Фатимиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Фатимидите са арабска шиитска династия, владееща по-голямата част от мюсюлманския свят от началото на X до края на XII век[1]. Фатимидите вярват, че произхождат от Фатима, дъщеря на пророка Мохамед и жена на Али, четвъртият халиф и първи имам на шиитите. Водачът на Фатимидите се счита за не само за халиф, но и за „махди“-предопределен водач, богоизбран, праведен и безгрешен, поставен, за да прославя истинския ислям[2]:215. Фатимидите се противопоставят на върховенството на сунитския Абасидски халифат и основната им цел е да го заменят[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

През IX век на много места из ислямския свят се появяват исмаилитски мисионери, проповядващи бунт срещу сунитския Абасидски халифат. След множество неуспешни въстания, исмаилитите успяват да се закрепят в днешен Йемен. Оттам мисионерите им започват да посещават Северна Африка, където постигат най-големия си успех. През 909 г. Фатимидите идват на власт в Ифрикия, като свалят управляващите Аглабиди с помощта на берберите от клана Кутама. За разлика от предшествениците си, които се задоволяват със скромната си роля в покрайнините на Абасидския халифат, Фатимидите имат имперски амбиции и обявяват своя имам Abdullah al-Mahdi Billah, дотогава живеещ в нелегалност, за халиф и за „махди“-предопределен водач, богоизбран и безгрешен[3].

Преди Фатимидите и други управници на Египет и Северна Африка са успявали да си извоюват известна независимост от Абасидския халифат, но те изповядват сунитски ислям и признават върховенството на халифа в Багдад. Фатимидите напротив, вярват, че произхождат от Фатима, дъщеря на пророка Мохамед и жена на Али, четвъртият халиф и първи имам на шиитите. Те са против установения ред в халифата и не признават Абасидските халифи дори номинално, а ги обявяват за узурпатори и основната им политическа цел е да заменят сунитския Абасидски халифат в Багдад[4].

Първият им опит за нахлуване в Египет е през 913 г., но завършва с неуспех. Следват нови опити през 919 и 925 г., отново неуспешни. Едва през 969 г. Фатимидите покоряват Северен Египет и основават нова столица, недалеч от старата Фустат, наричайки я Кайро[2].

Фатимидите са пламенни мисионери и успяват да разпространят исляма в Йемен и в големи части на Египет. Контролират голяма част от Северна Африка, Сицилия и Сардиния. В края на X в. династията превръща Египет в свой основен център, разширява контрола си върху свещените за исляма Мека и Медина и изпраща проповедници на исляма в Индия и Централна Азия. Династията основава множество библиотеки и мисионерски училища. Въпреки успехите си Фатимидите и техните проповедници срещат силна съпротива сред другите мюсюлмански фракции. Често са обвинявани в прекомерно използване на силови методи при налагане на своя мироглед[2].

С течение на времето военните кампании започват да преобладават и се повяват разногласия между различните етноси, особено в армията: тюрки, суданци и нубийци. След XI век решаването на държавните въпроси преминава все повече в ръцете на военачалниците и везира. Край на Фатимидския халифат, толкова ненавистен за Абасидите, слага през 1171 г. верният сунит Саладин (1169 – 1193 г.) и основаната от него египетско-сирийска династия на Аюбидите (1169 – 1250 г.)

Владетели на Фатимидите[редактиране | редактиране на кода]

Владения на Фатимидите
  • ал-Махди (Abdullah al-Mahdi Billah) (909 – 934)
  • ал-Каим (934 – 946)
  • ал-Мансур (946 – 953)
  • ал-Муиз (953 – 975)
  • ал-Азиз (975 – 996)
  • ал-Хаким (996 – 1021)
  • ал-Захир (1021 – 1036)
  • ал-Мустансир (1036 – 1094)
  • ал-Мустали (1094 – 1101)
  • ал-Амир (1101 – 1130)
  • ал-Хафиз (1130 – 1149)
  • ал-Зафир (1149 – 1154)
  • ал-Фаиз (1154 – 1160)
  • ал-Адид (1160 – 1171)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Farhad Daftary: Fatimids; In Josef W. Meri (editor): Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Routledge/Taylor & Francis Group (2006), pp. 250 – 253
  2. а б в г Успенский, Фьодор. История на кръстоносните походи. София, Мария Арабаджиева, 2007. ISBN 9545843411. с. 275.
  3. Kennedy 2004, с. 313.
  4. Fāṭimid Dynasty | Islamic dynasty. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 28 декември 2019. (на английски)
  • Kennedy, Hugh. The Prophet and the Age of the Caliphates: The Islamic Near East from the 6th to the 11th Century. Second ed.. Harlow, Longman, 2004. ISBN 978-0-582-40525-7. (на английски)
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.