Брижит Макрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брижит Макрон
Първа дама на Франция
Брижит Макрон
Информация
Период 15 май 2017 – настояща
Предшествана от Валерие Трирвильор

Родена
13 април 1953 (66 г.)
Съпруг Еманюел Макрон
Брижит Макрон в Общомедия

Брижѝт Марѝ-Клод Макро̀н (на френски: Brigitte Macron, по баща Троньо (на френски: Brigitte Trogneux), предишна фамилия – Озиѐр (на френски: Auzière), род. на 13 април 1953 г. в Амиен) е съпруга на френския политик Еманюел Макрон, 25-ия Президент на Франция. По професия е преподавател по френски и латински език в средно училище. Първа дама на Франция (от 15 май 2017 г.)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Брижит Троньо е родена в семейството на производителя на шоколадени изделия и притежател на мрежа от сладкарски магазини[1][2] Жан Троньо (1909 – 1994) и неговата съпруга Симона (по баща Пуйо̀л, 1910 – 1998). Брижит е най-малката от шестте техни деца, разликата във възрастта между нея и най-големия ѝ брат е 20 години[3][4]. Семейство Троньо са богати буржоа – заселвайки се в Амиен през 1872 г., те организират производството на шоколад и на няколко местни сладкарски специалитета, в това число на амиенската разновидност на сладкиша макарон[5].

На 22 юни 1974 г. тя се омъжва за бъдещия банкер Андре Луи Озиер, съпрузите имат три деца: Себастиан (род. 1975), Лоранс (род. 1977) и Тифен (род. 1984). Синът Себастиан става инженер[6], дъщерята Лоранс – кардиолог, а Тифен – адвокат[7]. Развеждат се през 2006 г. Брижит понастоящем има седем внука.

След като получава сертификат CAPES в областта на хуманитарните науки, Брижит преподава в Париж, след това в Страсбург, в протестантското училище Lucie-Berger[3][8]. През 1991 г. тя се връща в родния си град и започва работа като преподавател по френски и латински език в йезуитския лицей La Providence[2]. Тук, през май 1993 г., тя среща Еманюел Макрон, връстник и съученик на дъщеря ѝ Лоранс. Еманюел посещава нейните уроци по литература, Брижит води също театрален клас, който той също посещава. Романът им започва през следващата, 1994 година[9]. Родителите на Еманюел, страхувайки се от скандал, настояват той да замине за Париж, и Еманюел учи последната година в лицея Хенрих IV. Въпреки това отношенията му с Брижит Троньо не прекъсват.

Брижит се развежда с мъжа си на 26 януари 2006 г. и се жени за Макрон на 20 октомври 2007 г.[4]. За пръв път в качеството на съпруга на действащ политик Брижит публично се появява на 2 юни 2015 г., вземайки участие в официалната вечеря с краля на Испания Фелипе VI и неговата жена[7].

Брижит Макрон (в дясно) заедно с първата дама на САЩ Мелания Тръмп (в центъра) и съпругата на премиер-министъра на Белгия Амели Дербаудренгиен (в ляво). Брюксел, май 2017 г.

Брижит Макрон играе активна роля в предизборната кампания на мъжа си, а негов важен съветник казва, че „нейното присъствие за него е важно“. Тя, както се говори, също е „една от малкото личности, на които той се доверява“. Макрон заявява, че ако победи на изборите, жена му „ще играе ролята, която винаги е имала, когато е била до него, тя няма да е скрита.“ По време на неговата избирателна кампания всички деца на Брижит поддържат бъдещия президент[6]. На 15 май 2017 г. Брижит Макрон става първа дама на Франция.

Президентът Макрон прави няколко заявления относно необходимостта да се изработи официален статут на първата дама на Франция, като ѝ се възложат определени функции в системата на президентската власт, но през август 2017 г. онлайн-петиция против тази идея събира над 200 хил. подписа[10].

Въпреки това, на 21 август 2017 г. на сайта на Еманюел Макрон са публикувани правила за прозрачността на статуса на съпругата на държавния глава, Брижит Макрон получава неплатена длъжност в представителството на страната[11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Caroline Derrien et Candice Nedelec, Les Macron, Paris, Fayard, coll. " Documents ", 2017. – 234 p. – ISBN 978-2-213-70462-3.
  • Anne Fulda. Emmanuel Macron, un jeune homme si parfait. Plon, 2017.