Абасиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Абасидите са арабска династия, която управлява Багдадския халифат от 750 до 1258 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основателят на династията Абул-Абас ас-Сафах установява своята резиденция в ал-Хашим. След неговата смърт престолът е зает от брат му Абу-Джаафар, наречен ал-Мансур – „Победоностният“ (754 – 775 г.), когото считат за фактически създател на могъщата държава на Абасидите. През 762 г. той създава новата столица Багдад и я нарича „Мадинат ас-Салям“ – „Град на мира“. Известен представител на Абасидите е Харун-ар-Рашид (786 – 809 г.), който покровителства развитието на науката и културата, подпомага земеделието, търговията и занаятите и поддържа оживени международни контакти. Държавата на Абасидите достига забележителен разцвет през управлението на халифите ал-Амин (809 – 813 г.), Абдала ал-Мамун (813 – 833 г.), Мутадид (892 – 902 г.), с когото завършва „златният век“ на халифата. От 1055 г., когато Багдад е завладян от селджукските турци, Абасидите са само религиозни ръководители. Последеният им представител е ал-Мустасим (1242 – 1258 г.).

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • [1] Николов, Йордан и др. Средновековният свят. София, Ариадна, 2000. ISBN 954966015x. с. 9.

Източници[редактиране | редактиране на кода]