Виктор Гриняр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Гриняр
Victor Grignard
френски химик

Роден
Починал
Лион, Франция
Погребан Лион, Франция

Националност  Франция
Учил в Лионски университет
Награди Нобелова награда за химия (1912)[1][2]
Научна дейност
Област органична химия
Работил в Университет Нанси
Известен с реакция на Гриняр
Награди Нобелова награда за химия (1912)
Семейство
Съпруга Огюстин Мари Булан
Виктор Гриняр в Общомедия

Виктор Гриняр (на френски: François Auguste Victor Grignard) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1912 г. „за откриването на гриняровия реактив, способствал развитието на органичната химия“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 май 1871 година в Шербур, Франция, в семейството на производител на корабни платна. Описван е като скромен и дружелюбен.[3] След като се опитва да завърши специалност математика, Гриняр се проваля на изпитите си и се записва в армията през 1892 г.[4] След една година служба той се завръща отново следвайки математика в Лионския унивеситет, където най-накрая успява да завърши през 1894 г.[5] През декември същата година се записва да учи химия и започва да работи с професорите Филип Барбие (1848 – 1922) и Луис Буво (1864 – 1909). Гриняр работи особено много с Барбие, като техните изследвания се фокусират върху органомагнезиевите съединения. Те се стремят да синтезират алкохоли от алкилхалогениди, алдехиди, кетони и алкени.

Две години по-късно Гриняр прави забележително откритие. Той нагрява смес от магнезиеви стружки, изобутилйодид и добавя сух етилов етер към сместа, при което се наблюдава реакция.[3] Продуктът по-късно става известен под името реактив на Гриняр. Наречено в негова чест, това органомагнезиево съединение (R-MgX) (R = алкил; X = халоген) реагира лесно с кетони, алдехиди и алкени, произвеждайки техните съответни алкохоли с впечатляваща ефективност. Така Гриняр открива синтетичната реакция, която в днешно време носи неговото име (реакция на Гриняр) през 1900 г.

През 1901 г. Гриняр публикува докторската си дисертация, която касае комбинациите на органомагнезиевите смеси и тяхното приложение при синтеза на киселини, алкохоли и въглеводороди.[6] Работи в университета на Безансон, а в Лион се завръща вече като доцент.[7] След това става професор в Университета Нанси през 1910 г. През 1912 г. той и Пол Сабатие (1854 – 1941) получават Нобелова награда за химия.[8]

През Първата световна война Гриняр изучава химическите бойни агенти, в частност производството на фосген и засичането на иприт. На 26 юни 1926 г. е избран за член на Френската академия на науките. През 1933 г. става командир на ордена на Почетния легион.[9]

Умира след тежка болест на 13 декември 1935 г. в Лион, Франция, на 64-годишна възраст.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. Гриняр се жени за Огюстин Мари Булан. Раждат им се дъщеря и син. Синът, Рожер Гриняр, също става химик. Целенасочен и разностранен изследовател, Гриняр също е и високо ценен учител.

Реакция на Гриняр[редактиране | редактиране на кода]

Гриняр е най-известен с разработването на нов метод за генериране на въглерод-въглеродни връзки, използвайки магнезий за свързване на кетони и алкилхалогениди.[10] Тази реакция е важна в органичния синтез. Тя настъпва в два етапа:

  1. Образуване на „реактив на Гриняр“, който представлява органомагнезиево съединение, получено чрез реакцията на органохалид, R-X (R = алкил или арил; X = халогенид, обикновено бромид или йодид) с магнезиев метал. Реактивът на Гриняр обикновено се описва с обща химична формула R-Mg-X, въпреки че нейната структура е по-сложна.
  2. Добавяне на карбонил, в който кетон или алдехид се добавя към разтвора, съдържащ реактива на Гриняр. Въглеродният атом, който е свързан с магнезия, се прехвърля към карбонилния въглероден атом и кислородът на карбонилния въглерод се свързва с магнезия, при което се получава алкохолат. Процесът е пример за нуклеофилно присъединяване към карбонил. След присъединяването, реакционната смес се обработва с разредена киселина до получаване на алкохол, а магнезиевите соли след това се отстраняват.
RMGXetaldehyde.gif

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1912. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. а б Newbold, Brian. Victor Grignard Ancestor of Organic Synthesis: Victor Grignard was a brilliant French chemist who became famous at age 29 for the discovery of the organomagnesium halides and their versatility in chemical synthesis. (Feature/Chronique).. // Business Insights: Global. 2001.[неработеща препратка]
  4. Wisniak, Jaime. „François Auguste Victor Grignard.“ Educación Química, vol. 15, no. 4, 2018, p. 425., doi:10.22201/fq.18708404e.2004.4.66168.
  5. „The Nobel Prize in Chemistry 1912.“ Nobelprize.org, www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1912/grignard/biographical/. Accessed 18 Nov. 2018.
  6. Philippe Barbier (1848 – 1922) and Victor Grignard (1871 – 1935): Pioneers of Organomagnesium Chemistry. // Synfacts 14 (10). 2018. DOI:10.1055/s-0037-1609791. с. A155-A159.
  7. Xavier Bataille. Biographie Victor Grignard. // 2000. Посетен на 9 май 2010. Архив на оригинала от 2009-09-21 в Wayback Machine..
  8. The Nobel Prize in Chemistry 1912. // NobelPrize.org. Посетен на 18 ноември 2018.
  9. Newbold, Brian T. Victor Grignard Ancestor of Organic Synthesis; Canadian Chemical News. 1 октомври 2001.
  10. V. Grignard. Sur quelques nouvelles combinaisons organométalliques du magnèsium et leur application à des synthèses d'alcools et d'hydrocarbures (On some new organometallic compounds of magnesium and their application to syntheses of alcohols and hydrocarbons). // Compt. Rend. 130. 1900. с. 1322.