Памук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за земеделската култура. За рода растения вижте Памук (род). За турския писател вижте Орхан Памук.

Памук

Памукът е ценна влакнодайна култура добивана от семепъпката на няколко вида от растителния род Памук (Gossypium) - G. arboreum, G. barbadense, G. herbaceum и G. hirsutum. Представлява съвкупност от меки, пухкави щапелни влакна изградени от около 94% целулоза които се дължат на разрастване до 2000 пъти на епидермална клетка от семепъпката с цел да образува защита на семената от изсушаване и подобри разпространението им след узряване.

Растението от което се добива памукът представлява многогодишен храст разпространен в тропическите и субтропическите региони на целия свят, включително Северна и Южна Америка, Африка и Индия. Най-голямото разнообразие на видове див памук днес съществува в Мексико, следвано от Австралия и Африка.[1] Одомашняването на културата е протекло в две независими точки и е протекло успоредно в Стария и Новия свят.

Влакната на памука се използват за направата на прежда или платове използвани в текстилната промишленост. Използването на памука за плат е известно от праисторически времена. Открити са фрагменти от памучен плат датирани от 5000 г. пр. Хр. и използвани от цивилизациите в Мексико и долината на Инд. Въпреки че се отглежда от дълбока древност, едва след изобретяването на механизираната машина за отделяне на памука от растението и зърната е станало възможно да се понижи цената на производството му. Това довежда до широкото му използване и превръщането на памука в най-широко използвания природен продукт влаган в облеклото.

Настоящите оценки за световното производство възлизат на около 25 милиона тона годишно. Това показва, че памукът се добива от около 2,5% от обработваемата земя в света. Китай е най-големият производител на памук в света, но по-голямата част от продукцията му се използват за вътрешни цели. САЩ е най-големият износител в продължение на много години.[2]

Приложение[редактиране | edit source]

Използва се почти цялата част на плода (кутийката):

  • от влакното се произвеждат прежди и тъкани, служи за изработка на брезенти, ремъци, изкуствена коприна, филтри, намотки за електромотори;
  • от мъха, който покрива семената се приготвят над 30 продукта;
  • от семената се извлича масло, което е полусъхливо и служи за производство на сапуни и за други технически цели, а добито чрез студено пресоване може да се използва за храна на хората. Също от семената се добиват белтъци със състав, близък до млечния, които успешно се използват за храна на децата.
  • стъблата могат да бъдат преработвани и да служат като енергиен източник;
  • кюспето след преработка на семената е с много добра фуражна стойност.

История[редактиране | edit source]

Културата произхожда от два центъра — Азия и Америка. Като културно растение започва да се отглежда в Перу, 3 000 г. пр. Хр., а в Индия — значително по-късно. В Европа е пренесен 2 века пр. Хр., но по-голямо разпространение получава към 810 век в Испания, където започват да го отглеждат арабите.

Памукът и Индустриалната революция[редактиране | edit source]

Витрина с предмети от някогашна текстилна фабрика в Престън, Ланкашър

Настъпването на Индустриалната революция е свързано до голяма степен с развитието на памучната текстилна промишленост във Великобритания. През 1738 Луис Пол и Джон Уайът от Бирмингам патентоват ролната предачна машина и системата със совалка и бобини за тъкане на платно с равномерна дебелина. По-късно spinning jenny през 1764 и предачният стан на Ричард Аркрайт (основан на ролната машина) през 1769 значително увеличават производителността на труда на британските тъкачи. От края на 18 век нататък център на памучната индустрия е Манчестър. Производственият капацитет в Англия и Америка получава още един тласък с изобретяването на машина за почистване на памука (cotton gin) от американеца Илай Уитни през 1793. Подобряващата се технология и нарастващият контрол върху световните пазари дават възможност на английските търговци да развият т.нар. триъгълна търговия: суровият памук се товари от плантациите в колониите, обработва се като платно в тъкачните фабрики на Ланкашър и след това се изнася отново по море до колониалните пазари в Западна Африка, Индия и Китай. Един от аспектите на тази търговия е свързан с търговията с роби: англичаните пътуват от Европа до бреговете на Гвинейския залив (за да придобият и закарат отвъд Атлантика роби като евтина работна ръка), а обратно от Америка за Европа превозват продукти придобити чрез робски труд - захар, памук, кафе, какао, тютюн, индиго.

Производство по света[редактиране | edit source]

Използването на памуковите влакна, респ. тъкани, непрекъснато нараства, въпреки увеличеното производство на изкуствени тъкани. Причината за това е в особеното им качество — регулира топлината на тялото, не предизвиква алергии и т.н. В света се засяват около 350 млн. дка памук, от които 150 млн. дка в Азия. На следващо място е Америка с около 100 млн. дка. В Европа се отглеждат около 3 млн. дка. Най-големи производители са Индия, САЩ, Бразилия, Китай, Египет и бившите съветски републики в Средна Азия. Най-качествено влакно от памук се получава в Египет, където са и най-благоприятните климатични условия за добиване на високи добиви, оптимална дължина на влакното, съчетана с фин строеж.

Производство в България[редактиране | edit source]

В България памукът получава по-широко разпространение в средата на 19 век, когато местните форми се подменят с американски памук, внесен от Цариград и, затова, известен като „цариградски“. Първоначално се отглежда на малки площи. След Освобождението площите, засети с памук постепенно се увеличават, като към 1927 г. достигат 30 хил. дка, към 1939 г. нарастват на 340 хил. дка и достигат максимум към 50-те години — 1,9 млн. дка. Поради близките икономически отношение на България със страните от централна Азия, нуждите на промишлеността започват да се задоволяват от внос и площта към края на 1970-те години намалява до 300 хил. дка. През 1990-те години става драстично редуциране на текстилната промишленост у нас, поради което площта на културата системно намалява и към настоящия момент е не повече от 50 хил. дка. По този начин сеитбата на памук е концентрирана най-вече в областите Стара Загора, Пловдив и Хасково, а силно се редуцира това производство в районите на Сливен, Ямбол и Бургас.

Изследвания по памук в България се провеждат в Института по памука и твърдата пшеницаЧирпан.

Видове памуково растение[редактиране | edit source]

Съществуват четири вида промишлено използван памук, всичките отглеждани още от древността:

  • Gossypium hirsutum – планински памук, произхожда от Централна Америка, Мексико, Карибския басейн, (90% от световното производство)
  • Gossypium barbadense – Кеолски или Египетски памук, родно място тропика на Южна Америка (8% от световното производство)
  • Gossypium arboreum – дървесен памук, родина Индия и Пакистан (под 2% от световното производство)
  • Gossypium herbaceum – средиземноморски памук, Арабски полуостров и Африка (под 2% от световното производство)

Двата вида памук от Новия сват съставляват огромната част от произвеждания в съвремието памук, но преди 1900 двата вида от Стария свят са били широко застъпени. Тъй като естествения цвят на памучните влакна може да бъде бял, кафяв или зелен и поради страх от генетична контаминация, в много места за отглеждане на памук е забранено отглеждането на цветен памук, които е специален продукт.

Култивиране[редактиране | edit source]

Оран на памучна нива в Того, 1928
Памучни бали в Австралия (2007)

За успешното култивиране на памук се необходими: дълги периоди без слана, изобилие от слънчева светлина, както и умерено количество на валежите, обикновено от 600 до 1200 mm. Обикновено почвите трябва да са достатъчно силни, но не се изискват изключителни нива на хранителните вещества. Като цяло такива условия се срещат в сезонно сухите тропици какво и в субтропиците в северното и южното полукълбо. В днешно дни, обаче, голяма част от производството на памук се осъществява на места с по-малко валежи, като това налага допълнително изкуствено напояване. Производството на семена за новия сезон започва обикновено скоро след есенното прибиране на реколтата. Времето за сеитба в северното полукълбо варира от февруари до началото на юни. Областта от САЩ известна като Южните полета е най-големия регион за производство на памук в света. Тъй като памукът е в някаква степен толерантен към засоленост и засушаване, той е изключително подходящ за отглеждане в по-безплодни райони. С намаляването на водните ресурси по света, икономики разчитащи на него срещат затруднения както и са опасност от бъдещи екологични проблеми.[3][4][5][6][7] Така например, неправилното обработване и напоителни техники са довели до превръщането в пустини на цели области от Узбекистан, където памукът е главна експортна стока и поминък на населението. През времената на СССР Аралско море е използвано за изкуствено напояване, предимно на памук, а днес почвата е засолена повсеместно.[6][7]

При подходящо култивиране може да се добие памук с различно от традиционното белезникаво оцветяване. Култивиран е естествен памук с червен, зелен, и няколко нюанса на кафявото цвят.[8]

Свойства на фибрите[редактиране | edit source]

Памучни нишки под сканиращ електронен микроскоп

Химичен състав на памука:

Свойство Оценка
Вид Постоянна дебелина 12-20 μm; дължина 1 cm до 6 cm ; обикновено 2.2 cm до 3.3 cm.
Здравина голяма
Издръжливост
сух
мокър

3.0–5.0 g/d
3.3–6.0 g/d
Еластичност ниска
Плътност 1.54–1.56 g/cm³
Влагоемкост
суров:
насищане
мерсеризиран:
насищане

8.5%
15–25%
8.5–10.3%
15-27%+
Устойчивост на:
киселини
основи
орг. разтворители
слънце
микроорганизми
насекоми

поврежда и отслабва фибрите
устойчив
висока устойчивост към повечето
дългото излагане отслабва фибрите
уврежда се от плесени и някои бактерии.
Lepisma saccharina го уврежда
Топлина
Пламък

Разлага се при продължително излагане на темп. от и над 150˚C
Гори бързо.

Водещи производители на памук[редактиране | edit source]

Топ десет на страните—2011
(480-паунда-бала)
Китай 33.0 милиона бали
Индия 27.0 милиона бали
САЩ 18.0 милиона бали
Пакистан 10.3 милиона бали
Бразилия 9.3 милиона бали
Узбекистан 4.6 милиона бали
Австралия 4.2 милиона бали
Турция 2.8 милиона бали
Туркменистан 1.6 милиона бали
Гърция 1.4 милиона бали
Източник:[9]

Петте водещи износители на памук за 2011 са (1) САЩ, (2) Индия, (3) Бразилия, (4) Австралия и (5) Узбекистан. А най-големите вносители са Корея (Северна и Южна), Тайван, Русия, Хонг Конг и Япония.[9]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Biology of Gossypium hirsutum L. and Gossypium barbadense L. (cotton). ogtr.gov.au
  2. "Natural fibres: Cotton", International Year of Natural Fibres
  3. Wegerich K. 2002. Natural drought or human-made water scarcity in Uzbekistan? Central Asia and the Caucasus. 2,154–162.
  4. Pearce, Fred. 9 "A Salty Hell". // Keepers of the Spring. Island Press, 2004. ISBN 1559636815. с. 109–122.
  5. A.K. Chapagain, A.Y. Hoekstra, H.H.G. Savenije and R. Gautam. The water footprint of cotton consumption: An assessment of the impact of worldwide consumption of cotton products on the water resources in the cotton producing countries. // Ecological Economics 60 (1). 1 November 2006. DOI:10.1016/j.ecolecon.2005.11.027. с. 186–203.
  6. а б Mainguet, Monique и др. Human-made Desertification in the Aral Sea Basin. // The Arid Frontier. Springer, 1998. ISBN 0792342275. с. 129–145.
  7. а б Waltham, Tony и др. The demise of the Aral Sea – an environmental disaster. // Geology Today 17 (6). 2001. DOI:10.1046/j.0266-6979.2001.00319.x. с. 218–228.
  8. Dickerson et al., Naturally colored cotton CATI #990901
  9. а б National Cotton Council of America - Rankings

Повече информация[редактиране | edit source]

Вижте също така[редактиране | edit source]