Еманюел Макрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еманюел Макрон
Emmanuel Macron
Еманюел Макрон
Действащ
встъпил в длъжност на
14 май 2017 г.
Предшественик Франсоа Оланд
Действащ
встъпил в длъжност на
14 май 2017 г.
Роден
Националност Флаг на Франция Франция
Полит. партия Социалистическа партия (2006 – 2009)
Независим (2009 – 2016)
Република, напред! (2016-настояще)
Университет Институт за политически изследвания
Национално училище за администрация
Университет Западен Париж
Подпис Emmanuel Macron signature.svg

Еманюел Макрон (на френски: Emmanuel Macron) е френски политик, президент на Франция от 14 май 2017 г. Той е най-младият човек, заемал поста, като стига до него след изключително кратка кариера във финансовия сектор и политиката.

Дипломиран от Националния институт по администрация (на френски: École nationale d'administration) през 2004 г.[1] След завършването си Макрон встъпва на държавна длъжност като финансов инспектор, преди да започне през 2008 г. кариера като банкер във френската търговска банка Rothschild & Cie.[2] Между 2006 и 2009 г. е член на Социалистическата партия. Назначен като заместник главен секретар в кабинета на президента от Франсоа Оланд през 2012 г.[3]; две години по-късно става министър на икономиката, индустрията и цифровизацията във второто правителство на Манюел Валс.[4]

През април 2016 г. създава свое политическо движение, наречено „Напред!“ (на френски: En marche!) и четири месеца по-късно напуска министерския си пост.[5] На президенстските избори проведени една година по-късно, Макрон печели и двата тура, като е окончателно избран с 66,06% от подадените гласове срещу 33,94% за Марин Льо Пен.[6]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Макрон е син на Франсоаз Ногес-Макрон, съветващ лекар в системата за социално осигуряване, и Жан-Мишел Макрон, професор по неврология. На шестнайсет години печели награда по френски език, а по-късно трета награда от конкурс по пиано на консерваторията в Амиен. [7]

Завършва средното си образование с матура в парижката елитна гимназия (лицей) „Анри IV“ (на френски: Lycée Henri-IV) в Париж. [8] Макрон първоначално следва Философия във Висшето училище по политически науки в Париж (на френски: Institut d’études politiques de Paris), където пише дипломната си работа за Макиавели и дисертацията си за Хегел. По това време, в годините 1999 до 2001, работи и като асистент на френския философ Пол Рикьор.[9]

След като завършва докторската си степен, се записва и изкарва допълнително обучение във Висшето училище по администрация (на френски: École nationale d’administration), където е сред отличниците в класа си.[10]

От 2007 г. Макрон е женен за бившата си учителка по френски Брижит Троньо, която е почти 25 години по-възрастна от него и в която той се влюбва по времето, когато е бил ученик.[11] Брижит има три деца от предишен брак.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва Висшето училище по администрация с много висок успех, през 2005 г. започва работа в публичната администрация като финансов директор в Инспекцията по финансите към Министерството на икономиката и финансите. Като такъв често представя работата на инспекцията пред президентската администрация. Така се запознава с Жак Атали, професор по икономика, публицист и дългогодишен съветник на президента Франсоа Митеран. Жак Атали по-късно го препоръчва като съветник на президента Франсоа Оланд. [12][13]

След работата си в Министерството на икономиката и финансите работи за парижкия „Институт Монтен“ (на френски: Institut Montaigne), мозъчен тръст с либерална икономическа насока. След препоръки от Серж Вайнберг (по това време един от председателите на Sanofi) и Жак Атали започва през 2008 г. работа като инвестиционен банкер в парижката банка Rothschild & Cie. [14]

През 2014 г. Еманюел Макрон участва в среща на Билдърбергската група, също както през 2016 г. посоченият от него министър-председател Едуар Филип.[15]

Избор за президент[редактиране | редактиране на кода]

На 23 април 2017 г., когато се провежда първия тур от изборите за президент на Франция, Макрон поучава 24,01% от гласовете и е пръв, следван от Марин Льо Пен (21,30%), Франсоа Фийон и Жан-Люк Меланшон. Вторият тур се провежда на 7 май 2017 г. Спечелен е отново от Макрон с 66,06%, като за него са гласували 20 703 694 дущи, представляващи 43.63% от електората.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографични данни за Еманюел Макрон на сайта Challenges.fr, отворен на 25.04.2017
  2. "Какво всъщност правеше Макрон в Ротшилд?", статия в списание Nouvel Observateur, отворена на 25.04.2017
  3. "Банкер става заместник-главен секретар", статия във вестник Le Monde, отворена на 25.04.2017
  4. "Еманюел Макрон замества Арно Монтебур като Министър на икономиката", статия във вестник Le Figaro, отворена на 25.04.2017
  5. "Еманюел Макрон напуска, за да започне нов етап", статия във вестник Le Monde, отворена на 25.04.2017. (Инициалите Е.М. съвпадат с акронима на избраното име за партията.)
  6. а б Официален сайт на френското „Министерство на Вътрешните работи“ (фр) Резултати от първи и втори тур
  7. Jean-Pierre Thiollet „88 notes pour piano solo“, Neva Editions, 2015, стр. 193
  8. Списък на завършилите в гимназия Анри IV в Париж, статия на страницата на Die Zeit, източник отворен на 2.05.2017
  9. Биографични данни за Макрон, статия на страницата на Le Monde, източник отворен на 1.05.2017
  10. Профил на Еманюел Макрон, статия на страницата на Le Monde, източник отворен на 1.05.2017
  11. Emmanuel Macron „exilé“ à Paris par ses parents... à cause de Brigitte Trogneux, статия на страницата closermag.fr, източник отворен на 2.05.2017
  12. Inspection générale des finances: M. Macron (Emmanuel), legifrance.fr източник отоврен на 1 май 2017
  13. Статия за назначаването на Макрон като съветник в кабинета Оланд, страницата на Le Monde, източник отворен на 16 май 2017
  14. Martine Orange: Rothschild, une banque au pouvoir, 2012, стр. 181]
  15. Списък на участниците в срещите на Билдърбергската група: 2014,2016