Галенит
| Галенит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | PbS |
| Класификация на Щрунц | 2.CD.10 |
| Класификация на Дана | 2.8.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | оловно-сив |
| Цепителност | октаедрична |
| Твърдост по Моос | 2,75 |
| Блясък | метален |
| Прозрачност | непрозрачно |
| Плътност | 7,4 – 7,6 g/cm³ |
| Галенит в Общомедия | |
Галенитът е естествен минерал, форма на оловния сулфид – PbS.[1] Това е най-често използваната руда за добив на олово. Галенитът е широко разпространен и може да бъде открит в големи количества. Кристализира в кубични или октаедрични форми. Често се среща в находища, в асоциация с други минерали като сфалерит, калцит, флуорит и реалагар. Името си носи от латинската дума galena, означаваща оловна руда или шлака от разтопено олово.[2] Твърдост: 2,5 – 2,75. Галенитът се е използвал в миналото като полупроводников кристал за детекторни радиоприемници.
Залежи[редактиране | редактиране на кода]
Залежите от галенит, често съдържат сравнително големи количества сребро под формата на сребърно-сулфидни минерали или като твърди разтвори в структурата на самия галенит. Тези сребърни примеси, представляват важен източник на руда за добив на сребро в миньорното дело. Освен това в находищата на галенит могат да бъдат открити и примеси на цинк, кадмий, антимон, арсен и бисмут. В зоната на изветрянето и окислението, галенита се превръща в минералите англезит (оловен сулфат) или церусит (оловен карбонат).
Залежи на галенит са открити в Австрия, Австралия, Англия, Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Мексико, Румъния, Уелс, Франция, Шотландия и Съединените американски щати.
В България, находища на галенит има в мините около Мадан, Маджарово, Лъки, Давидково, Осогово и други[3].
Най-големият документиран единичен кристал от галенит е с размери 25 cm x 25 cm x 25 cm, открит на остров Ман[4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ галенит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Информация за галенит (galena) // Handbook of Mineralogy.
- ↑ Костов, Р. „Основи на минералогията“, Pensoft, 2000, ISBN 954-642-091-3
- ↑ P. C. Rickwood. The largest crystals // American Mineralogist 66. 1981. с. 885 – 907.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 18-21. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 20-35. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 130 – 136.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 191 – 193.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 164 – 167.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Нешева, Лариса. Експозиция "Минерали на България" // Национален музей "Земята и хората". Посетен на 24 април 2024.