Гърци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за етническата група. За селото в България вижте Градец (област Видин).

Гърци
Общ брой около 15 300 000
Значителен
брой в

Флаг на Гърция Гърция: 10 196 539 (2001)
Флаг на САЩ САЩ: 1 390 439[1] (2009)
Флаг на Кипър Кипър: 624 753 (2001)
Флаг на Великобритания Великобритания: 400 000
Флаг на Австралия Австралия: 365 147 (2006)
Флаг на Германия Германия: 304 607 (2008)
Флаг на Канада Канада: 242 685 (2006)
Флаг на Албания Албания: 105 000 (2008)
Флаг на Русия Русия: 97 827 (2002)
Флаг на Украйна Украйна: 91 500 (2001)
Флаг на РЮА РЮА: 55 000 (2008)
Флаг на Бразилия Бразилия: 50 000 (2008)
Флаг на Аржентина Аржентина:30 000 (2008)
Флаг на Белгия Белгия: 15 742 (2007)
Флаг на Швеция Швеция:12- 15 000
Флаг на Казахстан Казахстан: 8 819 (2014)
Флаг на България България: 1 355 (2011)

Флаг на Армения Армения: 1 176 (2001)
Флаг на Република Македония Република Македония: 422 (2002)
Език Гръцки език
Религия православие
Сродни етно групи Индо-европейци
Гърци в Общомедия

Гърците (на гръцки: Έλληνες) са индоевропейски народ, представляващ мнозинство в Гърция и Кипър и говорещ гръцки език.

Етно-лингвистични групи в Гърция.

Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]

Термините „Гърция“ и „гърци“ се появяват сравнително късно и имат латински произход. През по-ранните исторически епохи самите гърци наричат себе си ахейци и данайци, а и всяко племе има различно име. Едва по-късно, но не по-рано от 8 – 7 в. пр.н.е. те започват да наричат себе си елини, а страната си Елада. Названията се създават постепенно с образуването на гръцката народност[2].

На географското разположение на племената отговаря и разпространението на основните диалекти в старогръцкия език – йонийски, еолийски и дорийски. Чак след средата на 4 в. пр.н.е. след укрепване на връзките между отделните гръцки градове-държави възниква общогръцкият език койне[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През 1597 г. Файнс Морисън пише, че евреите и гърците „държат“ търговията на Турция. Според френския професор в Софийския университет Мишел Лео, гърците, които оформят първия елит от западен тип в Османската империя – пътешественици, търговци, книжовници – са първите, които привличат вниманието на Европа върху съдбата на християните в България.[4]

Кралство Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкото национално-освободително движение от ранния XIX век води до образуването на самостоятелна държава на територията на древна Елада – Кралство Гърция. Създаването на гръцката държава през 1832 г. по силата на Лондонската конференция възбужда спорове сред учените. Този спор е причината за труда на Якоб Фалмерайер – „История на полуостров Морея през Средновековието“. В него той излага тезата си, че населението от началото на XIX век, което обитава територията на някогашната Елада, не е чисто елинско, т.е. древногръцко по своя произход, а е резултат на етногенетични процеси протекли през Средновековието, когато тази територия е била обект на варварски нашествия. На Балканите голямата част от заселилите се през VI в. славяни постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло преди това от нашествията на готи, хуни и авари. В континентална Гърция, населението с гръцко съзнание също е силно редуцирано вследствие на войните и асимилационни процеси и бяга като се разселва по островите. Когато по-късно през вековете Византия отново се стабилизира, гръцката култура, която е съхранена от това население по островите, отново се разпростира на континента. Така, славяните на свой ред, също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във византийци. След падането на Византия под османска власт се формира специфична православна общност, с различен етнически състав, наричана рум миллет, на чиято основа през XIX век се формира гръцката нация. Независимо от това, през XX век в Гърция се използват специфични термини за някои негръцки по произход общности, които са присъединени доброволно, или не съвсем по волята си, към гръцката нация. Такива са т. нар. славяногласни гърци (българи), албаногласни гърци (арванити), влахогласни гърци (аромъни), туркогласни гърци (караманлии), арменогласни гърци (хайхуруми) и др. Днес почти цялото това разнородно население, има гръцко национално съзнание. Днес в Гърция се приема, че съвременните гърци са преки потомци на древните елини. Същевременно официалните власти не признават съществуването на национални малцинства в страната, а само на езикови и религиозни такива.

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Гърци в България[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2011 година в България като етнически гърци се определят 1355 души.[5] Традиционни гръцки общности има в градовете по черноморското крайбрежие – Варна, Поморие, Бургас, Созопол, Ахтопол, както и в Пловдив и Асеновград. Голяма част от местното гръцко население в България се изселва в началото на 20 век след антигръцките погроми в България и по силата на спогодбата за обмен на население между България и Гърция Калфов-Политис след Първата световна война. Част от гърците в България са потомци на политически емигранти, заселили се след Гражданската война в страната от средата на миналия век.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония