Ванадинит

Ванадинит
Ванадинит
Общи
Категория	апатитна група
Формула	Pb5(VO4)3Cl
Класификация на Щрунц	8.BN.05
Класификация на Дана	41.8.4.3
Кристална симетрия	P63/m
Характеристики
Молекулно тегло	1416.27 g/mol
Цвят	ярко червено, оранжево-червено, червено-кафяво, кафяво, жълто, сиво или безцветно, могат да бъдат концентрично зонирани
Твърдост по Моос	3–4
Блясък	елмазен
Цвят на чертата	кафеникаво жълто
Прозрачност	прозрачен или непрозрачен
Плътност	6,88 g/cm³
Ванадинит в Общомедия

Ванадинитът е минерал, принадлежащ към апатитната група на фосфатите, с химична формула Pb₅(VO₄)₃Cl. Той е един от основните промишлени руди на метала ванадий и незначителен източник на олово. Гъстият и трошлив минерал най-често се среща под формата на червени шестоъгълни кристали. Това е необичаен минерал, образуване от окисляването на оловна руда като галенита например. За първи път открит през 1801 г. в Мексико, находища на ванадинит са открити и в Южна Америка, Европа, Африка и някои части на Северна Америка.

Произход

Ванадинитът е рядък минерал, възникващ единствено в резултат на химични промени на вече съществуващ материал. Затова е известен като вторичен минерал. Намира се в сухите климати и се окислява от първични оловни минерали. Ванадинитът се открива най-често във връзка с оловния сулфад – галенит. Други подобни минерали са вулфенита, лимонита и барита.

Открит е в Мексико от испанския минералог Андрес Мануел дел Рио през 1801 г. Той нарича минерала „кафяво олово“ и твърди, че съдържа нов елемент, който той първоначално нарича панкромий, а по-късно, еритроний. По-късно обаче, той е разубеден от двама учени, че това не е никакъв нов елемент, а просто нечиста форма на хром. През 1830 г. Нилс Габриел Сефстрьом преоткрива същия елемент, който нарича ванадий. По-късно става ясно, че е идентичен с метала, открит по-рано от Андрес Мануел дел Рио. „Кафявото олово“ на Дел Рио се преоткрива през 1838 г. в Идалго, Мексико и се нарича ванадинит, поради големия състав на ванадий.

Употреба

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Литература

• Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 536 – 537.

Вижте също

• Списък на минерали

Тази статия за минерал все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.