Халогенид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Халогениди (или още халиди) се наричат бинерните (съставени от два вида атоми) съеднинения на халогените: флуор, хлор, бром, йод и астатин. Съединенията се наричат съответно флуориди, хлориди, бромиди, йодиди и астатиниди. Тъй като халогените (елементите от седма група на периодичната система) имат най-голяма електроотрицателност в цялата периодична система те са на практика винаги под формата на аниони в халогенидите. Доста често органични съеднинения, съдържащи атоми на халогени, са наричани неправилно халогениди: напр. за трихлорометана (хлороформ) често се използва и името метилтрихлорид. Повечето халогениди са соли и са твърди вещества при нормални условия. Други, като например флуороводорода (водороден флуорид), хлороводорода (водороден хлорид) итн. са газове.

Типични представители на халогенидите са натриев хлорид, калиев хлорид, хлороводород. Повечето халогениди могат да се докажат с проба със сребърна сол (сребърен нитрат) тъй като образуват неразтворими във вода утайки.