Гвинейски залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гвинейски залив
— залив —
Карта на Гвинейския залив.
Карта на Гвинейския залив.
Africa relief location map.jpg
1° с. ш. 4° и. д.
Местоположение в Африка
Местоположение Атлантически океан
Притоци Волта, Нигер, Санага
Дължина 700 km
Ширина 1880 km (на входа)
Площ 753 хил.km2
Дълбочина 5207 m
Острови Биоко, Сао Томе, Принсипи, Анобон, Кориско
Населени места Абиджан, Акра, Ломе, Порто Ново, Лагос, Дуала, Малабо, Сао Томе, Либревил
Гвинейски залив в Общомедия

Гвинейският залив е голям залив в източната част от Атлантическия океан, край западния бряг на Африка. Вдава се в сушата на около 700 km, а ширинана му на входа между нос Палмас в Либерия и нос Лопес в Габон е 1880 km.[1] Има площ около 753 хил.km2 и дълбочина 5207 m.[2] Водите на залива мият бреговете на 10 африкански държави: Либерия, Кот д'Ивоар, Гана, Того, Бенин и Нигерия на север, Камерун на североизток, Екваториална Гвинея и Габон на изток и островите Сао Томе и Принсипи в югоизточната му част.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват различни определения за границата на Гвинейския залив с Атлантическия океан. Международната хидрографска организация я определя като линия от нос Лопес (0°37′ ю. ш. 8°43′ и. д. / 0.616667° ю. ш. 8.716667° и. д.) в Габон, през остров Ролас (0°01′ ю. ш. 6°32′ и. д. / 0.016667° ю. ш. 6.533333° и. д.) и оттам на северозапад до нос Палмас (4°22′ с. ш. 7°44′ з. д. / 4.366667° с. ш. 7.733333° з. д.) в Либерия. В северната и североизточната му част се намират 2 вътрешни по-малки залива – Бенин и Биафра, а в източната и югоизточната му част са разположени няколко острова с континентален и вулканичен произход: Биоко, Сао Томе, Принсипи и Кориско. Основните реки вливащи се в него са: Волта, Нигер, Санага и др. В западната акватория на залива попада източната част на подводната Гвинейска котловина с дълбочина до 5207 m. Температурата на водата е около 25 – 27°C. Солеността е 34 – 35‰, а близо до устията на реките се понижава до 20 – 30‰. Приливите са полуденонощни с амплитуда до 2,7 m. През залива от запад на изток в северната му част преминава топлото Гвинейско течение, което край бреговете на Камерун завива на юг под името Анголско течение.[3]

Икономическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Гвинейският залив и най-вече неговият шелф имат огромно икономическо значение за региона. Нигерия, Екваториална Гвинея, Камерун и Габон са разработили огромни нефтени полета в крайбрежията на залива и осигуряват икономиките си с несекващи приходи от нефта и природния газ, залежи от които има по цялото му крайбрежие. Ето защо и други страни като Гана, Бенин и Кот д'Ивоар също осъществяват проекти по разработването на безбройните нефтени и газови полета в региона, осигурявайки не само препитание на много хора, давайки им работа, но и осигурявайки бърз растеж на своите икономики.

По крайбрежието на залива са разположени 7 от столиците на 10-те държави имащи излаз на него: Абиджан (Кот д'Ивоар), Акра (Гана), Ломе (Того), Порто Ново (Бенин), Малабо (Екваториална Гвинея) Либревил (Габон) и Сао Томе (Сао Томе и Принсипи). Освен тях по бреговете му са и големите градове и важни пристанища: Секонди Такоради (Гана), Котону (Бенин), Лагос, Порт Харкорт и Калабар (Нигерия), Виктория и Дуала (Камерун), Бата (Екваториална Гвинея).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.