Доналд Тръмп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доналд Тръмп
Доналд Тръмп
Президент на САЩ
Новоизбран
Мандат
встъпил в длъжност на
20 януари 2017
Вицепрезидент
 - Майк Пенс
Предшественик Барак Обама
Роден
14 юни 1946 г. (70 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Гражданство САЩ
Религия Презвитерианство
Съпруг(а) Ивана Зелничкова (1977 – 1991)
Марла Мейпълс (1993 – 1999)
Мелания Кнаус (2005-)
Деца Доналд Тръмп мл.
Иванка Тръмп
Ерик Тръмп
Тифъни Тръмп
Барън Тръмп
Полит. партия Демократическа (до 1987, 2001 – 2009)
Републиканска (1987 – 1999, 2009 – 2011, 2012 – ), Реформистка (1999 – 2001)
Университет Пенсилвански университет, Фордемски университет
Занятие бизнесмен
Подпис Donald Trump Signature.svg

Доналд Тръмп (на английски: Donald Trump) е американски бизнес магнат, автор и медийна личност, 45-и президент на САЩ. Роден е на 14 юни 1946 г. в Куинс, Ню Йорк.

Той е президент и главен изпълнителен директор на „Тръмп Организейшън“. Доналд Тръмп е основател на „Тръмп Ентертеймънт Ризортс“, организация, която ръководи многобройни казина и хотели в целия свят. Неговият екстравагантен лайфстайл и маниер са го утвърдили като знаменитост – статут, засилващ се от успеха на неговото риалити шоу „Стажантът“ (The Apprentice).

През септември 2010 г. Доналд Тръмп заявява, че „сериозно обмисля“ възможността да се кандидатира за президент на САЩ за 2012 г. На изборите през 2008 г. той поддържа кандидата на Републиканската партия Джон Маккейн, който губи от съперника си демократа Барак Обама.

Тръмп на предизборен митинг във Финикс, Аризона, август 2016

На 16 юни 2015 г. Доналд Тръмп обявява, че се включва в борбата за поста президент на САЩ през 2016 г. След предварителни избори Тръмп е избран за кандидат на републиканската партия. Негов основен съперник за президентския пост е Хилъри Клинтън.

Става вторият в историята кандидат за поста президент на САЩ от главните партии, който по начало е бил известен преди всичко като бизнесмен (първият е Уендъл Уилки през 1940 г.)[1]

На президентските избори на 8 ноември 2016 г. Тръмп печели победата като си осигурява повече делегати, въпреки че получава по-малко гласове от кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън. Това е четвъртият подобен случай в историята на САЩ.[2]

Тръмп е най-възрастният избиран за първи път президент на САЩ (70-годишен; подобрява рекорда на Роналд Рейгън, избран за първи път на 69 години).

Личен и професионален живот[редактиране | редактиране на кода]

Доналд Тръмп е баща на пет деца, а сегашната му съпруга Мелания Кнаус е трета по ред. Заплатата на Тръмп възлиза на 32 милиона долара (2007), а нетната стойност на богатството му възлиза на $1,6 милиарда (2009).

Доналд е четвъртото от пет деца на Фред Тръмп, богат строителен предприемач със седалище в Ню Йорк. Тръмп е силно повлиян от баща си в своята цел да направи кариера в сферата на недвижимите имоти. След като завършва бизнес училището Wharton към университета в Пенсилвания през 1968 г., се присъединява към компанията на баща си, „Тръмп Организейшън“.

Първите си бизнес сделки Доналд прави в „Тръмп Организейшън“ на 28-годишна възраст (1974 г.) в Манхатън. Той бързо става известен в града със самовлюбеното си отношение, но и с готовността за поемане на рискове. През 1980-те Тръмп обособява направленията на своите сделки с недвижими имоти – хотели и бизнес сгради в Ню Йорк Сити.

Съпругата на Доналд Тръмп – Мелания Кнаус

През 1977 г. се жени за чехкинята Ѝвана Зѐлничкова. От този брак се раждат синовете му Доналд Младши (р. 1977) и Ерик (р. 1984), както и дъщеря му Иванка (р. 1981). През 1992 г. се развежда.

Доналд реализира печалби в бизнеса с недвижими имоти: жилищната сграда Тръмп Уърлд Тауър, други бизнес и офис сгради, както и от хазарт в собствените му казина в Атлантик Сити, Ню Джърси и Флорида. През 1992 г. се налага да продаде авиокомпанията Trump Shuttle.

През 1993 г. се жени за Марла Мейпълс, с която имат една дъщеря – Тифани (р. 1993). През 1999 г. се развеждат.

Скоро след построяването на Тръмп Тауър в Манхатън той вече е считан за един от най-популярните богаташи в САЩ. Печели популярност със своето приятелско отношение към всички негови служители, независимо от тяхната позиция в рамките на компанията.

През март 2004 г. Доналд Тръмп е избран от американските граждани за най-обичан милиардер.

През 2005 г. Доналд се жени за словенката Мелания Кнаус. Доналд и Мелания имат син Уилям Барън (р. 2006).

През ноември 2005 г. „Ню Йорк Таймс“ издава книгата на Тимъти О'Брайън „Изкуството да бъдеш Доналд“, в която авторът твърди, че Тръмп не е милиардер, а просто мултимилионер. О'Брайън оценява активите му на 250 милиона. Тръмп отрича и го дава под съд.

През януари 2007 г. Доналд Тръмп получава звезда на Алеята на славата.

През септември 2015 г. Тръмп откупува дяловете на телевизия NBC и продава „Мис Вселена“ и „Мис САЩ“ на WME/IMG (агенция за търсене на таланти). Това се случва няколко месеца след като NBC отказва да предава „Мис САЩ“ и заявява желание да прекрати съвместната работа с Тръмп след неговите коментари за мексиканските емигранти по време на речта му, в която обявява кандидатурата си за президент.[3]

Медийна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Звезда на Доналд Тръмп на холивудската Алея на славата.

От 8 януари 2004 г. в американския телевизионен ефир започва излъчването на риалити шоуто „Стажантът“ (The Apprentice), в което Доналд Тръмп търси ръководител за една от своите компании. Наричайки го „върховното интервю за работа“, той поставя задачи на кандидати, които се борят за работа в „Тръмп Организейшън“ с начална заплата от 250 000 щатски долара.

През септември 2015 г. телевизия NBC обявява, че водещ на „Стажантът“ от следващия сезон ще бъде Арнолд Шварценегер.[3]

Президентска кампания през 2016 г.[редактиране | редактиране на кода]

Доналд Тръмп и Майк Спенс на предизборно събрание, 2016 г.

Президентската кампания за 2016 година на Доналд Тръмп започва на 16 юни 2015 г. Тръмп е номиниран като кандидат от Републиканската партия за президент на САЩ през 2016 г. на Републиканската национална конвенция през юли 2016 г. след като печели повечето първични избори и кокаси (изборни събрания).[4] Тръмп избира губернатора на Индиана Майк Пенс като кандидат за вицепрезидент.

Популистките позиции на Тръмп срещу нелегалната имиграция и различни споразумения за свободна търговия, като NAFTA и Транс-Тихоокеанско партньорство[5][6][7][8] печелят за него подкрепа особено сред белите,[9] работниците и на тези без висше образование.[10][11] Много от неговите забележки са противоречиви и помагат на предизборната му кампания да събере широко отразяване в медиите и социалните медии.[12][13]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Тръмп е автор на много книги, между които:

  • The Art of the Deal (1987) (съвместно с Тони Суорц) – Изкуството на сделката
  • Surviving at the Top (1990) – Да оцелееш на върха
  • The Art of Survival (1991) – Изкуството да оцелееш
  • The Art of the Comeback (1997) – Изкуството да се завърнеш
  • The America We Deserve (2000) (съвместно с Дейв Шифлът) – Америка, която заслужаваме
  • How to Get Rich (2004) – Как да станеш богат
  • The Way to the Top: The Best Business Advice I Ever Received (2004) – Пътят до върха: Най-добрият бизнес съвет, който някога съм получил
  • Think Like a Billionaire: Everything You Need to Know About Success, Real Estate, and Life (2004) – Мисли като милиардер: Всичко, което трябва да знаеш за успеха, недвижимите имоти и живота
  • The Best Golf Advice I Ever Received (2005) – Най-добрият голф съвет, който някога съм получавал
  • Why We Want You To Be Rich (2006) (съвместно с Робърт Кийосаки) – Защо искаме да сте богати
  • The Best Real Estate Advice I Ever Received: 100 Top Experts Share Their Strategies (2007) – Най-добрия съвет за недвижими имоти, който някога съм получавал: 100 топ експерти споделят своите стратегии
  • The Way to Success (2007) – Пътят към успеха
  • Think Big And Kick Ass In Business And Life (2007) (съвместно с Бил Занкър) – Мисли на едро и действай настоятелно в бизнеса и живота
  • Never Give Up: How I Turned My Biggest Challenges into Success (2008) – Никога не се предавай: Как превърнах най-големите си предизвикателства в успех
  • Think Like A Champion (2009) – Мисли като шампион

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Beschloss, Michael. Before Trump or Fiorina, There Was Wendell Willkie. // nytimes.com. 29 август 2015. Посетен на 14 ноември 2016.
  2. ((en)) Chang, Alvin. Trump will be the 4th president to win the Electoral College after getting fewer votes than his opponent. // Vox. 9 ноември 2016. Посетен на 14 ноември 2016.
  3. а б ((en)) Koblin, John. Trump Sells Miss Universe Organization to WME-IMG Talent Agency. // nytimes.com. 14 септември 2015. Посетен на 21 декември 2015.
  4. Trump Clinches Nomination in Cleveland. // National Review, July 19, 2016. Посетен на July 19, 2016.
  5. How Trump Exposed the Tea Party. // Politico Magazine. For years the Republican elite has gotten away with promoting policies about trade and entitlements that are the exact opposites of the policies favored by much of their electoral base. Populist conservatives who want to end illegal immigration, tax the rich, protect Social Security and Medicare, and fight fewer foreign wars have been there all along. It's just that mainstream pundits and journalists, searching for a libertarian right more to their liking (and comprehension), refused to see them before the Summer of Trump.
  6. Liasson, Mara. Nativism and Economic Anxiety Fuel Trump's Populist Appeal. // September 4, 2015.
  7. Chris Lehmann. Donald Trump and the Long Tradition of American Populism. // Newsweek. August 22, 2015.
  8. Ben Jacobs. The Donald Trump doctrine: 'Assad is bad' but US must stop 'nation-building'. // The Guardian. October 13, 2015.
  9. McGill, Andrew (September 2016).
  10. Noah, Timothy.
  11. Philip Bump. Why Donald Trump's big advantage among those without college degrees is important. // The Washington Post. December 4, 2015.
  12. Steinmetz, Katy. Trump's Comments Make Dictionary Lookups for 'Treason' Spike. // time.com. Посетен на August 1, 2016.
  13. Trending: After Trump Called On Russia To Find Clinton's Emails, A Surge In Lookups For 'Treason'. // merriam-webster.com. Посетен на August 1, 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]