Уилард Либи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Уилърд Либи)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилард Либи
Willard Libby
Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Калифорнийски университет
Принстънски университет
Професия химик
Научна дейност
Област радиоактивност
Образование Калифорнийски университет, Бъркли
Работил в Калифорнийски университет, Бъркли
Чикагски университет
Калифорнийски университет, Лос Анджелис
Видни студенти Шерууд Роуланд
Награди Нобелова награда за химия (1954)

Уилард Франк Либи (на английски: Willard Frank Libby) е американски химик, нобелов лауреат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Уилард Либи е роден на 17 декември 1908 в Колорадо[1]. Той завършва гимназия през 1926. През 1927 се премества в университета Бъркли, където учи до 1933, взимайки баклавърска и докторска степен. Уилард Либи започва работа във факултета по химия към същия университет и през следващите десет години расте в кариерата, като става отначало асистент, а по-късно и професор по химия. В края на Втората световна война през 1945 приема поста на професор във факултета по химия в Института за ядрени изследвания (днес институт „Енрико Ферми“) към университета в Чикаго. На 30 юни 1959 Либи напуска Чикаго, за да стане професор по химия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където през 1962 става директор на Института по геофизика и планетарна физика. Той умира на 8 септември 1980.

По време на войната работи за проекта Манхатън, като усъвършенства метод за сепарация на изотопи на урана чрез газова дифузия[1].

Най-известни са научните резултати на Либи, свързани с радиовъглеродното датиране. Още от 1939 г. е установено, че космическите лъчи създават потоци неутрони при попадане в атмосферата на Земята. Атмосферният азот ги поглъща и се разпада до радиоактивния въглерод-14. Либи прави извод, че следи от въглерод-14 винаги съществуват в атмосферния въглероден диоксид. А тъй като последният непрекъснато се поглъща от растенията и става част от техните тъкани, растенията също трябва да съдържат следи от въглерод-14. Подобни разсъждения важат и за животните, хранещи се с растения. След като някой организъм умре, количеството въглерод-14 в неговите тъкани спира да нараства, а наличното количество започва да се разпада с постоянна скорост. Периодът на полуразпад на въглерод-14 е определен от Мартин Кеймън (Martin D. Kamen) на 5 730 години, което дава възможност да се определи възрастта на организмите[1].

През 1946 г., Либи предлага метода за радиовъглеродно датиране, за който е удостоен с Нобелова награда за химия през 1960 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Willard Frank Libby | American chemist. // Енциклопедия Британика. Посетен на 13 юли 2019. (на английски)