Битка за Саръкамъш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка за Саръкамъш
Първа световна война
Sarikam.jpg
Руски окопи в горите на Саръкамъш
Информация
Период 22 декември 191417 януари 1915
Място Саръкамъш, Карска област, Руска империя
Резултат победа на Руската империя
Воюващи страни
Русия Руска империя
  • Армения арменски доброволци
Турция Османска империя
Командири
Русия Николай Юденич
Армения Аршак Гавафян
Армения Амазасп Срванцтян
Турция Енвер паша
Турция Хафъз Хакъ паша
Сили
Руска кавказка армия

60 000[1][2][3]

Турция Трета турска армия

118 000[4][notes 1]

Жертви и загуби
16 000 – 30 000 убити, ранени и болни[5][6] 47 000 – 90 000 убити[7]
7 000 – 50 000 военнопленници[7]
10 000 ранени[7]
Битка за Саръкамъш в Общомедия

Битката за Саръкамъш (на арменски: Սարիղամիշի ճակատամարտ (Sarighamishi chakatamart), на руски: Сражение при Сарыкамыше; на турски: Sarıkamış Harekatı) е сражение между Руската и Османската империи в рамките на Първата световна война. Протича от 22 декември 1914 до 17 януари 1915 и е част от Кавказката кампания.

Изходът от сражението е разгром за турците и победа за руснаците. Турците прилагат стратегия на голяма мобилност на войските с оглед пристигането им на място в точно определено време. Този подход е свързан с тактика, прилагана от германците и от Наполеон.[8] Османските войски, зле подготвени за тежките зимни условия, понасят най-много загуби в планините Алахакбер (на турски: Allahüekber Dağları) на Източен Анадол.[8]

Впоследствие командирът на османците Енвер паша хвърля вината за поражението върху арменците и битката служи като прелюдия за арменския геноцид.[9]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война Русия разглежда Кавказкия фронт като второстепенен спрямо Източния фронт, където са насочени основните руски ресурси. Крепостта Карс е завзета от Русия през 1877 г. по време на Руско-турската война и стратегическа цел на Османската империя е да си възвърне този район и излаза на Каспийско море.

Една турска офанзива би имала отвличащ ефект за прехвърляне на руски сили от Полша и Галиция и германските военни съветници я одобряват.[6] Германия снабдява турската Трета армия с необходимото снаряжение за битката.[10] Незабавната цел на т.нар. турска Кавказка кампания е да си върне Артвин, Ардахан, Карс и Батуми, а по-дългосрочната – да открие пътя към Тбилиси и да инициира бунт сред кавказките мюсюлмани.[6] Друга турско-германска цел е да се отреже пътя на руснаците към петролните ресурси около Каспийско море.[11]

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

Бойно поле[редактиране | редактиране на кода]

Войници от турската Трета армия в зимно снаряжение

Зоната на военните действия между Черно море и езерото Ван е широка 1 250 – 1 500 километра, което силно затруднява военното съсредоточаване.[12] Операцията протича на плато с надморска височина 1 500 – 2 000 m. Основното затруднение в региона са лошите пътища, като от турската страна инфраструктурата е лоша или липсва. Основното предимство на Русия е железопътната линия между Карс и Гюмри в Армения, с гара в Саръкамъш,[13] с дължина 24 km до границата.[13] Единственият път през Кавказките планини са високопланинските проходи, в които са разположени градовете Карс и Саръкамъш. Всички други планински пътища са непроходими за артилерия. Противниковите войски са концентрирани на около 80 km от двете страни на границата в близост до Карс от руската страна и Ерзурум от турската страна.[8]

Трета турска армия е под командването на Енвер паша, с главен щаб в Ерзурум. Общият брой на войските, включително 83 000 редовни войници, резерви и гарнизона на Ерзурумската крепост, достига 118 000, а по други оценки, отчитащи транспортните и обслужващи сили и военната полиция – 150 000.[4] Турците разполагат със 73 картечници и 218 артилерийски единици.[4] Османската армия обаче не е подготвена за кампания в тежки зимни условия.[6]

Руската Кавказка армия разполага с 100 000 души и е добре оборудвана.[8] Обаче след поражението при Таненберг през септември 1914 г. почти половината от нея е предислоцирана на Пруския фронт и в Кавказ остават 65 000 души.[6] За компенсация с посредничеството на кмета и епископа на Тбилиси са сформирани арменски доброволчески отряди от арменци.[14] Това не е прецедент, тъй като арменски запасняци вече са били мобилизирани за европейския театър на бойните действия.[14] Отрядите са съставени от арменци, които не са граждани на руската империя и не са задължени да служат.[14] Освен тях в руската Кавказка армия има и други неруски народности, които служат или като доброволци, или като редовни войници и офицери. В частност, това са православни християни от околностите на Краска област като грузинци и кавказки гърци, които приемат службата в императорската руска армия като средство за постигане на собствената си цел – отвоюване на териториите с православно население от мюсюлманите.

Първоначално са създадени четири доброволчески батальона. В Карска област, на фронта срещу Ерзурум, действат 3-ти батальон под командването на Амазасп Срванцтян и 4-ти батальон, воден от Аршак Гавафян.[15] Главнокомандващ на Каквказкия военен район е Иларион Воронцов-Дашков.[8], подпомаган от генерал Александър Мишлаевски, а генерал Юденич е началник-щаб.

Сражения[редактиране | редактиране на кода]

Руски плакат от 1915 г.

След първите сражения на Кавказкия фронт през ноември 1914 г., Саръкамъшкият отряд на руската армия (около 53 батальона, 138 оръдия и 40 казашки сотни) овладява Кара-Дербентския планински проход и Кьоприкьойската позиция, разположена по средата на пътя между турската граница и Ерзурум, но се оказва откъснат от основните сили. Турското командване вижда възможност да се опита да го обкръжи от десния фланг и да удари в тил, като прекъсне железопътната линия Саръкамъш – Карс. Оперативният замисъл разчита на бързината на придвижване на мобилни турски отряди, както и снабдяване с продоволствие от местното мюсюлманско население. Операцията е одобрена от германското командване (началник-щаб на турската Трета армия е немски офицер, генерал-лейтенант Бронзарт фон Шелендорф, командирите на корпуси са възпитаници на германската военна школа).

На 22 декември 1914 г. турците започват настъпление, създавайки тежка ситуация за руските войски. Саръкамъшкият отряд отблъсва фронталната атака, а след един ден в щаба му пристигат генералите Мишлаевски и Юденич. Генерал Мишлаевски организира отбраната, но в най-решителния момент оценява обстановката неправилно, дава заповед за отстъпление и заминава за Тифлис, където докладва за заплахата от турско нахлуване, с което предизвиква дезорганизация на тила на руската армия[notes 2]. Генерал Юденич поема командването на 2-и Туркестански корпус, а целият Саръкамъшки отряд както и преди се командва от генерал Бергман, командир на 1-и Кавказки корпус.

На 25 декември турците извършват обходна маневра, заемат Бардус и се насочват към Саръкамъш. Времето обаче е мразовито, войниците не са добре оборудвани за него и това не само намалява темповете на настъплението, но води и до значителни (многохилядни) загуби.

Руската отбрана на Саръкамъш е малобройна, но от основния фронт започват да се прехвърлят подкрепления, сред които се откроява Кубанската бригада под командването на генерал М. Пржевалски. С тяхна помощ на 29 декември руснаците отхвърлят противника и преминават в контранастъпление. На 31 декември турските войски получават заповед за отстъпление. На 2 януари руските сили си връщат Бардус, на 4 януари целият турски 9-и корпус е обкръжен и пленен. Остатъците от 10-и корпус са принудени да отстъпят, и към 17 януари Саръкамъшската операция завършва с тежко поражение на 3-та турска армия, която губи 90 000 убити, ранени и пленени и 60 оръдия.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на операцията, руската армия пренася военните действия изцяло на територията на Турция и си открива пътя към Анадолското плато.

Саръкамъшката операция повлиява реорганизацията на управлението на Кавказката армия през януари 1915 г.

Енвер паша хвърля вината за поражението върху арменците и битката служи като прелюдия за арменския геноцид.[9].

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Руснаци наблюдават замръзналите тела на турски войници

В началото Трета османска армия наброява 118 000 бойци. Този брой намалява до 42 000 боеспособни войници през януари 1915. Цифрите за османските жертви са противоречиви поради спорове какво точно да включват. Официалната турска история посочва 32 000 убити, 15 000 умрели от болести, 7 000 взети в плен, 10 000 ранени, т.е. 50 000 души общо.[16] Броят на жертвите продължава да расте дори след края на бойните действия, защото турската армия е изправена пред епидемия от тифус .[17] Друг източник (TAF) посочва цифрата 60 000 за целия период. Руснаците пленяват 7 000 души, включително 200 офицери. Тези военнопленници прекарват следващите три години в малко градче на изток от Москва и след падането на царизма им е разрешено да се върнат в Османската империя.

Руските загуби са 16 000 убити в боевете, 12 000 умрели от болести, предимно вследствие на измръзване.[6] Според TAF броят е 30 000 жертви общо без посочване на подробности.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Различните източници посочват различни цифри. Първоначалният състав на Трета армия е 118 000 (закръглено до 120 000) войници. Други източници посочват 75 660 (закръглено до 80 – 90 000).
  2. През януари 1915 г. той е отстранен от командването, а през март е уволнен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mikaberidze A. Conflict and Conquest in the Islamic World: A Historical Encyclopedia. ABC-CLIO. 2011. P. 798
  2. Eggenberger D. An Encyclopedia of Battles: Accounts of Over 1,560 Battles from 1479 B.C. to the Present. Courier Corporation. 2012. P. 386
  3. Pope S., Wheal E.-A. Dictionary of the First World War. Pen and Sword. 2007. P. 421
  4. а б в Edward J. Erickson, Ordered to Die: A History of the Ottoman Army in the First World War. Westport, CT: Greenwood Press, 2001, p. 57.
  5. Allen W. E. D., Muratoff P. Caucasian Battlefields: A History of the Wars on the Turco-Caucasian Border 1828 – 1921. Cambridge University Press. 2011. P. 284
  6. а б в г д е Eugene Hinterhoff, The Campaign in Armenia. Marshall Cavendish Illustrated Encyclopedia of World War I, vol ii, pp. 499 – 503.
  7. а б в Erickson, Ordered to Die, pp. 59 – 60.
  8. а б в г д The Encyclopedia Americana, 1920, v.28, p.404
  9. а б Balakian, Peter. The Burning Tigris: The Armenian Genocide and America's Response. New York, HarperCollins, 2003. ISBN 0-06-019840-0. с. 25, 178, 445.
  10. A. F. Pollard. A Short History Of The Great War. chapter VI: The first winter of the war.
  11. The Encyclopedia Americana, 1920, v.28, p. 403.
  12. Erickson, Ordered to Die. p. 55.
  13. а б John Buchan, A History of the Great War. p.507.
  14. а б в Hovannisian, The Armenian People from Ancient to Modern Times. p.280.
  15. Richard G. Hovannisian, 2003, Armenian Karin/Erzerum, Mazda Publishers, p.367, ISBN 978-1-56859-151-3
  16. Erickson, Ordered to Die. p. 60.
  17. Erickson, Ordered to Die. p. 62.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Sarikamish“ и страницата „Сарыкамышское сражение“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.