Австро-Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Австро-Унгарска империя
на немски: Österreichisch-Ungarische Monarchie
на унгарски: Osztrák-Magyar Monarchia
—  Лична уния, монархия  —
 
1867 — 1918  
 
 
 
 
 
 
Знаме на Австро-Унгария Герб на Австро-Унгария
Национален девиз
лат. „Indivisibiliter ac Inseparabiliter“
(бълг. „Неделимо и Неразделно“)
Национален химн
„Österreichische Kaiserhymnen“ (Австрийски императорски химн), още познат като „Volkshymnen“ (народен химн)

Местоположение на Австро-Унгария

Австро-Унгарската империя през 1914
Континент Европа
Столица Виена (официалната столица на страната) и Будапеща
Официални езици немски и унгарски
 - Неофициални хърватски, словашки, румънски, чешки, италиански, полски, русински, ромски, сръбски, словенски, идиш и украински
Религия католицизъм
Площ
 - Общо (1910) 676 615 km²
Население  
 - Преброяване 51 390 223 (1910)
Валута Австро-Унгарска крона
Днес част от
редактиране

Австро-Унгария (на немски: Österreich-Ungarn, на унгарски: Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия състояща се от две части - Представените в Имперското събрание кралства и земи (немски: Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (унгарски: A Magyar Szent Korona Országai). За по-кратко неформално са използвани наименования на двете части, разделени от река Лейта – Цислейтания ("земите отсам Лейта) и Транслейтания ("земите оттатък Лейта"). Австро-Унгария е съвкупност от територии, известни като "коронни земи" (Kronenländer), обединени в персонална уния в лицето на монарха, който е суверен на всяка една от тях. Toва е демонстрирано и от официалната титулатура на владетеля, който е: "Негово имперско и кралско апостолическо величество (име), по Божията воля император [кайзер] на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, на Далмация, Хърватско, Славония, Галиция, Лодомерия и Илирия, крал на Йерусалим, ерцхерцог на Австрия, велик херцог на Тоскана и Краков, херцог на Лотарингия, на Залцбург, Щирия, Каринтия, Крайна и на Буковина, войвода на Седмоградско [Трансилвания], маркграф на Моравия, херцог на Горна и Долна Силезия, на Модена, Парма, Пиаченца и Гуасталла, на Аушвиц и Затор, на Тешен, Фриаул [Фриули], Рагуза [Дубровник] и Зара [Задар], суверен граф на Хабсбург и Тирол, на Кюбург [днес в кантон Цюрих, Швейцария], Гориция и Градиска, владетел на Триент [Трентино] и Бриксен [Болцано-Бресаноне], маркграф на Горен и Долен Лаузиц и в Истрия, граф на Хоенемс, Фелдкирх, Брегенц, Зоненберг и т.н., владетел на Триест, на Катаро и на Вендската марка [Словенска Крайна], Велик войвода на Войводство Сърбия и т.н. и т.н."[1]> Просъществува от 1867 г., когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до края на Първата световна война, когато търпи поражение и се разпада през 1918 г.

Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 век. Дуалистичната монархия представлява конгломерат от различни територии с различни политически подсистеми, придобити от Хабсбургите чрез войни и бракове и обединява единадесет различни етнически групи. Двете най-многобройни националности, германци и унгарци, съставляват по-малко от половината от населението (съответно 12 и 10%)[2].

Населението на Австро-Унгария е около 40 млн. жители през 1890 г. и достига до 50 млн. през 1914 г. със средногодишен естествен прираст през този период от около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души. [3]

Още през 1867 г. е постигнат компромис, наричан Изравняване (на немски: Ausgleich; на унгарски: kiegyezés) за общите правила на управление. Изравняване идва да покаже, че държавата оттук насетне е съставена от две равностойни политически образувания в персонална уния. Монархът остава император на австрийските зами и крал на унгарските и заедно със съветници ръководи външната политика и общите армия и флот. Но двете половини имат отделни парламенти, отделни правителства, отделни бюджети и дори отделни армии (Ландвер в Австрия и Хонведи в Унгария). Двамата премиери и тримата общи министри на външните работи, войната и финансите образуват Министерски съвет, докато представители на парламентите разискват заедно в орган, наречен Делегациите. Парламентът на Австрия има долна камара – Райхсрат – избирана от всички пълнолетни мъже. Унгарският парламент е избиран от силно ограничена избирателна система само от етнически унгарци. В същото време в рамките на унгарското кралство хърватите имат свое отделно събрание със силно ограничени функции[2]. Дуалистичната система се отразява и на външната политика, като и двамата премиери трябва да бъдат консултирани по важните въпроси.

Във външнополитическо отношение през 80-те години на 19 век Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия, но той бързо престава да действа.

В началото на 20 век Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. [3]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На север Австро-Унгария граничи със Саксония, Прусия и Руската империя, на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и Адриатическо море, а на запад – с Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Бавария. (През 1871 г. Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на Германската империя).

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Империята в политическо отношение се дели на две половини. Кралствата и земите, представени в Имперското събрание, неформално наричана Цислейтания, е австрийската част на дуалистичната монархия. Управлявана е от Имперското събрание (немски: Reichsrat), заседаващо във Виена. Земите на свещената маджарска корона, неформално наричани Транслейтания–са унгарската част на дуалистичната монархия и са управлявани от Унгарското национално събрание (унгарски: Magyar Országgyűlés), заседаващо в Будапеща.

Етноси на територията на Австро-Унгария (1910 г.)

В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части:

Кралства и земи, представени в Имперското събрание[4](Австрия)
Провинция Столица
Ерцхерцогство Австрия под Енс (Долна Австрия) Санкт Пьолтен
Ерцхерцогство Австрия над Енс (Горна Австрия) Линц
Суверено графство Тирол с Инсбрук
- Област Форарлберг Брегенц
Херцогство Залцбург Залцбург
Херцогство Щирия Грац
Херцогство Каринтия Клагенфурт
Херцогство Крайна Любляна
Крайбрежие (с три коронни земи)
- Суверено графство Гориция и Градиска Гориция
- Маркграфство Истрия Пореч
- Свободен имперски град Триест с област Триест
Кралство Бохемия Прага
Маркграфство Моравия Бърно
Херцогство Силезия Опава
Кралство Галиция и Лодомерия

(включващо и)

Лвов
- Велико херцогство Краков Краков
- Херцогства Аушвиц и Затор
Херцогство Буковина Чернивци
Кралство Далмация Задар
Земи на свещената маджарска корона[5](Унгария)
Провинция Столица
Кралство Унгария и Войводство Седмоградско (Трансилвания) Будапеща
Кралство Хърватско и Славония Загреб
Свободен имперски град Фиуме и област Риека
Земи под съвместно управление[6] (кондоминиум)
Провинция Столица
Босна и Херцеговина (от 1908) Сараево

Владетели[редактиране | редактиране на кода]

Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (Негово императорско и кралско величество; учрежденията се наричат Императорски и кралски). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях е крал на Бохемия, или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на Хабсбургите.

Хабсбурги

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, дотогава под управлението на Османската империя и настъпва Босненската криза, която по-късно има като последица Сараевския атентат, станал повод за избухването на Първата световна война.

През 1914 г. Австро-Унгария влиза в състава на блока на Централните сили. Тя има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след тези в Руската империя и Германия.

Австро-Унгария на политическата карта на Европа, 1914 г.

Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта – южен Балкански, Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупират 2/3 от територията на Румъния.

През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италианския фронт, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.


Разпокъсване на империята[редактиране | редактиране на кода]

Разпокъсване на Австро-Унгария

Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.) според Сенжерменския договор. Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.

Принципът за самоопределение на съставните нации на Австро-Унгария и даване на възможност за автономното им развитие е споменат в Четиринадесетте точки на Уилсън. Според мирния договор тя изгубва Южен Тирол и полуостров Истрия в полза на Италия, Далмация, част от Каринтия, Крайна и Босна в полза на Югославия, Галиция в полза на Полша, Буковина в полза на Румъния, както и Бохемия и Моравия, които стават част от новосъздадената Чехословакия. Антантата забранява всякаква връзка с Германия - както използването на термина "Германска Австрия" от бъдещата австрийска държава, така и обединението с Германия (Аншлус).

Австрия[редактиране | редактиране на кода]

Австрия е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината – 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.

Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остават извън пределите на родината – 2 милиона в Трансилвания (Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившето унгарско кралство. Кралят Карл I от династията на Хабсбургите е свален.

Бохемия, Моравия и Словакия[редактиране | редактиране на кода]

Земите на австрийските провинции Бохемия, Моравия и Словакия, заедно със Закарпатска Рутения, сформират Чехословакия – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. Съгласието за формирането на обща държава e постигнато от Томаш Гариг Масарик, който организира чешките и словашките общности и политически сдружения извън границите на империята преди и по време на Първата световна война. Съглашението между чехи и словаци е плод на общи интереси. До формирането на общата държава контактите между двете нации не са особено интензивни. Предимно индустриалните Бохемия и Моравия (Чехия) и предимно аграрната Горна Унгария (Словакия) дори не са част от едно и също държавно формирование. Бохемия и Моравия влизат в австрийската част на империята, а словашките земи - в унгарската, както е видно и от официалното им наименование до 1918г. Но обединението на чехи и словаци е разглеждано като преграда пред германския и унгарския национализъм, тъй като значителни общности от австрийски германци и унгарци влизат в границите на новата държава и отказват да се примирят в това обстоятелство. От 13 млн. души 6 млн. са чехи, 3,5 млн. са австрийци, 2 млн. са словаци, 700 000 са унгарци, 500 000 русини и други по-малки етнически групи.

Словенските, хърватски и босненски земи[редактиране | редактиране на кода]

Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Кралство Югославия), поради заплахата от Италия, но най-вече за да не бъдат третирани като държави, загубили войната на предстоящата мирна конференция. Словения, Хърватско и Босна днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.

Краковската земя и Галиция стават част от новата държава – Полша.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://de.wikipedia.org/wiki/Gro%C3%9Fer_Titel_des_Kaisers_von_%C3%96sterreich
  2. а б Стивънсън 2008, с. 54 – 5.
  3. а б Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), от Проект Гутенберг (глави 2.I и 2.II)
  4. http://www.donaumonarchie.com/
  5. http://www.donaumonarchie.com/
  6. http://www.donaumonarchie.com/
  • Стивънсън, Дейвид. 1914 – 1918 Историята на Първата световна война. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-155-6. с. 927.