Южна Африка

Тази статия е за географския регион. За държавата вижте Република Южна Африка.

Южна Африка е регион, който заема южната част на Африканския континент. В този регион някои области са достигнали изключително високи нива на развитие, докато други са напълно изостанали. Голяма част от региона се намира между тропическа и субтропична Африка, в Южното полукълбо.

География

Често се приема, че регионът Южна Африка се простира на юг от реките Кунене, Окаванго и Замбези. В този смисъл, той се състои от плато на около 1200 m н.в., заобиколено от високи планини, които стръмно се спускат към морето. В централната и западната част на Южна Африка има полупустини и пустини, като пустините Калахари и Намиб. В Южна Африка има няколко типа климат: тропически на север, умерено континентален – по височините, субтропичен – по океаните и пустинен– в пустините.

По отношение на природните ресурси, регионът има най-големите в света запаси от платина и други елементи от групата на платината, хром, ванадий и кобалт, както и уран, злато, мед, титан, желязо, манган, сребро, берилий и диаманти.^[1]

Държави в региона

Границите на Южна Африка се определят различно от географията и геополитиката, но обикновено включват: Ангола, Република Южна Африка, Намибия, Зимбабве, Замбия, Малави, Ботсвана, Лесото, Есватини, Мадагаскар и Мозамбик (или поне – южната му част), въпреки че Ангола може да бъде отнесена към Централна Африка, а Малави и Мозамбик – към Източна Африка.

Схема на ООН за географските региони и SACU

Съгласно схемата на ООН за географските региони, пет страни образуват Южна Африка:^[2]

Южноафриканският митнически съюз (SACU), създаден през 1969 г., също съдържа петте страни от световния макрорегион Южна Африка.^[3]

Членки на SADC

Създадената през 1980 г. Общност за развитие на държавите от Южна Африка (SADC) включва:^[4]

Население и икономика

Южна Африка е дом на много народи. Първоначално е бил населен от коренните (местни) африканци бушмени, койкой^[5] и пигмеи в широко разпръснати концентрации. Поради разширяването на банту, които изместват предишните местни африкански народи към по-отдалечените райони на региона, по-голямата част от африканските етнически групи в този регион, включително кхоса, зулу, тсонга, свази, северни ндебеле и южни ндебеле, тсвани, сото и други говорят езиците банту. Процесът на колонизация и заселване довежда до значително увеличение на населението с европейски корени (африканери, англоафриканци, португалски африканци и др.), както и такива с азиатски произход (капски малайци, индийски южноафриканци и др.) в много южноафрикански страни.

Населението на Южна Африка се занимава основно със земеделие и животновъдство. Най-много се отглеждат културите: захарна тръстика, кафе, чай, тютюн, лимони, портокали, банани, ананаси, пшеница и царевица. В скотовъдството най-много се отглеждат овце, кози и говеда.

Някои ключови фактори, засягащи продоволствената сигурност в регионите, са политическа нестабилност, лошо управление, засушавания (към началото на 2019 г. част от региона е засегната от суша^[6]), прираст на населението, урбанизация, бедност, нисък икономически растеж, неадекватна селскостопанска политика, търговски условия и режими, деградация на ресурсите и висока заболеваемост от ХИВ/СПИН.^[7]^[8]

Вижте също

Източници

↑ SADC. Mining // Посетен на 27 June 2013.
↑ Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic and other groupings // Архивиран от оригинала на 13 юли 2011. Посетен на 18 октомври 2020.
↑ Southern African Customs Union (SACU) official website // Архивиран от оригинала на 3 май 2011. Посетен на 18 октомври 2020.
↑ Southern African Development Community :: Home
↑ Goeieman, Fred. Bridging a hundred year-old separation // Namibian Sun, November 30, 2011. Посетен на 4 март 2020.
↑ Hunger in Africa continues to rise, says New UN report // 14 февруари 2019. Посетен на 4 март 2020.
↑ de Waal, Alex. New variant famine: AIDS and food crisis in southern Africa // The Lancet 362 (9391). 1 October 2003. DOI:10.1016/S0140-6736(03)14548-5. с. 1234 – 1237.
↑ Misselhorn, Alison. What drives food insecurity in southern Africa? a meta-analysis of household economy studies // Global Environmental Change 15. 2005. DOI:10.1016/j.gloenvcha.2004.11.003. с. 33 – 43.

Вижте също

Общност за развитие на държавите от Южна Африка

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] SADC. Mining // Посетен на 27 June 2013.

[2] Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic and other groupings // Архивиран от оригинала на 13 юли 2011. Посетен на 18 октомври 2020.

[3] Southern African Customs Union (SACU) official website // Архивиран от оригинала на 3 май 2011. Посетен на 18 октомври 2020.

[4] Southern African Development Community :: Home

[5] Goeieman, Fred. Bridging a hundred year-old separation // Namibian Sun, November 30, 2011. Посетен на 4 март 2020.

[6] Hunger in Africa continues to rise, says New UN report // 14 февруари 2019. Посетен на 4 март 2020.

[de_Waal-7] Waal, Alex. New variant famine: AIDS and food crisis in southern Africa // The Lancet 362 (9391). 1 October 2003. DOI:10.1016/S0140-6736(03)14548-5. с. 1234 – 1237.

[Misselhorn-8] Misselhorn, Alison. What drives food insecurity in southern Africa? a meta-analysis of household economy studies // Global Environmental Change 15. 2005. DOI:10.1016/j.gloenvcha.2004.11.003. с. 33 – 43.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]