Джо Байдън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джо Байдън
Джо Байдън
Мандат
20 януари 2009 – 20 януари 2017
Предшественик Дик Чейни
Наследник Майк Пенс
Роден
20 ноември 1942 г. (76 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Полит. партия Демократическа партия
Университет Делаверски университет
Подпис Joe Biden Signature.svg

Джоузеф Робинет „Джо“ Байдън младши (на английски: Joseph Robinette „Joe“ Biden, Jr.; роден на 20 ноември 1942 г.) е 47-ият вицепрезидент на САЩ. Байдън е сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ от 1973 до 2009 г. На 4 ноември 2008 г. е избран за вицепрезидент на САЩ в тандем с кандидат-президента на Демократическата партия Барак Обама, а на 20 януари 2009 г. встъпва в длъжност.

Ранен живот, образование и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Джо Байдън е роден в Скрантън, Пенсилвания, син на Джоузеф Байдън старши (1915 – 2002) и Катрин Финеган (1917 – 2010), католици от ирландско потекло, и живее там в продължение на 10 години, преди да се премести в Делауеър. Има двама братя, Джеймс и Франсис, и една сестра, Валери. Байдън става трезвеник след придобитите отрицателни впечатления за употребата на алкохол в семействата на родителите си.[1] В юношеството и младостта си Байдън страда от заекване, но го преодолява посредством дълги часове рецитиране на поезия пред огледало.[2]

Байдън посещава училището Арчмиър Академи в Клеймонт, Делауеър, и го завършва през 1961 г. През 1965 г. получава бакалавърска степен от Университета на Делауеър в Нюарк със специалности история и политология, на 506-то място по успех от 688 студенти.[3] През 1968 г. става доктор по право в Правния колеж на Сиракузкия университет, където по собствените си думи се е представил под възможностите си.[4] От 1963 до 1968 г. Байдън получава пет отлагания от военна служба (колкото и вицепрезидента Дик Чейни), по време на на Виетнамската война, а през април 1968 г. е освободен от служба заради астма, от която е страдал като юноша.[5]. Байдън не участва в движението против Виетнамската война. По-късно казва, че е бил прекалено зает със семейството и следването си.[6]

Джо Байдън се жени за Нийла Хънтър през 1966 г. и им се раждат три деца, Джоузеф „Бо“ Байдън III (1969 – 2015), Робърт (р. 1970 г.) и Наоми (1971 – 1972). Съпругата и едногодишната му дъщеря загиват в автомобилна катастрофа на 18 декември 1972 г., а синовете му са ранени, но се възстановяват напълно.[7] През 1977 г. Байдън се жени за Джил Джейкъбс, от която има една дъщеря, Ашли (р. 1981 г.). Синът му Бо Байдън по-късно става главен прокурор на щата Делауеър, а Хънтър Байдън адвокат във Вашингтон.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Joebiden2.png

През 1969 г. Байдън става адвокат, а през 1970 г. е избран за член на окръжен съвет

През 1972 г. се кандидатира за сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ. Кампанията му се управлява от сестра му Валери Байдън Оуенс, попълнена е и от други членове на семейството, поради липсата на средства за наемане на професионални служители, и разчита на раздаване на листовки с позициите му. Той се концентрира върху изтеглянето от Виетнам, околната среда, гражданските права и „промяната“.[8] На 7 ноември 1972 г. Байдън изненадващо побеждава републиканския сенатор-ветеран Джеймс Богс с 3162 гласа и става петият най-млад американски сенатор в историята (на минималната допустима от Конституцията възраст 30 г.). Катастрофата на 18 декември 1972 г., в която загиват съпругата и дъщеря му, а синовете му са ранени (колата на Нийла Байдън е блъсната от камион докато тя се излиза от пресечка; шофьорът на камиона е оправдан), го разтърсва. Той обмисля да се откаже от сенатското си място, за да се грижи за синовете си,[9] но е убеден да заеме поста от лидера на демократите в Сената Майк Мансфийлд и произнася клетвата за встъпване в длъжност до леглото на един от синовете си.[10] Байдън не работи всяка година на 18 декември.

Преизбиран е през 1978, 1984, 1990, 1996 и 2002 г. и е на шесто място по най-дълга служба в настоящия Сенат. Байдън се откроява сред сенаторите с това, че пътува до работното си място с държавната железница[11] и с това, че е на дъното на таблицата по лично богатство, оценявано на $100 000-$150 000.[12]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Сенаторът Джо Байдън се среща с египетския президент Ануар Садат след подписването на мирния договор между Египет и Израел, 27 март 1979 г.

Джо Байдън е дългогодишен член на Сенатската комисия по външни отношения. В отговор на отказа на Конгреса на САЩ да ратифицира договора SALT II, подписан от съветския лидер Леонид Брежнев и президента Джими Картър през 1979 г., Байдън по своя инициатива се среща с министъра на външните работи на СССР Андрей Громико, информира го за американските тревоги и интереси и осигурява няколко промени, които вземат предвид противопоставянето от страна на Комисията по външни отношения.[13]

Балкани[редактиране | редактиране на кода]

Байдън редовно пътува до Балканите през 90-те години, застъпва се вдигането на оръжейното ембарго и обучението на босненските мюсюлмани, разследването на военни престъпления и военни удари на НАТО. Според Байдън на среща с югославския президент Слободан Милошевич той го нарича „военнопрестъпник“, макар някои от присъстващите на срещата да не си спомнят такова изказване.[14] В автобиографичната си книга Promises to Keep Байдън се описва като водеща фигура в определянето на американската политика за Балканите Босна, съществено спомагайки за убеждаването на президента Бил Клинтън да се намеси с военна сила във войната в Босна и Херцеговина,[15] но според служители в Конгреса, както и записите на гласуванията и речите му, ролята му не е била ключова.[16] Байдън нарича приноса си в определянето на политиката на САЩ спрямо Балканите „най-гордият момент в обществения ми живот“, наред с работата си по приемането на Закона против насилие срещу жените.[17] Той призовава за разширение на НАТО преди това да е станало модно.

Ирак[редактиране | редактиране на кода]

Байдън на изслушването в Сената на американския командир в Ирак ген. Дейвид Петреъс и посланика в Ирак Райън Крокър, 11 септември 2007 г.

През 1991 г. Байдън гласува против резолюцията за Войната в Персийския залив.[18] През 2002 г. заявява, че Саддам Хюсеин е заплаха за националната сигурност и няма друг избор, освен заплахата да бъде елиминирана.[19] Той гласува в подкрепа на резолюцията за нахлуването на САЩ в Ирак, по-късно определяйки гласа си като „грешка“, но след това предлага резолюции за промяна на американска стратегия. Байдън е водещ застъпник на идеята за създаването на хлабава федерация от етнически държави на кюрдите, шиитите и сунитите в Ирак.[20] През септември 2007 г. Сенатът приема незадължаваща резолюция в подкрепа на подобен план. Политическото ръководство на Ирак отхвърля такова предложение като де факто разделяне на страната, а американското посолство в Ирак се дистанцира от идеята.[21]

След Руско-грузинската война през август 2008 г. Байдън подтиква администрацията на президента Джордж У. Буш да подкрепи пакет от $ 1 млрд за възстановяването на Грузия.[22]

Правосъдие[редактиране | редактиране на кода]

Байдън е служил като председател на Сенатската комисия по правосъдие – занимаваща се с въпроси като борба срещу разпространението на наркотици, предотвратяване на престъпления и защита на гражданските свободи – и е водач в създаването на Закона за контрол над насилствените престъпления и на Закона против насилието срещу жени. Той председателства Комисията по правосъдие по време довелите до спорове номинации на за Върховния съд на САЩ на Робърт Борк (номинацията е отхвърлена от Сената през 1987 г.) и Кларънс Томас (номинацията е одобрена през 1991 г., въпреки съпротивата от страна на либерални кръгове в САЩ).

Вицепрезидент[редактиране | редактиране на кода]

Барак и Мишел Обама заедно с Джил и Джо Байдън, Спрингфийлд, Илинойс, 23 август 2008 г.

През 1988 г. Байдън се кандидатира за президент на първичните избори на Демократическата партия, но рано се оттегля, след като е обвинен, че е плагиатствал от реч на британския политик Нийл Кинък, тогавашен водач на Лейбъристката партия. Байдън неуспешно се кандидатира за президент и през 2008 г. Спечелилият първичните избори на Демократическата партия през 2008 г. сенатор от щата Илинойс Барак Обама го избира за кандидат-вицепрезидент на Демократическата партия на 22 август 2008 г. На 4 ноември 2008 г. тандемът Обама/Байдън убедително печели изборите срещу тандема на Републиканската партия МакКейн/Пейлин. Встъпвайки в длъжност на 20 януари 2009 г., Байдън ще стане първият вицепрезидент католик и първият от щата Делауеър.

Здраве[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1988 г. Байдън е опериран по спешност заради мозъчна аневризма и получава последно причастие от католически свещеник.[23] Възстановяването го отвлича от сенатските му задължения в продължение на седем месеца. Байдън не е имал повторни прояви на аневризма оттогава.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]