Кондензация

Атмосферна кондензация над Южна Африка, образуваща купесто-дъждовни облаци. Снимка, направена от Международната космическа станция.

Кондензацията е преминаване от газообразно към течно агрегатно състояние на веществото. Може да се дефинира и като превръщането на водна пара или друга пара в течност при контакт с повърхност. Обикновено се наблюдава при охлаждане на парите, но също и при увеличаване на налягането, възможно е и едновременното действие на двата фактора. Кондензацията на парите е процес, обратен на изпарението и кипенето и е екзотермичен, т.е. е съпроводен с освобождаването на енергия.

Течността, която се получава в резултат на кондензация, се нарича кондензат. Използваните за целта уреди се наричат кондензатори. Те обикновено са охладителни или обменящи топлина устройства. Използват се за различни цели и имат различна конструкция, като размерите им варират в широки граници.

Кондензация на водата в природата

Водните пари кондензират върху определена повърхност с по-ниска температура или когато равновесието на водните пари във въздуха, т.е. влажността му, надхвърлят определени граници. При кондензация върху дадена повърхност тя се загрява, докато температурата на въздуха спада. В атмосферата кондензацията предизвиква появата на облаци, мъгли и валежи, като тези явления се благоприятстват от наличието на кондензационни ядра. Резултат от кондензация е и образуването на роса.

Отлагането (депозит) е тип кондензация, в резултат на която се формират снегът и сланата. Тя представлява директното преминаване на водни пари в лед. Например ако изпарена вода докосне стъкло тя става на малки капчици.