Йод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
53 ТелурЙодКсенон
Br

I

At
Външен вид

металносив, блестящ; виолетов в газообразно състояние

металносив, блестящ; виолетов в газообразно състояние
Общи данни
Име, символ, № Йод, I, 53
Химическа серия Халоген
Група, период, блок 17, 5, p
Свойства на атома
Атомна маса 126,90447 u
Атомен радиус 136 pm
Ковалентен радиус 133 pm
Радиус на ван дер Ваалс 198 pm
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s2 5p5
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 7
Оксидационни с-ния (оксид) 7, 6, 5, 4, 3, 1, −1 (киселинен)
Кристална структура ромбична
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 4933 kg/
Температура на топене 386,85 K (113,7 °C)
Температура на кипене 457,4 K (184,3 °C)
Специф. топлина на топене 15,52 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 41,57 kJ/mol
Други
Електроотрицателност 2,66 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 54,44 J/(kg·K)
Специф. ел. съпротивление 1,3×107 (при 0 °C) Ω.mm²/m
Топлопроводимост 0,449 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 1008,4 kJ/mol
Изотопи

Йодът е химичен елемент с означение I и атомен номер 53. Йодът е неметал от групата на халогените. Името му произлиза от гръцкото ιωδης – „виолетов“, заради характерния му цвят. В природата се срещат 37 изотопа на йода, но само един от тях е стабилен – 127I.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Простото вещество йод е с молекулен кристален строеж. Молекулите му са двуатомни. При нормални условия йодът е твърдо кристално вещество с черно-виолетов цвят и метален блясък. Йодът е крехък и не провежда топлината и електрическия ток. Във вода се разтваря съвсем малко. Разтворът му има светъл жълто-кафяв цвят.

Алкохолният разтвор на йода се нарича йодна тинктура и има тъмнокафяв цвят. Такъв е цветът на йодните разтвори във всички полярни разтворители. Разтворите на йод в неполярни разтворители имат виолетов цвят.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на хлора, йодът проявява първа валентност спрямо водорода и металите, а спрямо кислорода – променлива, като висшата му валентност е седем. Относителната му молекулна маса е 254. Агрегатното му състояние е твърдо, а температурата му на кипене е 183 С. Йодът при загряване сублимира (сублимацията е процес на преминаване на веществата от твърдо в газообразно агрегатно състояние, без да преминават през течно).

Йодът взаимодейства с водорода само при нагряване. Получава се газообразното вещество йодоводород. Йодоводородът е нетрайно съединение и още при получаването си се разлага на йод и водород. В химично уравнение това се означава с две противоположни стрелки:

В сравнение с по-леките халогенни елементи активността на йода е най-малка, но все пак той проявява много голяма химична активност и взаимодейства с голям брой метали, дори при обикновена температура, като образува съответни йодиди.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Йодната тинктура (наричана във всекидневния език просто „йод“) се използва за повърхностна дезинфекция на кожата преди операция и за дезинфекция на рани. Разтворът на йод в бензин има виолетовия цвят на пáрите му и се нарича йодбензин. Йодбензинът също се използва за дезинфекция, особено при някои екземи. Радиоактивен йод се използва при хипертонични и язвени заболявания, рак в стомаха и др. Поради окислителната си способност йодът се прилага като антисептик и кръвоспиращо средство. Участва в производството на багрила, които променят цвета си в зависимост от температурата.

Доказано е, че използването на йодна тинктура причинява по-видими белези, поради което тя вече не се използва за лечение на малки рани.

С помощта на йодидите се води борба с градушката.

Биологично значение[редактиране | редактиране на кода]

Йодът е жизнено необходим микроелемент за организмите. Количеството му в организма има значение не само за правилния обмен на веществата, но и за правилното функциониране на щитовидната жлеза. Той се натрупва главно в щитовидната жлеза, където се образува съединението тироксин, съдържащо йод. Количеството на йода в щитовидната жлеза е около 15 mg/l. Недостигът на тироксин причинява затлъстяване и гушавост, а прекомерното му образуване – отслабване и базедова болест. В кръвта съдържанието му е постоянно и се нарича „йодно огледало“. Йодът постъпва в организма с храната, главно със солта, затова готварската сол се йодира. Ежедневната нужда за възрастен човек е около 100 – 150 μg йод. От обикновените хранителни продукти най-богати на йод са т. нар. „морски дарове“ (риба, стриди, миди, ракообразни), кафявите водорасли, млечните продукти (мляко, сирене) и яйцата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]