Тепавица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тепавична машина от 1661 г.

Тепавицата, или батан, понякога синонимно валявица[1], е традиционно занаятчийско съоръжение за последна обработка на готови текстилни изделия.

Работната ѝ част представлява дървено корито, образувано от големи греди, издълбани от вътрешната страна – пълни с вода, където се поставя материалът, най-често от вълна или памук (пояси, шаяци, навои, гайтани, козяци), за степване. В коритото бият големи дървени чукове, всеки от които тежи по над 200 кг. Задвижването на съоръженията в тепавицата става с помощта на горноналивно водно колело – долап, с дървени клетки – кофи, които се пълнят с вода.

Тепавиците по българските земи възникват с подема на текстилното производство. От средата на XIX век в тепавиците започва обработката на гайтани след първо и второ багрене.

Тепането на готовите продукти от вълна и памук е последният, завършващ етап от текстилното производство. То има за цел чрез степване да уплътни и заздрави произведените готови изделия.

Шаяците се обработват от 12 до 14 часа, поясите и навоите – 7, а гайтанът от 2 до 4 часа.Технологичният процес включва намятване, разрязване, което се прави от 2 до 3 пъти. Това изисква непрекъснат контрол от майстора, който преценява кога да обърне платовете или да спре обработката. Когато материалът е готов, преди простиране се нанася т.нар. тепавичарско писмо, с което се обозначава цената на услугата.

Процеса на омекотяване на вълнени одеала, губери ,шаяци се нарича валене, валянето се извършва не само в тепавица , но и в бара , като одеалата,губерите се оставят да се валят във водата цяла нощ или повече, при което вълната(одеалото) омеква и става нежна,пухкава , при самото валяне, размера на одеалата,губерите се смалява, затова трябва да са преварително по-големи като размер.

Барата представлява дървено съоръжение, с дълъг, конусовиден наклонен улей, изработен от дървени дъски, метални объчи около дъските от неръждаем метал, като по-широката част на улея е нагоре,която стига до вада с вода,обикновено се слага и решетка в горния край на улея,за да не навлизат едри предмети от вадата,водата.В средата на улея ,от едната страна(ляво или дясно) има дървена канела, която , когато се отвори се вижда нивото на водата и силата на водната струя, може да бъде и просто дупка и парче дърво, запушващо дупката, което се вади и поставя,дупката се прави с диаметър около 3,5 см. - 4 см.

В долната по-тясна част на улея се изработва дървена дъска с дупка в горната част на дъската и се поставя пенпендикулярно по специален начин малко преди края на улея,като част от дъската влиза в улея, а тази с дупката е навън, с метален или от твърдо дърво прът, се вкарва в дупката и се издърпва нагоре или с широк чук се набива надолу, така се регулира количеството вода и силата на удара на водната струя.до мястото където влиза дъската в улея, се слагат и две малки дебели дъски до мястото на влизане и излизане на дъската с дупката. Самата бара, където се спуска водата , представлява също конус, изработен от дъски, като се издялват и малки, декоративни дупки между дъските, за да се подменя водата непрекъснато да излиза мръсната и влиза чиста, а в долната част , на дъното на барата се слагат речни ,обли камъни.

Около барата се изгражда и втора вада ,където излиза водата, изгражда се и каменна стена, място за вадене на изпраните вещи, на което се поставя и дървена скара, място за мръсните вещи, място за сядане на хора, може също да бъде изградено от камък. инструмента с който се вади прането се нарича кука и представлява дълъг дървен прът, като в горния край е във вид на кука с ъгъл от около 20°- 30°.

Това не е оригинален вариант на истинска , стара бара, но излежда приблизително така - https://www.youtube.com/watch?v=aVXpz9uBGfc ,

В Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ в Габрово има действаща тепавица от средата на XIX век. Тя е примитивно съоръжение за механична обработка на вълнени домашни платове и гайтан. След извършената обработка, наричана степване, материалът става по-плътен.