Йемен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Йемен
الجمهوريّة اليمنية
Знаме на Йемен
Герб на Йемен
(знаме) (герб)
Девиз: الله، الوَطَن، الثَورة، الوَحدة
(Бог, Държава, Революция, Единство)
Национален химн: الجمهورية المتحدة
Местоположение на Йемен
Местоположение на Йемен
География и население
Площ 527 970 km²
(на 48-мо място)
Столица Сана
Най-голям град Сана
Официален език арабски
Население
(пребр., 2013)
25 408 000
(на 48-мо място)
Управление
президент Абд Рабу Мансур Хади
министър-председател Ахмед Обеид бин Дагхр
История
Независимост

 обявено
обединение
1990
Икономика
БВП (ППС, 2009) 25,131 млрд $
(на 86 място)
БВП на човек (ППС) 1,061$[1]
Валута йеменски риал (YER)
Други данни
Часова зона AST (UTC+3)
Интернет домейн .ye
Телефонен код 967

Йемен (на арабски: اليَمَن), официално Република Йемен (на арабски: الجمهورية اليمنية), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция е обявен за Йеменска арабска република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Йемен е полупрезидентска република.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Страната има площ 527,9 хил. km² и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в km) със Саудитска Арабия – 1458, Оман – 310, и има брегова линия 2 080 km. Основната част от страната – централните и западните райони – са заети от Йеменските планини с най-висока точка връх Наби Шуайб (3 660 m). По крайбрежията са разположени тесни равнини, а на североизток – пясъчната и камениста пустиня Руб ал-Хали.

Климат
Показател Стойност
Тип климат сух тропичен
Средни температури януари ок. 22 ºС
юли 32 ºС
Валежи 40 – 100 mm


На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната на Персийския залив (1991 г.) новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт предприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население Мъже Жени
Брой на населението 20 975 000
Гъстота 32,2 д./km²
Естествен прираст 32
Средна продължителност на живота 52 г. 53 г.
Градско население 36%
Етнически групи Процент
йеменски араби
96,8%
Северни йеменски араби 75,8%
Южни йеменски араби 24,2%
други араби 1,2%
индо-пакистанци 0,9%
сомалийци 0,4%
други 0,7%
Конфесионален състав
мюсюлмани
99,6%
сунити 53,6%
шиити 46%
християни 0,2%
индуисти 0,2%


Култура[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]