Балкански театър (Първа световна война)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Балкански театър
Първа световна война
BASA-1301K-1-4-17-Bulgaria in World War I.jpg
Българско военно подразделение атакува противникови позиции
Информация
Период от 28 юли 1914 до 4 ноември 1918 г.
Място Балкански полуостров
Резултат Победа на Антанта, абдикация на цар Фердинанд I, разпадане на Австро-Унгария, Ньойски договор, Трианонски договор
Воюващи страни
Централни сили:
Австро-Унгария Австро-Унгария
България България
Германия Германия
Ottoman flag.svg Османска империя
Антанта:
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Сърбия
Flag of Montenegro.svg Черна гора
Франция Франция
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
Италия Италия
Русия Руска империя
Румъния Румъния
Гърция Гърция
Командири
Австро-Унгария Конрад фон Хьотцендорф
Австро-Унгария Оскар Потиорек
Австро-Унгария Ерцхерцог Ойген
Австро-Унгария Херман Кьовес
Австро-Унгария Стефан Саркотич
България Никола Жеков
България Константин Жостов
България Климент Бояджиев
България Георги Тодоров
България Стефан Тошев
България Иван Луков
България Димитър Гешов
България Стефан Нерезов
България Сава Савов
България Владимир Вазов
България Христо Бурмов
Flag of the German Empire.svg Ерих фон Фалкенхайн
Германия Август фон Макензен
Германия Макс фон Галвиц
Германия Ото фон Белов
Германия Арнолд фон Винклер
Германия Куно фон Щойбен
Германия Фридрих фон Шолц
Ottoman flag.svg Абдул Керим паша
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Александър I Караджорджевич
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Радомир Путник
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Живоин Мишич
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Степа Степанович
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Петър Бойович
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Павле Юришич-Штурм
Flag of the Kingdom of Montenegro.svg Никола I
Flag of the Kingdom of Montenegro.svg Янко Вукотич
Франция Морис Сарай
Франция Луи Франше д'Еспере
Франция Пол Анри
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брайьн Махоун
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джордж Милн
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Хенри Уилсън
Италия Карло Петити ди Ротеро
Италия Ернесто Момбели
Гърция Панайотис Данглис
Гърция Емануил Зимвракакис
Сили
1914:
Австро-Унгария 462 000[1]
1915:
България 616 680[2]
1918:
България 877 392[3][nb 1]
1914:
State Flag of Serbia (1882-1918).svg 420 597[4][5]
1915:
State Flag of Serbia (1882-1918).svg 340 000 [6]
Жертви и загуби
Австро-Унгария Австро-Унгария:
28 276 убити
122 122 ранени
76 690 пленени и изчезнали
46 716 заболели
Общо: 273 804[7][nb 2]
България България[8][nb 3]:
87 500 убити
152 390 ранени
24,352 пленени и изчезнали
Общо: 264 242
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Сърбия[9]:
45 000 - 127 500[10] убити
133 148 ранени
152 958 пленени и изчезнали
Общо: 331 196 - 413 606
ФранцияФранция:
20,000[11] - 50,000[12] убити
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания[13]:
9,784 убити
17,008 ранени
2,674 пленени и изчезнали
Общо: 29 446
Италия Италия[11][nb 4]:
2 841 убити
5 353 ранени
10 000 други[14]
Общо: 18 194
Гърция Гърция[9]:
5 000 убити
21 000 ранени
1 000 пленени и изчезнали
Общо: 27 000
Балкански театър в Общомедия

Балканския театър на военни действия е един от театрите, на които се водят бойни действия през Първата световна война, обхващащ Балканския полуостров. Те продължават от самото начало на конфликта на 28 юли 1914 г. до 4 ноември 1918 г., когато Австро-Унгария сключва примирие. За този дълъг период от време на Балканския полуостров се сражават от страната на Антантата сръбски, черногорски, британски, френски, италиански, руски, румънски и гръцки войски, а от страна на Централните сили австро-унгарски, български, германски и турски войски.

Бойните действия между двата враждуващи блока протичат в няколко големи свързани по между си кампании: Сръбската кампания от 1914 г. до 1915 г.; боевете на Солунския фронт от 1916 г. до 1918 г. и Румънската кампания от 1916 г. до 1917 г. Така войната обхваща голяма част от Балканския полуостров, включително цялата територия на Сърбия, Черна гора и Албания, както и част от територията на Румъния,Гърция и България.

На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и още в същия ден подлага Белград на тежка артилерийска бомбардировка, отбелязвайки по този начин началото на военните действия на Балканите и на Първата световна война като цяло. Две седмици по-късно Двойната монархия започва първото си настъпление в неприятелска територия, но офанзивата и скоро претърпява поражение в битката при Цер и войските са изхвърлени от Сърбия. От септември до декември се провежда и втора мащабна операция на австро-унгарската армия, която завършва с още по-голямо поражение[15]. Сръбската армия от своя страна също е изтощена от ожесточените боеве, поради което към края на 1914 г. военните действия на Балканския фронт добиват позиционен характер.

През 1915 г. развитието на войната на всички фронтове и намесата на Италия водят до изпъкване значението на все още неангажираните балкански страни. От тях първа загърбва своя неутралитет България, която сключва през септември няколко съюзни конвенции и спогодби с Централните сили. Това позволява на германското и австро-унгарското върховно командване да организират нова голяма стратегическа офанзива срешу Сърбия целяща окончателния ѝ разгром и отваряне на сухоземните пътища с България и Османската империя. През октомври събраните за целта армии нахлуват в Сърбия и бързо постигат решителни успехи като за по-малко от три месеца окупират цялата територия на кралството, а българската армия осуетява опита на настанилите се в Солун англо-френски сили да предотвратят разгрома на съюзничката си[15]. Въпреки това сръбската армия успява да избегне унищожението и се евакуира на остров Корфу, а на българската армия е наредено да спре и да се окопае на гръцката граница.

В началото на 1916 г. Австро-Унгария окупира Черна гора и по-голямата част от Албания, където австрийците са посрещнати от италиански войски и скоро се установява фронтова линия. По същото време съвзелите се от отстъплението си англо-френските сили се възползват от пасивността на българската армия и през пролетта също заемат позиции по гръцката граници, образувайки по този начин нов балкански фронт наричан Солунски, Македонски или Южен фронт.

През август на страната на Антанта във войната се намесва Румъния, което разширява зоната на военни действия на Балканите създавайки за България нов Северен фронт в Добруджа. С цел да подпомогнат румънската армия съюзниците подсилени с реорганизираната сръбска армия, както и с италиански и руски части осъществяват голямо есенно настъпление на Македонския фронт. Въпреки това румънската армия претърпява пълно поражение от обединените сили на Четворния съюз, които до началото на 1917 г. окупират Добруджа и цяла Влахия, включително столицата Букурещ.

След интензивните военни действия през втората половина на 1916 г. на Балканския театър настъпва относително затишие, в което окончателно се установява позиционната война. През пролетта съюзниците започват ново голямо настъпление срещу българските войски в Македония, но то е бързо отблъснато и преустановено. След този неуспех съюзниците се съсредоточават върху осигуряването на тила си като принуждават гръцкия крал Константин да абдикира, което води до официалното включване във войната на Гърция[15]. Подсигурени по този начин от към гърба си и значително усилени войските на Антанта успяват през септември 1918 г. да постигнат решетилен пробив в българската отбрана при Добро поле, който води до подписване на примирие между България и Антантата на 29 септември 1918 г.

Сключеното примирие оставя в извънрено тежко положение войските на бившите български съюзници като липсата на пехота е особено осезаема[16]. Тежкото положение принуждава тези части непрекъснато да отстъпват, въпреки пристигането в края на септември и началото на октомври на германски и австро-унгарски подкрепления. Между 25 октомври и 1 ноември войските на Централните сили се прехвърлят на север от реките Сава и Дунав, а на 4 ноември Австро-Унгария сключва примирие с Антантата[17]. Това слага край на бойните действия на Балканите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Österreich-Ungarns letzter Krieg — Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1930. — Vol. 1. стр. 759. Означен е броят на всички служили на Балканския театър до средата на декември 1914 г.
  2. Крапчански. "Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г." стр. 112
  3. Нойков. "Защо не победихме" стр. 25
  4. http://www.vojska.net/eng/world-war-1/serbia/organization/1914/
  5. Thomas & Babac. "Armies in the Balkans 1914-1918" стр.12
  6. Österreich-Ungarns letzter Krieg — Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1932. — Vol. 3 стр. 356
  7. Österreich-Ungarns letzter Krieg — Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1930. — Vol. 1, стр. 759
  8. STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914-1920(стр.357) По данни на българското Военно министерство.
  9. а б STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914-1920(стр. 353)
  10. Source List and Detailed Death Tolls for the Primary Megadeaths of the Twentieth Century
  11. а б Villari. The Macedonian campaign стр.272
  12. The Eastern Front: 1915 - 1919
  13. STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914-1920(стр.291 и стр. 344)
  14. L'Armata Italiana in Macedonia 1916-1918
  15. а б в Николай Корсун (1939 ): Балканский фронт мировой войны 1914–1918 г.
  16. Дитерихъ. Сражения отъ Свътовната война. Томъ 11. стр. 139
  17. Дитерихъ. Сражения отъ Свътовната война. Томъ 11. стр. 164-167
  • Според Крапчански(стр.114) към 1 септември 1918 г. българската армия има числен състав 855,175 души, но в книгата "Урокът от Добро поле" на Д. Азманов(стр. 12) също се посочва обща численост от 878,000 души.
  • 273,804 са загубите понесени от австро-унгарската армия до февруари 1915 г. Към тях трябва да се прибавят още около 18,000 военни жертви понесени по време на операциите за окончателното разбиване на Сърбия през есента на 1915 г, както и неизвестен брой загуби претърпени в борбата срещу италианците в Албания и при последните боеве на Балканите след българското примирие през 1918 г.
  • Броят на убитите се разпределя по следния начин: 48,917 убити в бой; 13,198 загинали от рани; 888 убити случайно при инциденти; 24,497 загинали от болест. По признание на българските власти данните за загубите вследствие на заболяване и лишения по време на отстъплението на армията през септември 1918 г. не са пълни. Броят на пленените и изчезналите се разпределя по следния начин: 13,729 изчезнали и 10,623 пленени(но само до 31 декември 1917 г.).
  • Загуби само на Солунския фронт без тези претърпени от италианските войски в Албания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Крапчански. „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.“. Военно издателство, София; 1961 г.
  • Стефан Нойков. „Защо не победихме“. Печатница на армейския военно издателски фонд, София; 1922 г.
  • Александъръ Ганчевъ. „Войнитъ презъ Третото Българско Царство“. Родна мисълъ.
  • Генералъ-лейтенантъ отъ запаса Дитерихъ. „Сражения отъ Свътовната война. Томъ 11. Краятъ на Свътовната война на Македонския фронтъ“. Военно-исторически сборникъ, кн. 3 и 4; 1927 г.
  • ((ru)) Николай Корсун (1939 ): Балканский фронт мировой войны 1914 – 1918 г. Воениздат НКО СССР.
  • ((en)) Spencer Tucker (2005 ): World War I: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO. ISBN 1851098798
  • ((en)) The War Office (1922). STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920 ISBN 9781847346810
  • ((de)) Österreich-Ungarns letzter Krieg – Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1930. – Vol. 1.
  • ((en)) Villari, Luigi. The Macedonian campaign. T.F. Unwin ltd, 1922.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България