Давидково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Давидково
Общи данни
Население 619 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,16 km²
Надм. височина 1000 m
Пощ. код 4944
Тел. код 03020
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 20033
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Баните
Райчо Данаилов
(БСП, НДСВ, ПБСД, ОБТ)
Кметство
   - кмет
Давидково
Севда Чолакова
(БСП, НДСВ, ПБСД, ОБТ)

Давидково е село в Южна България, област Смолян, община Баните.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Давидково е възникнало в Средновековието. Първоначално селището се е намирало в местността „Дракоското“, която отстои на няколко километра западно над днешното село. В миналото местността се е наричала „Дуракоското“ – от името на поп Дурак, но през последните десетилетия произходът на името е забравен и днес местните жители произнасят наименованието „Дракоското“. В „Дракоското“ сега се намират ниви на давидковци. При по-дълбока оран местните жители са попадали на основи на сгради, както и на парчета от керамични съдове и други предмети от бита на предшествениците си. Не са запазени сведения кога и защо е изчезнало старото селище. Вероятно това е станало по време на чумна епидемия. Практиката в онези времена е била при избухване на чумна епидемия селищата да се напускат. Заселването на днешното село Давидково е станало през 17 или началото на 18 век. До 1934 година името на селото е Давудево, произнасяно в местния диалект като Давудьово. Според легенда днешното име на Давидково произлиза от името на един от жителите на селището с прозвището „Дауд“ или „бърз като вятъра“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В момента в Давидково живеят мюсюлмани и християни.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Връх Свобода. На връх „Свобода“ се твърди, че се намира гробът на Енихан баба, известен като покорител на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял мистичната планина.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Край Давидково се намира действаща тепавица, наречена „дъща“. И до днес давидковци използват дъщата, както преди векове, за да изперат халищата, чергите и килимите си. Местността с река Глогино е много живописна и красива както цялото село.

Всяка година, кметът организира празник на селото. Празникът се прави по средата на месец август.