Кот д'Ивоар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Кот д'Ивоар
République de Côte d'Ivoire
      
Девиз: Union – Discipline – Travail
(„Единство – дисциплина – труд“)
Химн: L'Abidjanaise
Местоположение на Кот д'Ивоар
Местоположение на Кот д'Ивоар
СтолицаЯмусукро
Най-голям градАбиджан
Официален език
Религияхристиянство (44,1%)
ислям (37,5%)
Демонимивоарец
Климаттропичен саванен
Управление
Формаунитарна президентска конституционна република
 • ПрезидентАласан Уатара
 • Вицепрезидентвакантно
ОрганизацииООН, АС и др.
История
Независимост
– обявена
от Франция
7 август 1960 г.
География
Площ
 • Общо322 463 km2 (68-о)
 • Води (%)1,4
Население
 • 2020Повишение 26 378 274 (53-то )
 • оценка, 200921 075 000
 • Гъстота75,3 души/km² (139-о)
 • Градско нас.51,7% (127-о)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2020
 • Общо163,594 млрд. щ.д.
 • На човек6201 щ.д.
БВП (ном.)≈ 2020
 • Общо58,792 млрд. щ.д.
 • На човек2286 щ.д.
ИЧР (2018)Повишение 0,516
нисък · 165-о
Джини (2008)41,5
среден
Прод. на живота57,4 години (181-во)
Детска смъртност80,9/1000 (42-ро)
Грамотност48,7% (161-во)
ВалутаCFA франк (XOF)
Други данни
Часова зонаUTC (UTC+0)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOCI
Интернет домейн.ci
Телефонен код+225
ITU префиксTUA-TUZ
Република Кот д'Ивоар в Общомедия

Република Кот д'Ивоар (на френски: République de Côte d'Ivoire; до 1986 г. названието официално се превежда на български като Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Кот д'Ивоар с най-големите градове

Географско положение, граници, брегове[редактиране | редактиране на кода]

Кот д'Ивоар е държава в Западна Африка, разположена покрай северния бряг на Гвинейския залив на Атлантическия океан. На запад граничи с Либерия (дължина на границата 716 km) и Гвинея (610 km), на север – с Мали (370 km) и Буркина Фасо (584 km), а на изток – с Гана (668 km). Обща дължина на сухоземните, в т.ч. речни граници 2948 km. На юг се мие от водите на Гвинейския залив на Атлантическия океан с дължина на бреговата ивица 515 km. Бреговата линия е слабо разчленена. На запад бреговете са стръмни и скалисти, а на изток – плоски и пясъчни, с блата и лагуни. Страната има почти квадратна форма с дължина от север на юг около 650 km и ширина от запад на ишзток до 550 km.[1] Крайните точки на Кот д'Ивоар са:

  • на север – 10°44′ с.ш., на границата с Мали, на левия бряг на река Богое (десен приток на Нигер);
  • на юг – 4°22′ с.ш., на брега на Атлантическия океан, в непосредствена близост до границата с Либерия;
  • на запад – 8°30′ з.д., на границата с Либерия, на левия бряг на река Сес;
  • на изток – 2°30′ з.д., на границата с Гана.

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Почти цялата територия на Кот д'Ивоар е заета от хълмиста равнина на юг и платообразна равнина на север с надморска височина на втората от 500 до 800 m. На запад в пределите на страната навлизат крайните източни разклонения на Леоно-Либерийските планини с най-високата си точка връх Нимба 1752 m, издигащ се на границата с Либерия и Гвинея.[1]

Територията на страната е изградена от докамбрийските скали на Африканската платформа, съставени от гранити на запад и север, кристалинни и слабометаморфозирани шисти на изток., които почти навсякъде излизат на повърхността. От откритите полезни изкопаеми най-голямо значение за страната имат находищата на диаманти и манганова руда. Разработват се още находища на злато, боксити, желязна руда, калай и колумбит.[1]

Климат, води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на юг е екваториален, постоянно влажен, с два максимума на валежите (май и юни, септември и октомври), а на останалата територия – субекваториален с ясно изразен сух сезон, по време на който господства горещия, сух и прашен североизточен вятър „харматан“. На юг най-топлите месеци са от декември до април със средни температури 27 – 28°С, а най хладните – от юли до септември със средни температури 23 – 24°С. На север съответно 30°С през април и 25°С през август и септември. Годишната сума на валежите в приморската равнина са от 1300 до 2300 mm, а на север, на платото от 1100 до 1800 mm.[1]

Речната мрежа на страната е гъста, но реките са относително къси (за мащабите на Африка) и с резки колебания на оттока. С изключение на крайния северозапад където текат реките Санкарани, Бауле, Богое и Канкелаба от басейна на река Негер, всички останали реки се вливат директно в Атлантическия океан. Тук най-големите реки са: Кавали (515 km, по границата с Либерия), Сасандра (650 km), Бандама (1050 km, с лявата съставяща я Бяла Бандама) и Комое (813 km, извираща от Буркина Фасо). На реките Сасандра и Бандама са изградени два големи язовира „Буйо“ и „Бандама“.[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващата растителност на юг са вечнозелените екваториални гори, развити върху червено-жълти латеритни почви. На север се простира лесосавана и галерийни гори по долините на реките, а още по̀ на север, до границите с Мали и Буркина фасо – високотревиста савана, развита върху червени латеритни почви. Животинският свят на Кот д'Ивоар е богат и разнообразен. Тук обитават маймуни, слонове, хипопотами, леопарди, хиени, чакали, антилопи, биволи и много видове влечуги (крокодили, костенурки, змии, гущери).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Поради гъстите тропически гори страната е била слабо заселена в миналото. Предимно в северната и североизточната част на страната са съществували търговски центрове през 14 век.

Първите европейци, които се появяват по крайбрежието на страната, са португалските търговци. Те обаче са изтласкани от французите, които построяват през 1843 военноморското укрепление „Гранд Басам“ и през 1893 страната е обявена официално за френска колония под името Кот д'Ивоар. През 1895 Кот д'Ивоар става част от Френска Западна Африка.

На 7 август 1960 страната получава пълната си независимост. В последвалите години страната води прозападна политика.

През 1986 парламентът приема решение, с което се забранява името на страната да се превежда на чужди езици. Въпреки това много държави продължават да ползват собствената традиционно установила се форма на името на африканската република.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Страната е на първо място по производство на какао в света. Близо 40% от международния износ на какао идва от Кот д'Ивоар.

1999 г. е тежка година за какаовото производство на страната. Под натиска на вълненията на фермерите производители на какао, военния преврат, ниското потребление и високите добиви, цените на какаото заплашват да се понижат рязко. За да предотвратят това, фермерите в Кот д'Ивоар изгарят между 50 000 и 100 000 тона какао, както и унищожават тропически какаови дръвчета.

На 12 август 1999 г. страната либерализира пазара си на какао.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Регионите на Кот д'Ивоар

Кот д'Ивоар е разделен на 19 региона:

  1. Аниеби
  2. Бафинг
  3. Ба-Сасандра
  4. Денгеле
  5. Диз-юит Монтан
  6. Фромажер
  7. О-Сасандра
  8. Лак
  9. Лагюн
  10. Марауе
  1. Моайен-Кавайи
  2. Моайен-Комое
  3. Н'зи-Комое
  4. Саван
  5. Сюд-Бандама
  6. Южно Комое
  7. Вале дю Бандама
  8. Вородугу
  9. Занзан

Регионите са разделени на департаменти, като общият им брой е 58.

Най-големи градове[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Кот д'Ивоар през 2008 г. е 21 075 000 души.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 21 век развитието на футбола преживява бум. През 2006 г. националният отбор на страната печели 2-ро място във футболния турнир за купата на африканските нации и се класира за първи път в своята история за финалите на Световното първенство по футбол в Германия. На това световно първенство постига и първата си победа на подобен форум, като побеждава Сърбия и Черна гора с резултат 3 – 2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.