Нигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нигер.

Република Нигер
République du Niger
      
Национален девиз
Fraternité, Travail, Progrès
(Братство, труд, прогрес)
Национален химн
La Nigérienne

Местоположение на Нигер
Местоположение на Нигер
География и население
Площ 1 267 000 km²
(на 21-во място)
Води (%) 0,02
Климат субтропичен
Столица Ниамей
Най-голям град Ниамей
Официален език
Религия ислям (99,3%)
Население (2018) Повишение 22 443 000
(на 61-во място)
Население (2012) 17 138 707
Гъстота на нас. 17 души/km²
Градско нас. 50,3%
(на 127-о място)
Управление
Форма унитарна полупрезидентска република
Президент Махмаду Исуфу
Министър-председател Бриги Рафини
Организации ООН, Африкански съюз и др.
История
Независимост
– обявена
от Франция
3 август 1960 г.
Икономика
БВП (ППС, 2018) $23,475 млрд.
(на 140-о място)
БВП на човек (ППС) $1213
(на 183-то място)
БВП (ном., 2018) $9869 млрд.
(на 136-о място)
БВП на човек (ном.) $510
(на 179-о място)
ИЧР (2018) Повишение 0,377 (нисък)
(на 189-о място)
Джини (2014) Increase Negative.svg 34,0 (среден)
Прод. на живота 62,0 години
(на 162-ро място)
Детска смъртност 83,7
(на 126-о място)
Грамотност 69,1%
(на 138-о място)
Валута CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона WAT (UTC+1)
Код по ISO NE
Интернет домейн .ne
Телефонен код +227
Република Нигер в Общомедия

Република Нигер (на френски: République du Niger) е държава в Западна Африка. На север граничи с Алжир и Либия, на запад – с Буркина Фасо и Мали, на изток – с Чад, а на юг– с Нигерия и Бенин. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята Сахара. Страната носи името на река Нигер, която минава през територията ѝ и е основен водоизточник на населението. Столица е град Ниамей.

Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък индекс на човешко развитие. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на военна хунта. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на здравеопазване и образование са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на туарегите в крайните северозападни региони на страната.

Страната е богата на полезни изкопаеми като уран, въглища, желязо, злато и нефт.

История[редактиране | редактиране на кода]

Праисторически стенописи, изобразяващи жирафи, ибекси и други животни

За разлика от днес преди 5000 години Сахара и земите на днешен Нигер са били покрити от плодородни равнини. Там са съществували древни култури, занимаващи се със земеделие и животновъдство. Оставените от тези цивилизации рисунки свидетелстват за развито общество, опитомило различни видове животни, изработвало колесници и керамични съдове. Най-старите такива изображения са на възраст от около 12 000 години. Според доклад на ЮНЕСКО е възможно обработването на желязо в тази част на Сахара да е започнало около 1500 година преди Христа.[1]

Най-голямата държава, съществувала на територията на днешен Нигер, е царство Сонгхай. След нейното унищожаване в края на 16 век започват да се формират съюзи между туарегските племена. С времето техните конфедерации се изместват на юг и започват сблъсъци със Сокотския халифат. Първият западен изследовател, стъпил по тези земи, е шотландецът Мънго Парк, обиколил Сахара заедно с германеца Хайнрих Барт в търсене на изворите на река Нигер. Към 1900 г. пристигат френските колонизатори и през 1922 г. Нигер официално става френска колония, част от Френска Западна Африка.

След промени във френската конституция, даващи по-големи правомощия на колониите, на 4 януари 1959 г. в Нигер се провеждат избори за местен парламент, или т.нар. териториално събрание. Основните участници са Прогресивната партия на Нигер (местен клон на Африканското демократично движение, подобно на Чадската прогресивна партия) и Африканското социалистическо движение (познато като САВАБА). ППН е оглавявана от Амани Диори, а АСД – от Джибо Бакари. Прогресивната партия побеждава в изборите, печелейки 54 места в 60-местния парламент. Социалистическото движение печели едва 4 места, останалите 2 са спечелени от други партии. През 1959 г. Диори става президент и министър-председател с одобрението на много местни племенни вождове и с подкрепата на Франция. До 1960 г. френското правителство забранява всички партии, освен Прогресивната, превръщайки Нигер в еднопартийна държава.

Президентът на ФРГ Хайнрих Любке на посещение в Ниамей, 1969

На 3 август 1960 г. е обявена независимост. През декември същата година Народното събрание избира официално Диори за президент. Управлението му се характеризира със запазването на местните племенни структури, както и добрите отношения с Франция. Въпреки това администрацията му е силно корумпирана и правителството не успява да се справи с глада и сушата в началото на 1970-те. Това предизвиква вълна от недоволство, която обаче правителството игнорира. Междувременно отношенията между Нигер и Франция се влошават след посещението на Жорж Помпиду, който остава разочарован от организацията при добива на уран – суровина, изключително важна за френската енергетика и армия. Заедно с това нараства и етническото напрежение, понеже в кабинета на Диори не е имало представители от народите хауса и фула, които съставят 40% от населението на страната. Въпреки това президентът се задържа на власт и дори увеличава правомощията си, поемайки контрол над външното министерство и министерството на отбраната.

На 15 април 1974 г. началникът на Щаба на нигерската армия подполковник Сейни Кунче извършва военен преврат и сваля Диори от власт. Той установява военна хунта, разпуска парламента, суспендира конституцията и освобождава всички политически затворници, арестувани по време на предишния режим. Хунтата ограничава правата на гражданите и свободата на словото, но постига икономически напредък. Кунче умира през 1987 и е заменен от полковник Али Саибу, който управлява до 1993 година. Тогава се провеждат и първите демократични избори.

Страната обаче остава неспокойна – туарегите организират въоръжена съпротива срещу централната власт, докато новите институциите на президента и премиера не могат да постигнат политическа хармония и отношенията между тях са замразени. Туарегският бунт приключва с мирно споразумение през 1995 година, но кризата в правителството не е решена. Като цяло 1990-те години са белязани от размирици, вътрешнополитическа нестабилност, многобройни опити за изработване на демократична конституция и два преврата. След 2000 година конфликтът с туарегите се разгаря отново и добивът на уран бива прекъсван на места. През 2004 година се провеждат местни и президентски избори. За президент е избран Танджа Мамаду, но към края на втория си мандат той изразява желание да промени конституцията и да се кандидатира за трети път. Заради тези с действия Мамаду е свален от власт от военните, които впоследствие организират референдум за конституция и свикват нови избори на 31 януари 2011. Махамаду Исуфу, дългогодишен опозиционен водач от Нигерска партия за демокрация и социализъм е избран за президент на втори тур.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Нигер е полупрезидентска република.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Нигер е разделена на 7 административни региона и 1 район, включващ столицата на страната град Ниамей. Административните региони са подразделени на департаменти, чийто общ брой е 36.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сателитна снимка на Нигер
Оазисът Билма

Нигер е страна, разположена почти в сърцето на Сахара, без излаз на море. Около 80% от територията ѝ са заети от пустинята, останалите 20% са покрити от савана, подходяща за животновъдство и земеделие.[2]

Климатът е преобладаващо горещ и сух, но в най-южните части на страната е тропичен и по-влажен. Сезоните са 2 – сух и дъждовен (от март до май – сух горещ, от октомври до февруари – сух хладен, а от юни до септември – дъждовен).

Средната надморска височина е около 350 метра. Най-високата точка е Мон Багзан (2022 метра над морското равнище), а най-ниската са бреговете на река Нигер (200 метра над морското равнище).

Площта на Нигер възлиза на 1 267 000 км² – на шесто място по големина в Африка след Судан, Алжир, ДР Конго, Либия и Чад. Граничи с 6 държави – с Чад на изток, с Либия на североизток, с Нигерия и Бенин на юг, с Буркина Фасо на югозапад, с Мали на запад, с Алжир на северозапад. Общата дължина на границите е 5967 километра, от които:

  • 1497 км с Нигерия;
  • 956 км с Алжир;
  • 821 км с Мали;
  • 628 км с Буркина Фасо;
  • 354 км с Либия;
  • 266 км с Бенин

Основният водоизточник е една от най-дългите африкански реки – Нигер. Тя е дълга 4200 км, от които 500 текат на територията на страната. По-големи притоци също са важен водоизточник за населението. Това са Тапоа, Мекру, Сирба, Даргол и други. Едва 0,2% от общата площ на държавата са водни басейни.

Полезните изкопаеми включват уран (едни от най-големите запаси в света), петрол, въглища, калай, фосфати, злато, молибден, сол и гипс.

Население[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от населението на страната е съсредоточено в южната част на страната в близост до границата с Нигерия и Бенин. Около 94% от жителите на страната изповядват исляма.

Към 52% от населението на Нигер принадлежат на народа хауса, над 23% са от народите диерма и сонгай, а 8% са от берберите туареги.

74% от мъжете и 90% от жените са неграмотни.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Земеделец събира реколтата от просо

Икономиката на Нигер се базира почти изцяло на земеделието и животновъдството, както и на добива на уран. Сушата, високият прираст на населението и понижените цени на урана представляват основен проблем за страната.

Въпреки че е богата на природни ресурси, Нигер се нарежда сред най-бедните и слаборазвити държави в света поради преобладаващия пустинен терен, корупцията и ниската грамотност на населението, които предполагат липса на специалисти и на стимул за инвестиции.

Официалната валута е западноафриканският CFA франк. Средната работна заплата е една от най-ниските в света – $1 – 2 на ден. Уранът допринася за 72% от износните печалби. В района между река Нигер и границата с Буркина Фасо има значителни запаси на злато, към чийто добив проявяват интерес чужди компании.

Държавната Китайска национална нефтена компания е подписала споразумение за $5 млрд., според което Китай ще разработи нефтеното находище в района на Агадем, ще построи 2000-километров нефтопровод и рафинерия с капацитет 20 000 барела на ден. Работата по проекта започва през 2009.[3]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.