Австро-Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Австро-Унгарска империя
на немски: Österreichisch-Ungarische Monarchie
на унгарски: Osztrák-Magyar Monarchia
—  Лична уния, монархия  —
 
1867 — 1918  
 
 
 
 
 
 
Знаме на Австро-Унгария Герб на Австро-Унгария
Национален девиз
лат. „Indivisibiliter ac Inseparabiliter“
(бълг. „Неделимо и Неразделно“)
Национален химн
„Österreichische Kaiserhymnen“ (Химн на австрийския император), още познат като „Volkshymnen“ (народен химн)

Местоположение на Австро-Унгария

Австро-Унгарската империя през 1914
Континент Европа
Столица Виена (официалната столица на страната) и Будапеща
Официални езици немски и унгарски
 - Неофициални хърватски, словашки, румънски, чешки, италиански, полски, русински, ромски, сръбски, словенски, идиш и украински
Религия католицизъм
Площ
 - Общо (1910) 676 615 km²
Население  
 - Преброяване 51 390 223 (1910)
Валута Австро-Унгарска крона
Днес част от
редактиране

Австро-Унгария (на немски: Österreich-Ungarn, на унгарски: Osztrák-Magyar Monarchia) е дуалистична монархия състояща се от две части – Цислейтания (западната част) и Транслейтания (източната част). Императорът на Австрия е и крал на Унгария. Просъществува от 1867 г., когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до края на Първата световна война, когато търпи поражение и се разпада през 1918 г.

Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 век. Дуалистичната монархия представлява конгломерат от различни територии с различни политически подсистеми, придобити от Хабсбургите чрез войни и бракове и обединява единадесет различни етнически групи. Двете най-многобройни националности, германци и унгарци, съставляват по-малко от половината от населението (съответно 12 и 10%)[1].

Населението на Австро-Унгария е около 40 млн. жители през 1890 г. и достига до 50 млн. през 1914 г. със средногодишен естествен прираст през този период от около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души. [2]

Още през 1867 г. е постигнат компромис (на немски: Ausgleich; на унгарски: kiegyezés) за общите правила на управление. Монархът остава император на австрийските зами и крал на унгарските и заедно със съветници ръководи външната политика и общите армия и флот. Но двете половини имат отделни парламенти, отделни правителства, отделни бюджети и дори отделни армии (Ландвер в Австрия и Хонведи в Унгария). Двамата премиери и тримата общи министри на външните работи, войната и финансите образуват Министерски съвет, докато представители на парламентите разискват заедно в орган, наречен Делегациите. Парламентът на Австрия има долна камара - Райхсрат - избирана от всички пълнолетни мъже. Унгарският парламент е избиран от силно ограничена избирателна система само от етнически унгарци. В същото време в рамките на унгарското кралство хърватите имат своя отделна асамблея[1]. Дуалистичната система се отразява и на външната политика, като и двамата премиери трябва да бъдат консултирани по важните въпроси.

Във външнополитическо отношение през 80-те години на 19 век Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия, но той бързо престава да действа.

В началото на 20 век Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. [2]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На север Австро-Унгария граничи със Саксония, Прусия и Руската империя, на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и Адриатическо море, а на запад – с Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Бавария. (През 1871 г. Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на Германската империя).

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Империята в политическо отношение се дели на две половини – на Цислейтания, състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на Транслейтания – включващи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.

Етноси на територията на Австро-Унгария (1910 г.)

В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части (Земи на Короната) – Цислейтания (австрийска част), Транслейтания (унгарска част) и Босна и Херцеговина, която е подчинена и на двете:

Земи на короната в състава на Цислейтания и техните столици
Провинция Столица
Кралство Бохемия Праг (Прага)
Херцогство Буковина Черновиц (Чернивци)
Кралство Галиция и Лодомерия Лемберг (Лвов)
Ерцхерцогство Горна Австрия Линц
Кралство Далмация Спалато (Сплит)
Ерцхерцогство Долна Австрия Санкт Пьолтен
Херцогство Залцбург Залцбург
Херцогство Каринтия Клагенфурт
Херцогство Крайна Лайбах (Любляна)
Маркграфство Моравия Брюн (Бърно)
Херцогство Горна и Долна Силезия Тропау (Опава)
Княжеско графство Тирол Инсбрук
Провинция Форарлберг Брегенц
Херцогство Щирия Грац
Австрийско приморие Триест
Земи на короната в състава на Транслейтания и техните столици
Провинция Столица
Кралство Унгария Будапеща
Кралство Хърватско и Славония Аграм (Загреб)
Свободен град Фиуме Фиуме (Фиуме)
Земи на короната под общото управление
Провинция Столица
Босна и Херцеговина (от 1908) Сараево

Владетели[редактиране | редактиране на кода]

Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (Негово императорско и кралско величество; учрежденията се наричат Императорски и кралски). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях е крал на Бохемия, или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на Хабсбургите.

Хабсбурги

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, дотогава под управлението на Османската империя и настъпва Босненската криза, която по-късно има като последица Сараевския атентат, станал повод за избухването на Първата световна война.

През 1914 г. Австро-Унгария влиза в състава на блока на Централните сили. Тя има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след тези в Руската империя и Германия.

Австро-Унгария на политическата карта на Европа, 1914 г.

Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта – южен Балкански, Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупират 2/3 от територията на Румъния.

През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италианския фронт, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.

Последици от войната и разпокъсване на империята[редактиране | редактиране на кода]

Разпокъсване на Австро-Унгария

Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.). Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.

Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокъсана по безпринципен начин от окупаторските войски и от Сен-Жерменския договор.

Австрия[редактиране | редактиране на кода]

Австрия е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината – 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.

Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остават извън пределите на родината – 2 милиона в Трансилвания (Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившето унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.

Бохемия, Моравия и Словакия[редактиране | редактиране на кода]

Земите на австрийските провинции Бохемия, Моравия и Словакия сформират Чехословакия – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. От 13 млн. души 6 млн. са чехи, 3,5 млн. са австрийци, 2 млн. са словаци, 700 000 са унгарци, 500 000 русини и други по-малки етнически групи.

Словенските, хърватски и босненски земи[редактиране | редактиране на кода]

Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Кралство Югославия), поради заплахата от Италия. Словения, Хърватско и Босна днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.

Краковската земя и Галиция стават част от новата държава – Полша.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Стивънсън 2008, с. 54-5.
  2. а б Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), от Проект Гутенберг (глави 2.I и 2.II)
  • Стивънсън, Дейвид. 1914-1918 Историята на Първата световна война. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-155-6. с. 927.