Кавказки фронт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за фронта, част от Близкоизточния театър на ПСВ. За подразделението на Червената армия от 1917 г. вижте Кавказки фронт (армия).

Кавказки фронт
Близкоизточен театър през Първата световна война
Руски окопи в горите на Саръкамъш.
Руски окопи в горите на Саръкамъш.
Информация
Период29 октомври 1914 – 30 октомври 1918
МястоЗадкавказие
РезултатБрест-Литовски мирен договор
Батумски договор
Севърски договор
ТериторияОбразуване на нови държави в Кавказкия регион
Страни в конфликта
1914-1917:
Flag of Russia.svg Руска империя
1918:
Flag of Armenia.svg Армения
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Османска империя
1918:
Flag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Демократична република Азербайджан Демократична република Азербайджан
Демократична република Грузия Демократична република Грузия
Командири и лидери
Flag of Russia.svg Николай II
Flag of Russia.svg Иларион Воронцов-Дашков
Flag of Russia.svg Николай Николаевич-младши
Flag of Russia.svg Николай Юденич
Flag of Armenia.svg Товмас Назарбекян
Flag of Armenia.svg Андраник Озанян
Flag of Armenia.svg Драстамат Канаян
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Лионел Дънстервил
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Енвер паша
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Уехиб паша
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Абдул Керим паша
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Ахмед Изет Фургач паша
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Нури Килигил
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Фаик Сюлейман паша
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Али-Ага Шихлински
Flag of Germany (1867–1918).svg Фридрих Крес фон Кресенщайн
Демократична република Грузия Георги Квинитадзе
Сили
Flag of Russia.svg: ок. 1 000 000Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg: ок. 308 000
Жертви и загуби
Flag of Russia.svg: 140 000+ (до септември 1916 г.)
Flag of the United Kingdom (3-5).svg: 200+
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg: 300 000+ (до март 1917 г.)
Кавказки фронт в Общомедия

Кавказкият фронт е наименование на полето на военни действия от Кавказката и Персийската кампания на руските военни части срещу Османската империя. За руските войски те са отделни театри в Първата световна война.

Първият главнокомандващ на Кавказката армия е Иларион Воронцов-Дашков, а след него главнокомандващ е Николай Юденич.

В началото на Първата световна война Русия разглежда Кавказкия фронт като второстепенен спрямо Източния фронт, където са насочени основните руски ресурси. Крепостта Карс е завзета от Русия през 1877 г. по време на Руско-турската война и стратегическа цел на Османската империя е да си възвърне този район и излаза на Каспийско море.

Една турска офанзива би имала отвличащ ефект за прехвърляне на руски сили от Полша и Галиция и германските военни съветници я одобряват.[1] Германия снабдява турската Трета армия с необходимото снаряжение за битката.[2] Незабавната цел на т.нар. турска Кавказка кампания е да си върне Артвин, Ардахан, Карс и Батуми, а по-дългосрочната – да открие пътя към Тбилиси и да инициира бунт сред кавказките мюсюлмани.[1] Друга турско-германска цел е да се отреже пътя на руснаците към петролните ресурси около Каспийско море.[3]

След като на 2 ноември Русия обявява война на Турция, руските войски пресичат границата с Османската империя в т.нар. офанзива на Бергман (на турски: Bergmann Atağı; на руски: Берхманнский прорыв). Завързват се сражения в направлението Кьоприкьой. На десния фланг под командването на генерал Истомин руснаците настъпват към Олту. На левия фланг казаци под командването на генерал Баратов настъпват към Алашкерт и персийски Азърбайджан, след като форсират река Аракс. Това са кюрдски райони, където турците обявяват мобилизация и формират кюрдска конница. В отговор на руската офанзива турската Трета армия започва контранастъпление. След завързалите се боеве руските войски попадат под заплаха от обкръжение от двата фланга, но получават подкрепления и избягват опасността. Боевете продължават до 29 ноември и в тях руските войски понасят тежки загуби и спират настъплението.

В същото време турците също нахлуват на руска територия. На 5(18) ноември 1914 г. руските войски напускат град Артвин и отстъпват към Батуми. Със съдействието на въстаналите срещу руските власти аджарци цялата Батумска област преминава под турски контрол, с изключение на Михайловската крепост и Горно-Аджарския участък на Батумски окръг, както и град Ардаган от Карска област и значителна част от Ардагански окръг. На окупираните територии турците със съдействието на аджарците извършват масови убийства на арменци и гърци.[4]

След първите сражения, Саръкамъшкият отряд на руската армия се оказва откъснат напред от основните сили. Турското командване решава да се възползва от това и на 22 декември 1914 г., започва настъпление към стратегически разположения Саръкамъш, създавайки тежка ситуация за руските войски. В хода на ожесточените боеве, руснаците успяват да удържат града (на 31 декември турските войски получават заповед за отстъпление), и на свой ред преминават в настъпление на 3 януари 1915 г. Саръкамъшката операция завършва с тежко поражение на 3-та турска армия, която губи 90 000 убити, ранени и пленени, и 60 оръдия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Eugene Hinterhoff, The Campaign in Armenia. Marshall Cavendish Illustrated Encyclopedia of World War I, vol ii, pp. 499 – 503.
  2. A. F. Pollard. A Short History Of The Great War. chapter VI: The first winter of the war.
  3. The Encyclopedia Americana, 1920, v.28, p. 403.
  4. Давид Мартиросян: Трагедия батумских армян: просто „резня“ или предвестник армянского геноцида?