Ванадий
Ванадият е химически елемент. Открит е два пъти. През 1801 г. мексиканският минералог Андрес Мануел де Рио получил оксиди и соли на неизвестен елемент от мексиканския минерал Pb(VO2)3Cl, „кафяво олово“, по-късно наречен ванадинит. Оксидите и солите му имат различни цветове, поради което той му дал първоначално името „панхримиум“,[1] от гръцкото „всякакъв цвят“, а по-късно „еритрониум“, от гръцки – червен. Химиците обаче се усънимли в точността на неговите анализи, като някои твърдели, че това може да е елементът хром, а френският химик Колет-Дескотил анализирал пратената му проба от новия оксид и потвърдил този извод. Последвало отказване на Дел Рио от претенциите на откривател. В последствие е открит от Нилс Габриел Сефстрьом през 1830 в Швеция като примеси в желязна руда.
Ванадият никога не е открит в природата в чисто състояние, а само в някои минерали. Той е сребристо бял, твърд и ковък метал. Химически устойчив е, при висока температура лесно се съединява с кислород, азот и др. Ванадиевият пентаоксид (V2О5) се използва като катализатор в химическите производства.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1830 г. шведският химик Нилс Габриел Сефстрьом научава от металурзи, че получаваният от тях чугун се оказал с две различни характеристики по отношение на трошливостта му в зависимост от произхода на желязната руда. Той изолирал от шлаката на „доброкачествения“ чугун неизвестен червен прах и направил извода, че съдържа още неоткрит химичен елемент. Сефстрьом, възхитен от красотата на цветовете на съединенията на неоткрития елемент, го нарекъл „ванадиум“, в чест на скандинавската богиня на красотата и младостта Ванадис, и го означил с V.[1] В същата година, но малко по-късно, немският химик Фридрих Вьолер, използвайки мексиканската руда на дел Рио, потвърдил резултатите му и установил, че и той е получил елемента ванадий. И това не е било случайно – едни химици твърдели, че дел Рио е получил хром, а други – ванадий, тъй като рудата съдържала и двата елемента. Така за откриватели на ванадия се смятат и двамата – Дел Рио го е открил, а Сефстрьом го е преоткрил.
През 1876 г. английският химик Хенри Енфилд Роско първи изолира ванадия чрез водородна редукция на ванадиев дихлорид (VCl2), а през 1925 г. американските химици Джон Уесли Марден и Малкълм Н. Рич получават 99,7% чист метал чрез редукция на ванадиев пентаоксид (V2O5) с калций.
Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]
В чист вид ванадият не е намерен в природата. Той се съдържа в различни минерали, въглища и в петрол и е на около 19-о място по разпространение в земната кора с 16×10-3% от земната маса.[1] Той е с номер 23 в периодичната таблица и е първият елемент от 5-а (IIIB) група, с атомно тегло 50,9415.
Компактен образец ванадий не се променя при обикновени условия, без значение от pH.[2]
Елементът ванадий има два природни изотопа, които имат следното съотношение на Земята:[1] 50V – 0,25% и 51V – 99,75%. Установено е, че ванадий 51 е стабилен, а ванадий-50 е слабо радиоактивен, с период на полуразпад 1,4×1017 години (β+-разпад). Това е многократно повече от възрастта на Земята, поради което се смята за относително стабилен. Получени и изследвани са около 24 радиоактивни и 4 метастабилни (изомерни) състояния с масово число от 40 до 65, като по-дълготрайните (с период на полуразпад и вид на разпада) са 49V – 329 дни, електронен захват и 48V – 15,9735 дни, β+-разпад. Останалите изотопи имат периоди на полуразпад минути, секунди и части от секундата.
Ванадият е сребристосив, много твърд метал, с кубична обемноцентрична решетка, специфично тегло 6 g/cm3, температура на топене 1900 °C и на кипене 3407 °C. При температура от 5,03 K металът става свръхпроводник.[1]
Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]
Ванадият е силно разсеян в руди на други метали. Като търговски източник на ванадий са: карнотит, ванадинит и патронит (V2S4). Освен това се използват сажди от изгарянето на някои видове нефт и въглища, богати на ванадий. При преработката на различните източници се получава като изходен продукт ванадиев пентаоксид, който след това се редуцира.
Ванадият се отличава с висока химическа устойчивост в морската вода и водните разтвори на минералните соли, сравнително устойчив е към действието на разредена солна киселина, не взаимодейства с разредена азотна и сярна киселина. Реагира с флуороводородна киселина, концентрирана азотна и сярна киселина, с царска вода.[1] Не взаимодейства с разредени основи, но в присъствието на въздух се окислява и образува ванадати. Кислородът се разтваря във ванадия, а разтворимостта му се увеличава с повишаване на температурата.
Оксиди, хидроксиди и соли[редактиране | редактиране на кода]
Оксидите, отговарящи на четирите окислителни състояния са: VO, V2O3, VO2, V2O5, но са известни и V4O7 и V5O9. С увеличаване на степента на окисление, се засилват киселинните свойства, а също и химическата устойчивост.[1] Моноксидът не се разтваря във вода, с разредени неорганични киселини образува соли(II) и е силен редуктор. Получава се чрез редуциране на V2O5 с водород при 1700 °C. Хидроксидът V(OH)2 се образува при действието на основа върху сол(II):
Оксидът V2O3 е антиферомагнетик, образува соли(III), силен редуктор, получава се от V2O5 чрез въглероден оксид, водород или сяра при нагряване. Хидроксидът, V(OH)3, се получава като се действа с основа или NH4OH на разтвори на соли(III) без достъп на въздух.
Диоксидът (VO2) на ванадия е антиферомагнит, хигроскопичен, амфотерен, с редукционни свойства.
Диванадиевият пентаоксид (V2O5) е с диамагнитни свойства, над 700 °C дисоциира. Той е полупроводник[1] от n-тип. Пентаоксидът е промеждутъчен продукт от производството на ферованадий, използва се като катализатор в производството на сярна киселина, компонент е в специални стъкла и глазури, а също и в луминофори на червено светене. Химически чист V2O5 се получава от NH4VO3 при термична дисоциация или от подкислен със сярна киселина разтвор:[2]
,
.
В зависимост от начина на получаването съединението има различна диспресност и цвят.[2]
Халогениди и оксохалогениди[редактиране | редактиране на кода]
Степен на окисление |
Флуорид | Хлорид | Бромид | Йодид |
---|---|---|---|---|
+5 | VF5 безцветен |
— | — | — |
+4 | VF4 зелен |
VCl4 червено-кафяв |
— | — |
+3 | VF3 жълто-зелен |
VCl3 червено-виолетов |
VBr3 сиво-кафяв |
VI3 тъмнокафяв |
+2 | VF2 син |
VCl2 бледозелен |
VBr2 оранжево-кафяв |
VI2 червено-виолетов |
Други съединения[редактиране | редактиране на кода]
С азота над 700 °C ванадият образува нитрид (VN, жълти кристали), с въглерода и въглеродосъдържащи газове над 800 °C – карбиди (черни кристали, VC, като отношението C:V e 37:47% и никога 1:1[3]), с хлора – хлориди, с флуора – флуориди, с водорода образува твърди разтвори. С металите ванадият формира сплави и интерметални съединения.[1] Триванадиев галид (V3Ga) се използва като свръхпроводник (температура 16,8 K) за изготвяне на на намотки на соленоиди.[1]
Ванадиев диборид (VB2) е огнеупорен материал и компонент на високотемпературни сплави, а триванадиевият силицид (V3Si) е свръхпроводник при 17,2 K.
Образуват се ванадиев моносулфид (VS) и диванадиев пентасулфид (V2S5).
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Широко приложение ванадият намира в металургията, химическата промишленост и производството на викототемпературно обзавеждане. Като изходен продукт в черната металургия се използва ферованадий, съдържащ 35 – 85% ванадий. Добавен в стоманата, ванадият има два ефекта: премахва зърнеността на матрицата и изчиства въглеродното присъствие, като го формира в карбиди.[1] По този начин ванадиевата стомана е особено издръжлива и устойчива на удари и огъвания. Почти всички инструментални стомани съдържат ванадий, в количества от 0,10% до 5%. Той осигурява запазването на твърдостта и режещата способност на инструмента при високи температури, получаващ се при скоростно рязане на металите. В някои видове чугуни добавка на малки количества ванадий регулира размера и разпределението на графичните пукнатини за подобряване на здравината и съпротивлението на износване.
В цветната металургия ванадият заема важно място. Добавянето на няколко процента ванадий към алуминия го прави много твърд. Същото се отнася за златото, медта, никела и титана. Със среброто ванадият не се сплавя.[1]
Ванадиевите съединения (V2O5 и ванадатите) се използват като катализатори в контактния метод за производството на сярна киселина; като окислителни катализатори в синтеза на фталов и металинов анхидрид; в производството на полиамиди (найлони);[1] за окисление на органични вещества, като етанол към ацеталдехид и антрацен (C12H12) към антрахинон (C14H8O).
Физиологично действие[редактиране | редактиране на кода]
Установено е, че ванадият и неговите съединения въздействат токсично на човешкия организъм. Ванадият предизвиква възпалителни реакции на кожата, дихателните пътища на белите дробове, а също и нарушение на биологичните параметри на организма.[1] Нормалното съдържание в организма на човека е около 0,11 mg (за 70 kg). Токсичната доза е 0,25 mg, а леталната доза – от 2 до 4 mg. За някои дълбоководни животни концентрацията на ванадий в тъканната течност и кръвта достига до 10%.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Лефтеров, Димитър. Химичните елементи и техните изотопи. издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015.
- ↑ а б в г Киркова, Елена. Химия на елементите и техните съединения. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013. ISBN 978-954-07-3504-7. с. 493 – 504.
- ↑ Wilkinson, Cotton. Advanced Inorgamnic Chemistry. 4th. 1980. ISBN 0-471-02775-8. с. 12.
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|