Източен фронт (Първа световна война)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Източен фронт
Част от Първа световна война
Eastern Front (World War I).jpg
Информация
Период 17 август 1914 – 3 март 1918 г.
Място Източна Европа
Резултат Решителна победа на Централните сили
Воюващи страни
Централни сили:
Flag of the German Empire.svg Германия
Файл:Flag of Austria-Hungary 1869 – 1918.svg Австро-Унгария
Flag of Bulgaria.svg България (1916 – 1918)
Ottoman flag.svg Османска империя(1916 – 1917)
Антанта:
Flag of Russia.svg Руска империя
Flag of Romania.svg Румъния (1916 – 1918)


Flag of Russia.svg Руска република



Flag of Russian SFSR.svg Съветска Русия

Командири
Flag of the German Empire.svg Хелмут фон Молтке
Flag of the German Empire.svg Ерих фон Фалкенхайн
Flag of the German Empire.svg Паул фон Хинденбург
Flag of the German Empire.svg Ерих Лудендорф
Flag of the German Empire.svg Леополд Баварски
Flag of the German Empire.svg Александър фон Линзинген
Flag of the German Empire.svg Август фон Макензен
Flag of the German Empire.svg Макс Хофман
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Ерцхерцог Фридрих
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Конрад фон Хьотцендорф
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Артур фон Щраусенбург
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Ерцхерцог Йозеф
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Едуард фон Бьом-Ермоли
Flag of Bulgaria.svg Никола Жеков
Flag of Bulgaria.svg Стефан Тошев
Flag of Bulgaria.svg Стефан Нерезов
Flag of Russia.svg Николай Николаевич
Flag of Russia.svg Николай II
Flag of Russia.svg Николай Янушкевич
Flag of Russia.svg Юри Данилов
Flag of Russia.svg Николай Иванов
Flag of Russia.svg Михаил Алексеев
Flag of Russia.svg Василий Гурко
Flag of Russia.svg Алексей Брусилов
Flag of Romania.svg Константин Презан
Flag of Romania.svg Александру Авереску

Flag of Russia.svg Лавър Корнилов
Flag of Russia.svg Александър Керенски
Flag of Russia.svg Николай Духонин


Flag of Russian SFSR.svg Лев Троцки
Flag of Russian SFSR.svg Николай Кириленко

Източен фронт в Общомедия

Източен фронт е един от главните фронтове с военни действия през Първата световна война, сцена на на редица решителни сражения между силите на Русия и Румъния от една страна и тези на Централния сьюз от друга.

В първите месеци на войната имперската руска армия опитва инвазия в Източна Прусия но е победена от германците в битката при Таненберг. Същевременно Русия успешно навлиза в Галиция след като разбива силите на Австро-Унгария там.[1] В района на Полското кралство Германците опитват да превземат Варшава през октомври 1914, но не успяват. През 1915 г. обаче германската и австро-унгарската армии напредват, нанасяйки тежки поражения на Русия в Галиция и в Мазурското сражение, принуждавайки руската армия да премине в отстъпление. Великият княз Николай е заменен от самия цар на поста главнокомандващ на армията.[2] Няколко поредни руски офанзиви срещу Германия се провалят. Успешна руска операция срещу Австро-Унгария провежда генерал Брусилов.[3][4]

Кралство Румъния влиза във войната през август 1916, след като Антантата ѝ обещава Трансилвания (тогава част от Австро-Унгария). Румънската армия нахлува в Трансилвания и първоначално бележи успех, но е принудена да спре, а след това отблъсната от германската и австро-унгарската армия, когато България атакува в южната част на страната. Междувременно в Русия избухва Февруарската революция през февруари 1917. Цар Николай II е принуден да абдикира и е съвдадено Временно правителство начело с Георги Лвов, заместен по-късно от Александър Керенски.

Новосформираната руска република продължава участието си във войната на страната на Антантата до октомври 1917 г. Керенски инициира една офанзива през юли, но нейният провал причинява колапс в руската армия.

Трупащото се изтощение от тригодишната война води до избухването в Русия на Октомврийската революция и установяването в нея на Съветска власт. Новото правителство е принудено да търси примирие и започне приготовления за сключване на окончателен мирен договор. На 8 февруари 1918 година държавите от Централният съюз сключват Брест-Литовския мирен договор с Украинската народна република, а на 3 март и този със Съветска Русия[5][6]. По силата на постигнатото съгласие от бившата Руска империя се откъсват значителни територии, включително икономически значимата Украйна. Останала без подкрепа и в тежко положение на изолация Румъния подписва Букурещкия мирен договор от 7 май 1918, с което излиза от войната[7]. По силата на договора на Австро-Унгария се отстъпват карпатските проходи, Южна Добруджа е върната на България с допълнителна поправка на границата на север, а в Северна Добруджа е установен кондоминиум на четирите държави от Централния съюз[7][8].

След сключването на договорите Централните сили продължават да задържат значителна част от военните си сили на Изток до самия край на войната, въпреки влошаващото се положение по другите фронтове, защото под тяхна окупация попадат обширни области, обхванати от политически безредици.

География[редактиране | редактиране на кода]

Политико-географските особености на простиращия се от Балтийско море до Черно море фронт го правят първенец по териториални мащаби – той надминава почти четири пъти по дължина Западния фронт[9]. Именно огромният му размер, съчетан с равнино-хълмистия му характер, предоставя възможност за широкомащабни операции с големи военни сили и обуславя по-подвижния характер на военните действия в сравнение с тези на Западния фронт.

За времето на съществуването си от 1914 година до 1918 година фронта обхваща значителни територии от Централна и Източна Европа, включително цялата западна погранична област на Руската империя, Източна Прусия, Галиция и части от Силезия. Най-общо границите на тази обширна територия на интензивни военни действия се очертават на запад – от течението на река Висла и крепостите Данциг, Торун, Познан, Бреслау и Краков; на юг – от Карпатските планини, границите на Румъния и Черно море; на изток – от линията Петербург – Великие Луки – Смоленск – Гомел – Киев и Днепър; на север – от Балтийско море. В началото на войната дължината на фронта от Балтийско море до руско-румънската граница е около 850 до 900 км, но с намесата на Румъния във войната той бива удължен до над 1600 километра. Тази особеност предопределя и по ниската плътност на войските на Източния фронт, което прави възможността да се преодолее защитната линия на някоя от враждуващите страни по-голяма от колкото тази на Запад.[9] Липсата на добре развити пътна и железопътна мрежа на Изток прави по-трудно придвижването на войски към застрашени или пробити участъци от фронта. От друга страна недоброто състояние на транспортната мрежа и суровите зими често пречат на цялостното осъществяването и довършването на бързи и решителни настъпления.[9]

Военните действия на Изток, освен на обширна територия, се водя и при преобладаващо равнинен релеф, което благоприятства за развръщането на големи военни подразделения, като всяко от воюващите страни разполага в този голям район и с редица първокласни крепости, на които армиите и могат да се опрат при отбрана или настъпление.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. World War I – 1914 Opening Campaigns Kennedy Hickman.
  2. The Great Retreat, Eastern Front 1915 Military History Online. Michael Kihntopf.
  3. Brusilov Offensive Begins, June 4 history.com.
  4. Nicholas Golovin, Brusilov's Offensive: The Galician Battle of 1916, The Slavonic and East European Review, 1935 vol.13 No.39 pages=571 – 96
  5. Peace Treaty Between Ukraine and Central Powers, 9 February 1918.
  6. The Peace Treaty of Brest-Litovsk.
  7. а б The treaty of peace between Roumania and the Central Powers, 1 May 1918.
  8. 7 май 1918 г. Подписан е Букурещкият мирен договор между Централните сили и Румъния
  9. а б в Tucker. World War I: A Student Encyclopedia, стр. 611

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Spencer Tucker (2005 ): World War I: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO. ISBN 1851098798