Джо Байдън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джо Байдън
Джо Байдън
Мандат
20 януари 2009 г. – 20 януари 2017 г.
Предшественик Дик Чейни
Наследник Майк Пенс
Роден
20 ноември 1942 г. (1942-11-20) (75 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Полит. партия Демократическа партия
Университет Делаверски университет

Джоузеф Робинет „Джо“ Байдън младши (на английски: Joseph Robinette "Joe" Biden, Jr.; роден на 20 ноември 1942 г.) е 47-ият вицепрезидент на САЩ. Байдън е сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ от 1973 до 2009 г. На 4 ноември 2008 г. е избран за вицепрезидент на САЩ в тандем с кандидат-президента на Демократическата партия Барак Обама, а на 20 януари 2009 г. встъпва в длъжност.

Ранен живот, образование и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Джо Байдън е роден в Скрантън, Пенсилвания, син на Джоузеф Байдън старши (1915-2002) и Катрин Финеган (1917-2010), католици от ирландско потекло, и живее там в продължение на 10 години, преди да се премести в Делауеър. Има двама братя, Джеймс и Франсис, и една сестра, Валери. Байдън става трезвеник след придобитите отрицателни впечатления за употребата на алкохол в семействата на родителите си.[1] В юношеството и младостта си Байдън страда от заекване, но го преодолява посредством дълги часове рецитиране на поезия пред огледало.[2]

Байдън посещава училището Арчмиър Академи в Клеймонт, Делауеър, и го завършва през 1961 г. През 1965 г. получава бакалавърска степен от Университета на Делауеър в Нюарк със специалности история и политология, на 506-то място по успех от 688 студенти.[3] През 1968 г. става доктор по право в Правния колеж на Сиракузкия университет, където по собствените си думи се е представил под възможностите си.[4] От 1963 до 1968 г. Байдън получава пет отлагания от военна служба (колкото и вицепрезидента Дик Чейни), по време на на Виетнамската война, а през април 1968 г. е освободен от служба заради астма, от която е страдал като юноша.[5]. Байдън не участва в движението против Виетнамската война. По-късно казва, че е бил прекалено зает със семейството и следването си.[6]

Джо Байдън се жени за Нийла Хънтър през 1966 г. и им се раждат три деца, Джоузеф „Бо“ Байдън III (1969-2015), Робърт (р. 1970 г.) и Наоми (1971-1972). Съпругата и едногодишната му дъщеря загиват в автомобилна катастрофа на 18 декември 1972 г., а синовете му са ранени, но се възстановяват напълно.[7] През 1977 г. Байдън се жени за Джил Джейкъбс, от която има една дъщеря, Ашли (р. 1981 г.). Синът му Бо Байдън по-късно става главен прокурор на щата Делауеър, а Хънтър Байдън адвокат във Вашингтон.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Joebiden2.png

През 1969 г. Байдън става адвокат, а през 1970 г. е избран за член на окръжен съвет

През 1972 г. се кандидатира за сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ. Кампанията му се управлява от сестра му Валери Байдън Оуенс, попълнена е и от други членове на семейството, поради липсата на средства за наемане на професионални служители, и разчита на раздаване на листовки с позициите му. Той се концентрира върху изтеглянето от Виетнам, околната среда, гражданските права и „промяната“.[8] На 7 ноември 1972 г. Байдън изненадващо побеждава републиканския сенатор-ветеран Джеймс Богс с 3162 гласа и става петият най-млад американски сенатор в историята (на минималната допустима от Конституцията възраст 30 г.). Катастрофата на 18 декември 1972 г., в която загиват съпругата и дъщеря му, а синовете му са ранени (колата на Нийла Байдън е блъсната от камион докато тя се излиза от пресечка; шофьорът на камиона е оправдан), го разтърсва. Той обмисля да се откаже от сенатското си място, за да се грижи за синовете си,[9] но е убеден да заеме поста от лидера на демократите в Сената Майк Мансфийлд и произнася клетвата за встъпване в длъжност до леглото на един от синовете си.[10] Байдън не работи всяка година на 18 декември.

Преизбиран е през 1978, 1984, 1990, 1996 и 2002 г. и е на шесто място по най-дълга служба в настоящия Сенат. Байдън се откроява сред сенаторите с това, че пътува до работното си място с държавната железница[11] и с това, че е на дъното на таблицата по лично богатство, оценявано на $100 000-$150 000.[12]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Сенаторът Джо Байдън се среща с египетския президент Ануар Садат след подписването на мирния договор между Египет и Израел, 27 март 1979 г.

Джо Байдън е дългогодишен член на Сенатската комисия по външни отношения. В отговор на отказа на Конгреса на САЩ да ратифицира договора SALT II, подписан от съветския лидер Леонид Брежнев и президента Джими Картър през 1979 г., Байдън по своя инициатива се среща с министъра на външните работи на СССР Андрей Громико, информира го за американските тревоги и интереси и осигурява няколко промени, които вземат предвид противопоставянето от страна на Комисията по външни отношения.[13]

Балкани[редактиране | редактиране на кода]

Байдън редовно пътува до Балканите през 90-те години, застъпва се вдигането на оръжейното ембарго и обучението на босненските мюсюлмани, разследването на военни престъпления и военни удари на НАТО. Според Байдън на среща с югославския президент Слободан Милошевич той го нарича „военнопрестъпник“, макар някои от присъстващите на срещата да не си спомнят такова изказване.[14] В автобиографичната си книга Promises to Keep Байдън се описва като водеща фигура в определянето на американската политика за Балканите Босна, съществено спомагайки за убеждаването на президента Бил Клинтън да се намеси с военна сила във войната в Босна и Херцеговина,[15] но според служители в Конгреса, както и записите на гласуванията и речите му, ролята му не е била ключова.[16] Байдън нарича приноса си в определянето на политиката на САЩ спрямо Балканите „най-гордият момент в обществения ми живот“, наред с работата си по приемането на Закона против насилие срещу жените.[17] Той призовава за разширение на НАТО преди това да е станало модно.

Ирак[редактиране | редактиране на кода]

Байдън на изслушването в Сената на американския командир в Ирак ген. Дейвид Петреъс и посланика в Ирак Райън Крокър, 11 септември 2007 г.

През 1991 г. Байдън гласува против резолюцията за Войната в Персийския залив.[18] През 2002 г. заявява, че Саддам Хюсеин е заплаха за националната сигурност и няма друг избор, освен заплахата да бъде елиминирана.[19] Той гласува в подкрепа на резолюцията за нахлуването на САЩ в Ирак, по-късно определяйки гласа си като „грешка“, но след това предлага резолюции за промяна на американска стратегия. Байдън е водещ застъпник на идеята за създаването на хлабава федерация от етнически държави на кюрдите, шиитите и сунитите в Ирак.[20] През септември 2007 г. Сенатът приема незадължаваща резолюция в подкрепа на подобен план. Политическото ръководство на Ирак отхвърля такова предложение като де факто разделяне на страната, а американското посолство в Ирак се дистанцира от идеята.[21]

След Руско-грузинската война през август 2008 г. Байдън подтиква администрацията на президента Джордж У. Буш да подкрепи пакет от $ 1 млрд за възстановяването на Грузия.[22]

Правосъдие[редактиране | редактиране на кода]

Байдън е служил като председател на Сенатската комисия по правосъдие – занимаваща се с въпроси като борба срещу разпространението на наркотици, предотвратяване на престъпления и защита на гражданските свободи – и е водач в създаването на Закона за контрол над насилствените престъпления и на Закона против насилието срещу жени. Той председателства Комисията по правосъдие по време довелите до спорове номинации на за Върховния съд на САЩ на Робърт Борк (номинацията е отхвърлена от Сената през 1987 г.) и Кларънс Томас (номинацията е одобрена през 1991 г., въпреки съпротивата от страна на либерални кръгове в САЩ).

Вицепрезидент[редактиране | редактиране на кода]

Барак и Мишел Обама заедно с Джил и Джо Байдън, Спрингфийлд, Илинойс, 23 август 2008 г.

През 1988 г. Байдън се кандидатира за президент на първичните избори на Демократическата партия, но рано се оттегля, след като е обвинен, че е плагиатствал от реч на британския политик Нийл Кинък, тогавашен водач на Лейбъристката партия. Байдън неуспешно се кандидатира за президент и през 2008 г. Спечелилият първичните избори на Демократическата партия през 2008 г. сенатор от щата Илинойс Барак Обама го избира за кандидат-вицепрезидент на Демократическата партия на 22 август 2008 г. На 4 ноември 2008 г. тандемът Обама/Байдън убедително печели изборите срещу тандема на Републиканската партия МакКейн/Пейлин. Встъпвайки в длъжност на 20 януари 2009 г., Байдън ще стане първият вицепрезидент католик и първият от щата Делауеър.

Здраве[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1988 г. Байдън е опериран по спешност заради мозъчна аневризма и получава последно причастие от католически свещеник.[23] Възстановяването го отвлича от сенатските му задължения в продължение на седем месеца. Байдън не е имал повторни прояви на аневризма оттогава.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]