Джулия де Лория.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Икономика на Андора

Десет андорски песети, банкнота от 1936 г.

БВП 1,2 млрд. USD (1996). Главно туристическо обслужване. Международен финансов център. Пасищно животновъдство (главно овце). Ечемик, царевица, ръж, картофи, тютюн. Овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, маслини. Занаяти (резба на дърво и камък). Няма жп линии, 269 km шосета (1994).

Износ: 58 млн. USD (1998) – тютюневи продукти, мебели. Внос: 1,077 млрд. USD (1998) – стоки за потребление, хранителни стоки, електрическа енергия.

Туризмът е в основата на малката, но състоятелна андорска икономика, осигурявайки почти 80% от БВП на страната. Приблизително 9 милиона туристи годишно посещават Андора, привлечени от безмитното положение на страната и от нейните летни и зимни курорти.

Предимствата на Андора през последните години са избледнели заради икономиките на съседните ѝ Франция и Испания, които са отворени и предлагат по-голямо разнообразие от стоки и ниски митнически тарифи.

Андора не е член на Европейския съюз (ЕС), но поддържа специални взаимоотношения с него – например няма мита за промишлените стоки от ЕС. Андора няма собствена парична единица и използва валутата на своите съседи. Допреди 1999 това са били френският франк и испанската песета, които сега са заменени от единната валута на ЕС – еврото. За разлика от други малки европейски страни, които използват еврото, Андора не сече собствени евро-монети. През октомври 2004 се постига споразумение между ЕС и Андора тя да може да сече собствени монети.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Култура на Андора

Други[редактиране | редактиране на кода]

Андора в снимки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ CIA World Factbook
↑ www.cia.gov
↑ Simonis, Damien. Catalunya & the Costa Brava. Lonely Planet, October 2003. ISBN 978-1-74059-381-6. с. 247–. Посетен на 3 ноември 2012.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Главен портал (английски)
Официален сайт на андорския парламент (каталонски)
Информация за Андора в CIA World Factbook (на английски език)

[1] CIA World Factbook

[2] www.cia.gov

[Simonis2003-3] Simonis, Damien. Catalunya & the Costa Brava. Lonely Planet, October 2003. ISBN 978-1-74059-381-6. с. 247–. Посетен на 3 ноември 2012.

[1]

[2]

[3]