Пашендейлска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Битка при Пашендейл
Западен фронт на Първата световна война
Chateauwood.jpg
Информация
Период 31 юли – 10 ноември 1917(3 месеца and 6 дни)
Място Пашендейл, Белгия 50°54′1″N 3°1′16″E
Воюващи страни
Flag of the United Kingdom.svgБританска империя
Flag of France.svgФранция
Flag of Belgium.svgБелгия
Flag of the German Empire.svgГерманска империя
Командири
Flag of the United Kingdom.svg Дъглас Хейг
Flag of the United Kingdom.svg Хюбът Гоу
Flag of the United Kingdom.svg Хърбърт Плъмър
Flag of France.svg Франсоа Антоан
Flag of Belgium.svg Луи Рукуой
Flag of the German Empire.svg Ерих Лудендорф
Flag of the German Empire.svg Рупрехт Баварски (Престолонаследник)
Flag of the German Empire.svg Фридрих Сикст фон Армин
Сили
50 британски, 6 френски дивизии 77 – 83 немски дивизии
Жертви и загуби
200 000 – 448 614 217 000 – 410 000
Битка при Пашендейл в Общомедия

Битката при Пашендейл (известна още като Третата битка при Ипър, англ. Third Battle of Ypres, нем. Flandernschlacht, фр. Deuxième Bataille des Flandres) е голяма кампания през Първата световна война, водена от държави Антантата и Германската империя. Част е от борбата за покрайнините на белгийския град Ипър на Западния фронт от 31 юли до 10 ноември 1917 година. Битката носи името на едно от билата близо до Ипър – Пашендейл.

Счита се за една от най-кървавите битки, над половин милион човека умират, а през 1938 в мемоарите си Лойд Джордж пише „Пашендейл наистина бе едно от най-големите бедствия на войната“. След всичките жертви са били превзети само 8 км.

Офанзивата е започната от Антантата за контрол над железопътни линии в областта. Дългото време между битката при Месен (7 – 14 юни), вътрешни проблеми във френската армия, влошаване на времето германските сили издържат повече от очакваното.

Предистория и начало[редактиране | редактиране на кода]

Борба за Белгия се води още от началото на войната, когато Германската империя навлиза в нейните територии на 4 август 1914 г. Северната част на Белгия има излаз на Атлантическия океан, откъдето германците могат да пускат подводници. За контрол над Ипър вече има две битки, точно защото се оказва стратегически важен.

Първата битка се оказва провал и за двете страни. Имат недостиг на жива сила и не успяват да преминат през защитите на противника (траншеи, артилерия) дали заради остаряла технология, или заради остаряла тактика. Към края ѝ немците нападат добре защитени позиции и губят 70% от хората в атаката. В крайна сметка около 58 000 войници от Антантата и около 47 000 на Германската империя стават жертва на военните действия.

Останалото от пазарния площад на Ипър.

Втората битка е първата с масово използване на химически оръжия от страна на Германия. Град Ипър се превръща в руйни, а покрайнините му – в лунен пейзаж (и двете ще се случват още много пъти, особено на Западния фронт, където се води позиционна война и се използва много артилерия). Загубите са около 87 хиляди за Антантата (приблизително 7000 от които умират от химическо оръжие) и около 35 хиляди за Германия. В резултат се развиват не само бойните отровни вещества, но и начини за справяне с тях. Химически оръжия ще се използват и по-натам в Първата световна. Интересен факт е, че евентуално, за да могат войниците да носят противогази, е трябвало да са обръснати или да имат малък мустак, което пък след връщането им по родните места след края на войната става новата мода.

Битката при Месине е битка за друго било край Ипър и в периода 7 – 17 юни 1917 г. Британците копаят под немските позиции още от 1915 и слагат общо 1 000 000 тона експлозиви, но немците прилагат мерки за противодействие. Випреки това повечето експлозиви се взривяват и само през първия ден са превзети повечето от целите на британското командване.

Битки[редактиране | редактиране на кода]

През април и юни британското командване планира своята атака, за да се възползва от победата при Месине. Планът им няма за цел твърде бърза победа над немците, тъй като не могат да стигнат до тяхната линия Flandern I Stellung, която е на 9 – 11 км зад фронта. Планът на Пета армия е по-амбициозен и предполага, че могат да се вземат килиметър-километър и половина територия още първия ден.

Юли – Август[редактиране | редактиране на кода]

Битката за билото Пилкем е британската атака, започната в 3:50 сутринта на 31 юли. На север е доста успешна и прибиват около 2,5 км навътре, а после стават 3,7 км. На юг британците се изправят срещу много тежък обстрел на германската артилерия. Германците контраатакуват и избутват 3 противникови бригади, които в крайна сметка губят 70% от хората си. Контраатаката е спряна от калчищата, както и от артилерийски и къртечен обстрел.

Превземането на Вестхоек се случва на 10 август с цел да превземе още от задните позиции на платото Гхелувелт. Атаката е първоначално успешна, но немците контраатакуват и до около 7 вечерта са си върнали почти всичко.

Битката за хълм 70 е в периода 15 – 25 август. През юни по тези територии е имало друга британска операция, но тя така и не напада този хълм, който е на около 48 км от Упър. Канадския корпус се изправя срещу пет германски дивизии. Атаката е сравнително успешна. По-късно един немските щаб офицери споменава, че тази загуба коства временното освобождаване на войниците във Фландрия, които вече били изморени от дълги боеве.

Битката за Лангемарк е между 16 и 18 август. Хюбърт Гоу желае да превземе малко територия зад третата немска защитна линия Wilhelm Stellung. Затова започва битката при Лангемарк, но събитията в нея са сходни с тези при Вестхоек. Сега обаче германците се опитват и да вземат част от британските позиции, но са отблъснати и то с много загуби. В крайна сметка британците и французите атакуват пак и взимат определените цели.

Времето играе важна роля в доста от битките в историята (напр. битката при Гавгамела или битката при Ажинкорт). Пашендейл не е изключение. През първия ден на операцията вали 12,5 мм, а на 4 август – 63 мм. Почти всеки ден вали през целия август. Въпреки това лятното слънце бързо кара почвата да изсъхне и няма проблеми във воденето на офанзиви.

Атаката при Вердюн от 20 – 26 август, която французите предприемат, е с цел подпомагане на британските офанзиви във Фландрия. Успешна е и даже французите взимат 10 – 11 хиляди военнопленници.

Септември – Октомври[редактиране | редактиране на кода]

През август, немците задържат платото Гхелувелт, което води до много загуби, а и без това немците имат проблеми с живата сила. Вече британските и немските тактики се променят. Първите раешават да започват по-дребни територии, но важни тактически позиции с помощта на артилярия и/или на въздушните сили. За да си подсигурят достатъчно артилерия е необходимо време и затова няма по-големи военни действия за около 2 – 3 седмици. В резултат на тези промени и германското командване взима различни решения. Първо, те спират да контраатакуват толкова. В даден момент започват да променят формациите си от хора, което води и до незнание на точната им позиция. Това от друга страна не позволява тежките артилерийски залпове от началото на август.

Ранени след Менин Роъд

Битката за билото Менин Роъд започва на 20 и завършва на 25 септември. Британците използват събраната артилерия – 575 тежки и средни оръдия и още 720 гаубици, за унищожението на немските укрепени позиции – бункери и картечни гнезда. Сутринта на 20 атакуват 13 км дълъг фронт и пробиват на 1.4 км в германските линии. Има няколко немски контраатаки, но те се провалят. Около 25 има една сравнително успешна, но с доста загуби и от двете страни и още идния ден германцити отново губят позицията. Контраатаката включвала подкрепа от въздуха, 64 артилерийски оръдия

Битката за Полигон Ууд също започва с британска атака – този път на 26 септември от 5:50 сутринта. Британците продължават пътищата и жп линиите по-близо до фронта за улеснение на преноса на муниции. Германските сили имат няколко неуспешни контраатаки.

Октомври – Ноември[редактиране | редактиране на кода]

Битката за Бруудзайнде – 4 октомври, е последната атака на Хърбърт Плъмър при добри метеорологични условия. Целта ѝ е довършване на превземането на платото Гхелувелт и превземането на билото Бруудзайнде. Атаката е на 13 км дълъг фронт, но се срещат с немска операция за контраатака Hohensturm, в ничията земя (земята между окопите и защитни позиции на двете страни). Там германците са подвластни на британксата артилерия и огромен брой от хора губят живота си заради това. След това има друга промяна в тактиките им – ще държат повече от хората си зад защитните линии и ще използват своята артилерия, за да унищожат британската. Започват се планове за бавно отстъпление от региона.

Битката при Поелкапел е обща операция на британците и французите, започната на 9 октомври на фронт 12 км. Атаката е донякъде рискована, води до големи загуби и на двете страни.

Селище на Пашендейл – преди и след битката

Първа битка при Пашендейл отново е британско-френски опит за превземане на позиции. Началото е 12 октомври, но по средата на битката започва да вали обилно. Атаката се проваля и 13 000 войници на Антантата загиват. На идния ден е решено военните действия да се спрат до подобряване на метеорологичните условия.

Терена през който минават канадците по време на Втората битка при Пашендейл

Битката за Ла Майсон започва с помощта на френския премиер Филип Петен, както и други френски политици. Подготовленията започват на 17 октомври, а битката – на 23. Още през първия ден германците губят 180 оръдия и 11 157 от тях стават военнопленници. Французите пробиват 6 км в линиите им и превземат градчето и укреплението Ла Майсон, което им помага за контрола на едно било. В резултат немците отстъпват към северната част на долината Айлет през ранния ноември.

Втора битка при Пашендейл е серия атаки от 26 октомври до 10 ноември. В първата част канадските части превземат целта си – Уулф Копс, но 4-та Канадска дивизия губи позиции на Деклайн Копс поради немски контраатаки и проблеми с комуникацията. Втората част съпва върху стореното от предната с цел последен щурм над Пашендейл. На юг бързо се превзема Крест Фарм, откъдето после се пускат разузнавателни отряди. На север обаче гермаските сили издържат много повече. За седем дни спират военните действия, след което сутринта на 6 ноември за по-малко от 3 часа канадските дивизии стигат до последната си цел и превземат Пашендейл. Н 10 ноември се водят бойни действия за Хълм 52, което е края на кампанията, въпреки че 1 – 2 декември се напада билото Полдерхоек и има малки операции през новата година.

Резултати и памет[редактиране | редактиране на кода]

За броят на жертвите се спори до днес. Оригинално британските жертви са били смятани за 244 897, а немските около 400 000. В трети том на Sanitätsbericht (1934) пише, че немските загуби са около 217 хиляди, а историк добавя към тях и почти 200 хиляди леко ранени. Числата варират между 200 – 448 хиляди за Великобритания и 217 – 410 хиляди за Германия според различни историци. Великобритания пленява и 24 065 германци, за което няма спорове.

Паметника Тайн кот

Менинската врата (Menin Gate Memorial to the Missing) е създадена в памет на войниците от Британската общност. Жертвите от Великобритания и Нова Зеландия след 16 август са в Тайн кот(Tyne Cot Commonwealth War Graves Cemetery and Memorial to the Missing). Един от най-новите паметници е шотландски (с формата на келтски кръст) – в чест на 9-та и 15-та дивизии, взели участие в битката. Има редица други паметници в държавите участвали в битките.

Шведската метал група Сабатон има песен The Price of a mile – Цената на миля в която се пее за ужасните условия на бойното поле е написана за битката при Пашендейл. Британската метъл група Iron Maiden имат песен Paschendale, в която се говори от гледната точка на войник.

В канадският филм Passchendaele, сюжетът се развива около Първата световна война и главния герой се озовава във Фландрия на бойното поле при Третия Ипър.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Miles, W. (1991) [1948]. Military Operations France and Belgium 1917: The Battle of Cambrai. History of the Great War Based on Official Documents by Direction of the Historical Section of the Committee of Imperial Defence. III (Imperial War Museum and Battery Press ed.). London: HMSO. ISBN 978-0-89839-162-6.
  • Robbins, S. (2005). British Generalship on the Western Front 1914 – 18: Defeat into Victory. Abingdon: Frank Cass. ISBN 978-0-415-35006-8.
  • Albertini, L. (2005) [1952]. The Origins of the War of 1914. III (repr. ed.). New York: Enigma Books. ISBN 978-1-929631-33-9.
  • Bean, C. E. W. (1941) [1933]. The Australian Imperial Force in France, 1917. Official History of Australia in the War of 1914 – 1918. IV (11th ed.). Canberra: Australian War Memorial. ISBN 978-0-7022-1710-4.
  • Boraston, J. H. (1920) [1919]. Sir Douglas Haig's Despatches (repr. ed.). London: Dent. OCLC 633614212.
  • Doughty, R. A. (2005). Pyrrhic Victory: French Strategy and Operations in the Great War. Cambridge, MS: Belknap Harvard. ISBN 978-0-674-01880-8.
  • Edmonds, J. E. (1925). Military Operations France and Belgium, 1914: Antwerp, La Bassée, Armentières, Messines and Ypres October–November 1914. History of the Great War Based on Official Documents by Direction of the Historical Section of the Committee of Imperial Defence. II. London: Macmillan. OCLC 220044986.
  • Edmonds, J. E. (1993) [1932]. Military Operations France and Belgium, 1916: Sir Douglas Haig's Command to the 1st July: Battle of the Somme. History of the Great War Based on Official Documents by Direction of the Historical Section of the Committee of Imperial Defence. I (Imperial War Museum and Battery Press ed.). London: Macmillan. ISBN 978-0-89839-185-5.
  • McRandle, J. H.; Quirk, J. (3 July 2006). "The Blood Test Revisited: A New Look at German Casualty Counts in World War I"70. Lexington, VA: The Journal of Military History: 667 – 701. ISSN 0899-3718
  • Marble, S. (2003) [1998]. The Infantry Cannot do with a Gun Less: The Place of the Artillery in the BEF, 1914 – 1918 (PhD). New York: Columbia University Press. ISBN 978-0-231-50219-1. Retrieved 23 March 2014.
  • Simpson, A. (2001). The Operational Role of British Corps Command on the Western Front 1914 – 18 (PhD). London: London University. OCLC 557496951. Retrieved 16 January 2017.