Тепавица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
A fulling mill from Georg Andreas Böckler's Theatrum Machinarum Novum, 1661
Тепавична машина, A fulling mill from Georg Andreas Böckler's Theatrum Machinarum Novum, 1661

Тепавицата или батанът е традиционно занаятчийско съоръжение за последна обработка на готови текстилни изделия. Работната ѝ част представлява дървено корито, образувано от големи греди, издълбани от вътрешната страна – пълни с вода, където се поставя материала, най-често от вълна или памук (пояси, шаяци, навои, гайтани, козяци), за степване. В коритото бият големи дървени чукове, всеки от които тежи по над 200 kg. Задвижването на съоръженията в тепавицата става с помощта на горноналивно водно колело – долап, с дървени клетки – кофи, които се пълнят с вода.

Тепавиците по нашите земи възникват с подема на текстилното производство. От средата на XIX век в тепавиците започва обработката на гайтани след първо и второ боядисване.

Тепането на готовите продукти от вълна и памук е последният, завършващ етап от текстилното производство. То има за цел чрез степване да уплътни и заздрави произведените готови изделия.

Тепането е продължителен процес. Шаяците се обработват от 12 до 14 часа, поясите и навоите – 7, а гайтанът от 2 до 4 часа. Технологичният процес включва намятване, разрязване, което се прави от два до три пъти. Това изисква непрекъснат контрол от майстора, който преценява на око кога да обърне платовете или спре обработката. Когато материалът е готов, преди простиране се нанася т.нар. тепавичарско писмо, с което се обозначава цената на услугата.

В Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ до град Габрово се намира действаща тепавица от средата на XIX век. Тя е примитивно съоръжение за механична обработка на вълнени, домашни платове и гайтан. След извършената обработка наричана "степване" материалът става по-плътен.